Решение №609 от 39976 по гр. дело №894/894 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
                                             №  609
 
        гр.София,12.06. 2009 г.                                               
 
                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година  в състав:
 
               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                          ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
при участието на секретаря Анета Иванова, изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 894 от 2008 г. по описа на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т. против решение № 2* от 15.12.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, VII граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г., с което е отменено решение № 47 от 04.05.2007 г. по гр.д. № 945 от 2006 г. на А. районен съд и вместо това е постановено решение за допускане на делба на апартамент № 38, находящ се в гр. А., ж.к.”З”, ул.”С” № 10, ет.5 между А. Д. Т. и М. Т. Т. при следните квоти: 7 510,345/18 088,88 ид.ч. за А. Т. и 10 578,535/18 088,88 ид.ч. за М. Т.
 
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и постановяването му при несъобразяване със събраните по делото доказателства- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че дадените от дъщерята на касаторката М. Т. И. Х. 7 000 лв. при закупуването на апартамента не били дарени на майка й, а били дадени на двамата съпрузи М. Т. и Д. Т. във връзка с техен ангажимент да й прехвърлят апартамента. По делото липсвали доказателства за наличието на такъв договор, а от събраните по делото свидетелски показания се установявало, че 7000 лв. са били дарени от И. Х. само на майка й М. Т. и поради това са били лични средства на М. Т. , а не СИО между нея и съпруга й Д. Т. Нямало и доказателства, че получените от наследодателя Д от продажбата на друг апартамент суми изцяло са били вложени при закупуването на процесния апартамент. Този извод на съда също не кореспондирал със събраните доказателства. Неправилно съдът кредитирал показанията на доведените от ищеца свидетели, които били в близки родствени връзки с него и в крайна сметка заинтересовани от изхода на делото, а отказал да кредитира показанията на дъщерята на ответницата, която е живеела с майка и с наследодателя и имала преки и непосредствени впечатления за отношенията между тях, за финансовото им сстояние и участието на всеки от тях при закупуването на процесния апартамент.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпило писмен отговор от ответника А. Д. Т.. В съдебно заседание неговият процесуален представител адв. И оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
 
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид наведените от жалбата основания да касация на въззивното решение, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови решението си за допускане на делбата на процесния апартамент между А. Д. Т. и М. Т. Т. при следните квоти: 7 510,345/18 088,88 ид.ч. за А. Т. и 10 578,535/18 088,88 ид.ч. за М. Т. , въззивният съд е приел, че при закупуването на този апартамент наследодателят Д/баща на ищеца А. Т. и съпруг на ответницата М/ е вложил лични средства в размер на 11 952,50 лв. /сумата, която е получил при продажбата на собствения си апартамент в гр. П. и че ответницата М не е влагала лични средства при закупуването на процесния апартамент. Приел е, че дадените от дъщерята на ответницата Иnbsp;000 лв. не били дарени на майка й М. Т. , а били дадени на двамата съпрузи М. Т. и Д. Т. с оглед съществуваща между тях уговорка впоследствие те да й прехвърлят собствеността върху този апартамент и тя да продължи и занапред да ги гледа както и досега.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. От представените по делото удостоверение за граждански брак и постановление за възлагане на процесния апартамент от 29.01.2004 г. безспорно е установено, че този апартамент е придобит от Д. А. Т. два дни след като той е сключил брак с ответницата М. Т. Т.. С оглед на това по презумпцията на чл.19, ал.1 от СК, този апартамент се счита съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи, освен ако не се докаже, че липсва съвместен принос на съпрузите и има влагане на лични средства при придобиването на този имот.
В случая правилно въззивният съд е приел за доказано, че наследодателят на страните Д е вложил при закупуването на процесния апартамент лични средства в размер на 11 952,50 лв. Това е сумата, която Д. Т. е получила като цена при продажбата на придобития от него преди брака му с ответницата М апартамент в гр. П. този смисъл е нотариален акт № 27, том VII, рег. № 9* по нот.д. № 1* от 29.12.2003 г./. Предвид показанията на всички разпитани по делото свидетели, според които Д. Т. продал апартамента си в гр. П., за да си купи процесния апартамент в гр. А., и краткия период от време между продажбата на апартамента в гр. П. и придобиването на апартамента в гр. А..12.2003 г. до 29.01.2004 г./, правилно въззивният съд е приел, че получените от продажбата на апартамента в гр. П. средства в размер на 11 952,50 лв. Димитър Т. е вложил в закупуването на процесния апартамент и съответно, че е налице частична трансформация на лични средства.
Обоснован е и изводът на съда, че дадените от дъщерята на ответницата Мnbsp;000 лв. при закупуването на апартамента, не са лични средства на М. Т. , тъй като не са й били подарени, а са били дадени на двамата съпрузи с оглед поето от тях задължение впоследствие да прехвърлят апартамента на И. Х. , а тя да продължи да се грижи за тях. Какво е било намерението на И. Х. при даването на сумата 7 000 лв. най-точно би могла да каже самата тя. Именно от нейните показания, дадени в съдебно заседание от 29.11.2007 г. пред въззивния съд, се установява, че при закупуването на процесния апартамент И. Х. не е дарила пари на майка си М, а е дала 7 000 лв. на двамата съпрузи /на майка си и на Д. Т. / с оглед на поето от тях задължение впоследствие да й прехвърлят този апартамент.
Неоснователен е касационния довод за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно кредитиране на показания на заинтересовани от изхода на делото свидетели и същевременно некредитиране на показанията на дъщерята на ответницата И. К. бе изложено по-горе, съдът не само че е кредитирал показанията на свидетелката И, но изцяло е обосновал извода си за липса на вложени от ответницата лични средства при закупуването на процесния апартамент на показанията на тази свидетелка. Не е налице некредитиране на показанията на тази свидетелка и по другия съществен за делото въпрос /за влагането от Д. Т. на лични средства в размер на 11 952,50 лв. при придобиването на апартамента/. По този въпрос показанията на свидетелката Х също са кредитирани- тя е заявила, че Д. Т. е вложил в закупуването на процесния апартамент сумата, която е получил при продажбата на апартамента си в гр. П.. Д. , тя е твърдяла, че този апартамент е продаден за 8 000 лв., но правилно с оглед представения нотариален акт № 27 от 29.12.2003 г. въззивният съд е приел, че апартаментът в гр. П. е бил продаден не за 8 000 лв., както е твърдяла тази свидетелка, а за 11 952,50 лв., колкото е записаната в нотариалния акт цена на продавания имот.
Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2* от 15.12.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, VII гражд.състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *