4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 09.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2031 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ.бр.86/2017г./
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗК [фирма] против Решение № 1128 от 17.05.2017г. по в.т.д.№ 1418/2017г. на АС София в частта с която, след отмяна на решението по т.д.5277/2015г. на СГС, 21 състав, касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.208 КЗ-отм., обезщетение в размер на 188 895.60лв. по имуществена застраховка „каско“ на лек автомобил „Ф.“, рег. [рег.номер на МПС] за настъпили при пътно произшествие от 10.05.2013г. вреди по автомобила, както и сумата 39 326.97лв – обезщетение за забава за периода 23.07.2013г. до предявяване на иска.
Искането е за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите относно:
1/Съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на произшествието, неговата доказателствена стойност, както и задължението на ищеца за провеждане на пълно и главно доказване. Въведена е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с решенията на състави на ВКС по чл.290 ГПК по т.д.№ №768/08г. на 2 т.о., №444/10г. на 1 т.о., № 423/11г. на 1 т.о., № 750/11г. на 2 т.о. и т.д.№ 1506/13г. на 1 т.о. Поддържа се, че в отклонение от нея, въззивната инстанция приела, че на база единствената изготвена по делото автотехническа експертиза, възпроизвеждаща изцяло протокола за птп, може да се приеме за доказано, че произшествието е осъществено по твърдения от ищеца начин. Посочва се, че САС е счел исковете за доказани, независимо, че вещото лице е констатирало, че уврежданията върху задния капак не съответстват на механизма на произшествието. Възразява се, че не е проведено пълно и главно доказване на механизма от страна на ищеца и е неправилно виждането на въззивната инстанция, че ответникът е следвало да ангажира доказателства за обстоятелствата на настъпване на катастрофата между процесния лек автомобил и товарния автомобил „И.“.
2/Следва ли ответникът да ангажира допълнителни доказателства при положение, че от събраните в хода на съдебното дирене писмени такива, не се доказва при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, механизма на произшествието. Посочена е допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3/Следва ли да се присъжда мораторна лихва за периода от изпадането в забава на застрахователя до предявяването на иска, при положение, че автомобилът, по отношение на който се претендира обезщетение, не е дерегистриран. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решенията по т.д.№ 1256/14г. на 2 т.о. и № 775/14 на 1 т.о.
От ищеца е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Претендира се заплащане на разноски „за трите инстанции“. Представено е пълномощно от 03.08.2015г. в което договореното възнаграждение за процесуално представителство по иска срещу ЗК [фирма] е в размер на 24 000лв.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция посочила, че съобразно правилата на доказване, установяването на факта на настъпване на застрахователното събитие и причинната връзка между него и увреждането на застрахованото имущество, е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, доколкото именно тази страна извлича от тях благоприятни правни последици. Прието е, че в процеса тези факти се установяват чрез протокола за пътното произшествие и констатациите на в.л. инж. Д. и инж. Й., че вредите са настъпили вследствие на първоначалния страничен сблъсък между процесния автомобил и товарния автомобил при изпреварването на последния и последвал челен сблъсък на лекия автомобил в дърво. Обсъдено е, че експерта Д. посочва и алтернативен вариант за получаването на щетите /ако лекият автомобил е спрял в левия край на пътя и при маневриращ отдясно товарен автомобил, съответно получаване на повредите от челния удар в дървото преди сблъсъка между автомобилите/, но установяването му е в тежест на ответника, тъй като благоприятства неговата защитна теза – възражението, че е налице основателен отказ от застрахователно плащане, тъй като съгласно т.6.3.б.“п“ от ОУ за застраховка, застрахователят не изплаща обезщетения, когато след сключване на застраховката застрахованото лице депозира становище, неотговарящо на реалността или в противоречие с фактите и обстоятелствата, които биха попречили на застрахователя да установи дали застрахователното събитие представлява застрахован риск или не, както и при опит за причиняване на вреди чрез измама или опит за измама.
Въззивният състав е акцентирал на обстоятелството, че ответникът не е оспорил протокола на птп и е обосновал, че при зачитането на фактите, установени от този официален свидетелстващ документ и съвпадащите констатации в експертизите, следва да се приема, че вредите на застрахованото имущество са настъпили вследствие на описания в протокола начин, поради което ответникът дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по първия въпрос, тъй като отсъства противоречие на изводите на състава на САС с цитираната от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК. В конкретния случай протоколът за пътното произшествие е съставен от служител на КАТ, който е посетил местопроизшествието, подписан е от двамата участници, между които не е имало спор относно механизма на катастрофата. Съставът на въззивната инстанция ясно е посочил, че обстоятелствата по настъпване на произшествието са изяснени и от експертните заключения, които потвърждават възможността инцидентът да е настъпил по посочения в протокола за птп начин.
Вторият въпрос не кореспондира на мотивите на въззивната инстанция, поради което е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора. Съставът на САС ясно е посочил чия е доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факти, приела е, че те са установени при условията на главно и пълно доказване от ищеца. Не е вменил на ответника ангажирането на допълнителни доказателства за обстоятелства, които не са установени от ищеца. Искането за допускане на обжалването по него е неоснователно и поради необосноваването на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Формалното цитиране на законовия текст не е достатъчно за да е налице приложното поле на тази допълнителна предпоставка.
Последният въпрос не е разрешен, не е обсъждан в обжалваното решение. Ако касаторът счита, че е въвел в процеса довод по приложението на разпоредбата на чл.193,ал.3 КЗ- отм., а въззивната инстанция не го е обсъдила, следва да постави относим процесуалноправен въпрос.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като отсъстват доказателства за извършването им. Въз основа на представения договор за защита и съдействие въззивната инстанция вече е присъдила адвокатско възнаграждение на ищеца за двете инстанции. Данни за друго договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1128 от 17.05.2017г. по в.т.д.№ 1418/2017г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: