Р Е Ш Е Н И Е
№ 648
София, 26.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1179 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Н. от 02.01.2008 г. срещу решение от 09.11.2007 г. по гр.д. № 176 /2007 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 18.04.2007 г. по гр.д. № 859 / 2006 г. на Ловешкия районен съд, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на земеделски имоти между жалбоподателя и другите страни по делото.
Жалбата е бланкетна, в нея се твърди, че решението е неправилно, но не се сочат нито конкретни, нито по вид касационни основания – пороци на обжалваното въззивно решение. Вместо това жалбоподателят твърди, че в поземлената комисия били извършени нередности в процедурата по възстановяване на собствеността, довели до признаване на по-големи права на другите страни по делото и че жалбоподателят възнамерява допълнително да представи доказателства за правата си.
Ответникът в касационното производство – ищцата В. С. К., която е единствен наследник по закон и правоприемник на другата ищца – Н. В. Д., починала на 29.07.2009 г. след като и е било съобщено въззивното решение и след подаване на касационната жалба, оспорва жалбата, твърди, че въззивното решение, както и първоинстанционното, са правилни, иска въззивното решение да бъде оставено в сила и да и бъдат присъдени разноски.
Настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
В жалбата не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, предвидени като касационни основания в разпоредбата на чл.218б,ал.1,б.”в” от ГПК (от 1952 г.), не се сочи дори и видът на касационните основания.
При извършената служебна проверка касационният съд не установи нарушения на процесуалния и материалния закон.
Поради което и съгласно чл.218ж. от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
С оглед изхода от спора искането на Й. Д. Н. за присъждане на направените разноски е неоснователно, а искането на В. С. К. е основателно за сумата 400 лева, за които е удостоверено с представен договор за процесуално представителство, че са уговорени и заплатени за процесуално представителство в касационната инстанция.
Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.11.2007 г. по гр.д. № 176 /2007 г. на Ловешки окръжен съд.
Осъжда Й. Д. Н. с ЕГН **********, от София, ж.к. „Д”, бл.416, вх. Б., ет.1, ап.33, да заплати на В. С. К. с ЕГН **********, от гр. Л., ул. „А” № 18, ет.2, сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.