О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 16.11.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1157/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обединена Българска Банка” АД, [населено място] (като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД) срещу решение № 31 от 04.01.2018 г. (грешно посочена 2017 г.) по т. д. № 5087/2017 г. на Софийски апелативен съд. С въззивния акт е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-22 състав решение № 1133 от 15.06.2017 г. по т. д. № 2682/2015 г. в обжалваната негова част и са уважени предявените от „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] срещу банката-касатор искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ, като е признато за установено, че ищецът „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., не дължи на ответника „Сибанк“ ЕАД, поради погасяването им по давност, вземанията, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Бокар Монд“ ООД съгласно определение от 14.04.2015 г. по т. д. № 3271/2012 г. на СГС, съответно: 1) за сумата 5 482 362.80 лв. – главница, заедно със законната лихва от 27.08.2014 г. до окончателното изплащане; 2) за сумата 226 593.76 лв. – договорна лихва за периода 21.12.2009 г. – 20.11.2010г.; 3) за сумата 1 287 623.20 лв. – наказателна лихва за периода 21.12.2009 г. – 31.07.2011 г.; 4) за сумата 1 791 730.60 лв. – законна лихва за периода 01.08.2011 г. – 11.08.2014 г. и 5) за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. – 27.08.2014 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за погасяване по давност на вземането за главница по процесния договор за банков кредит. Счита, че в противоречие със закона и съдебната практика въззивният съд е преценил издължаването на кредита чрез плащане на анюитетни вноски като периодични плащания, в резултат на което е приел за приложима по отношение на тях кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а не общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Според касатора, решаващият състав неоснователно се е позовал на разясненията относно периодичните плащания, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите са неотносими към вземането за главница по договорите за банков кредит.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Попадат ли в предметния обхват на ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС – ОСГТК и вземания за главница по договори за банков кредит с погасителен план; 2. Дали плащанията за главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж (последната уговорена дата за окончателно издължаване на кредита)“.
По отношение на така поставените въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). В подкрепа на заявените основания касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, на две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о. и решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV г. о., както и на множество първоинстанционни и въззивни решения, за които няма данни да са влезли в сила.
Освен това, допускането на касационното обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 29.03.2018г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени решението на Софийски градски съд в обжалваната негова част и да уважи предявените от „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност) отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694 ТЗ, въззивният съд е приел, че процесните вземания на „Сибанк“ ЕАД към ищеца, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на същия съгласно определение от 14.04.2015 г. по т. д. № 3271/2012 г. на СГС, са погасени по давност и поради това не подлежат на принудително удовлетворяване. Според решаващия състав, вземанията за лихви за период 3 години преди датата на предявяването им в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ, т. е. преди 27.08.2011 г., са погасени на самостоятелно основание, съответно вземанията за възнаградителни лихви (за сумата 226 593.76 лв. – договорна лихва за периода 21.12.2009 г. – 20.11.2010 г.) са погасени на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а вземанията за обезщетителни лихви (за сумата 1 287 623.20 лв. – наказателна лихва за периода 21.12.2009 г. -31.07.2011 г. и за сумата 45 074.33 лв. – законна лихва за периода 01.08.2011 г. – 26.08.2011 г.) – на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД. За всички останали вземания за лихви (за сумата 1 746 656.27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011 г. – 11.08.2014 г., за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. – 27.08.2014 г. и за законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2014 г. – датата на предявяване на вземанията – до окончателното й изплащане) е прието, че са погасени на основание чл. 119 ЗЗД поради погасяването на вземането за главница.
Въззивният съд е счел, че по отношение на вземането за главница също е приложима кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Преценил е, че с оглед уговорката в процесния договор за издължаване на кредита на погасителни анюитетни вноски в случая се касае за „периодични плащания“ по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК. Поради това и тъй като от падежа на всяка от погасителните вноски до датата на предявяване на вземането по реда на чл. 685 ТЗ (27.08.2014 г.) са изтекли повече от 3 години, вземането за главница е погасено изцяло.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по втория поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос. По отношение на същия е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил изхода на конкретното дело, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о. и решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV г. о.
Що се отнася до първия въпрос, същият е относим към правилността на обжалвания акт и поради това полежи на обсъждане в рамките на самия касационен контрол.
Независимо, че с касационната жалба е атакувано въззивното решение в цялост, доколкото оплакванията в същата са единствено във връзка с уважаването на иска за главницата по процесния договор за кредит поради погасяването й по давност, постановеното от Софийски апелативен съд решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта, касаеща вземането за главница за сумата 5 482 362.80 лв. и за акцесорните вземания за лихви, за които е счетено, че са погасени на основание чл. 119 ЗЗД като последица от погасяването на главното вземане, т. е. за сумата 1 746 656.27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011 г. – 11.08.2014 г., за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. – 27.08.2014 г. и за законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2014 г. до окончателното й изплащане. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол в частта, касаеща исковете за лихви, вземанията за които са приети за погасени по давност на самостоятелно основание (а не като последица от погасяването на вземането за главница), т. е. за сумата 226 593.76 лв. – договорна лихва за периода 21.12.2009 г. – 20.11.2010 г., за сумата 1 287 623.20 лв. – наказателна лихва за периода 21.12.2009 г. – 31.07.2011 г. и за сумата 45 074.33 лв. – законна лихва за периода 01.08.2011 г. – 26.08.2011 г. Освен, че касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания във връзка с уважаването на тези претенции, касаторът не е поставил и въпроси, които да са относими към тях.
Съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ, касаторът не дължи предварително заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 31 от 04.01.2018 г. (грешно посочена 2017 г.) по т. д. № 5087/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са уважени предявените от „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] срещу „Сибанк“ ЕАД, [населено място] искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ, като е признато за установено, че ищецът „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., не дължи на „Сибанк“ ЕАД, поради погасяването им по давност, вземанията, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Бокар Монд“ ООД съгласно определение от 14.04.2015 г. по т. д. № 3271/2012 г. на СГС, съответно: за сумата 5 482 362.80 лв. – главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.08.2014 г. до окончателното й изплащане; за сумата 1 746 656.27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011 г. – 11.08.2014 г. и за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. – 27.08.2014 г.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: