4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.661
С., 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1560/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът Велико И. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Д., обжалва въззивното решение на Русенския окръжен съд, №385 от 11.07.2011г. по в.гр.д. № 546/2011г., с което е отменено решението на Русенския районен съд, № 367 от 28.02.2011г. по гр.д. № 1623/2010г. и вместо това с въззивното решение е осъдена М. С. Д. да заплати на Велико И. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумите 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 12 857 лв. обезщетение за имуществени вреди, като исковете за солидарно осъждане на втория ответник ОУ „Братя М.” [населено място] са отхвърлени. Решението се обжалва в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен по отношение на втория ответник ОУ „Братя М.”.
Ответницата М. С. Д. от [населено място] обжалва същото решение в частта, с която претенциите са уважени.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица и са процесуално допустими по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди предвид цената на иска – 5000 лв. /заявен като частичен от 20 000 лв./, и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба на М. С. Д. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. При частично предявения иск цената на иска се определя въз основа на заявената като предмет на делото претенция, за която се формира сила на присъдено нещо – ТР № 1/17.07.2001г.ОСГК на ВКС, т. 1.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
По касационната жалба на Велико И. Г.:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за „отговорността на училището като работодател и възложител на работата при наличието на виновни действия на извършителя на работата /директора на училището/ по отношение на увредени”. Прилага съдебна практика.
За да отхвърли иска срещу ответника ОУ „Братя М.” въззивният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за отговорността на работодателя по ЗЗД. Приел е, че отговорността на работодателя е уредена от правилата на КТ. Обезщетението, което служителят може да търси от работодателя за вреди от незаконно уволнение, е предвидено в разпоредбата на чл. 225 КТ Ето защо не са налице основания за солидарна отговорност на ответниците по чл. 45 и 49 ЗЗД.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният от касатора въпрос е разрешен с ППВС № 4/75г., т. 1, което е съобразено от въззивния съд. С посоченото Постановление е прието, че при уволнение на работник или служител, признато от надлежните органи за неправилно, организацията или учреждението дължат заплащане на обезщетение най-много до размера на двумесечното /сега шестмесечно/ трудово възнаграждение на уволнения, защото се касае до вреди от неизпълнение на трудов договор, а законът при този договор не допуска заплащане на по-високо обезщетение. Когато обаче при издаването на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди. В същия смисъл е и представеното решение № 111/1997г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че при наличието на нарочна регламентация – чл. 225, ал. 1 КТ, работникът не може да разшири обема на отговорността на работодателя чрез предявяване на иск на общо основание – чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. Изразено становище в обратен смисъл в други решения не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика, тъй като е налице задължителна съдебна практика, която следва да бъде съобразена от съдилищата.
По касационната жалба на М. С. Д.:
К. М. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по материалноправния въпрос за „началния момент, от който започва да тече погасителната давност за искове по чл. 45 ЗЗД за непозволено увреждане”. Прилага съдебна практика – решение № 2/1974г. ОСГК на ВС, в което е изразено становището, че исковете по чл. 45 ЗЗД се погасяват с общата петгодишна давност, която започва да тече от деня на непозволеното увреждане, от който момент възниква и вземането за обезщетяване на всички вреди, включително тези от пропуснати ползи за бъдеще време, и решение № 2733/1972г. І г.о. ВС в същия смисъл.
По поставения въпрос въззивният съд е приел, че възражението на ответницата за погасяване на исковете по давност е неоснователно. Приел е, че исковете са обусловени от обстоятелството, че уволнението на ищеца е признато за незаконно, което е станало с влизане в сила на решението за отмяната му – в случая с постановеното на 27.02.2007г. решение на ВКС по гр.д. № 1026/2004г. От този момент започва да тече общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предявяване на исковете за непозволено увреждане, и към момента на предявяване на исковете давността на е изтекла.
ВКС намира, че въпросът е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие по прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД между въззивното решение и приложената съдебна практика, тъй като приложените решения касаят общия случай на отговорност за деликт, докато предмет на настоящото дело е частен случай на отговорност за непозволено увреждане, който не е разгледан в тези решения.
Поставеният въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика, поради което и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за иск по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу ръководителя за причинени вреди от непозволено увреждане при издаването на незаконна заповед за уволнение.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 257,14 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, №385 от 11.07.2011г. по в.гр.д. № 546/2011г., по касационната жалба на М. С. Д. в частта, с която е осъдена М. С. Д. да заплати на Велико И. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 12 857 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Указва на М. С. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 257,14 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Велико И. Г. в частта, относно предявения срещу ОУ „Бр. М.” [населено място] иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. Д. в частта, с която обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на Велико И. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта относно допускането на касационно обжалване, и може да се обжалва с частна жалба в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: