Р Е Ш Е Н И Е
№ 669
София, 07.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1284 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на О. д. „П” Пловдив от 01.02.2008 г. срещу решение от 11.01.2008 г. по гр.д. № 679 /2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.06.2007 г. по гр.д. № 166 /2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. С. К. сумата 15,199.22 лева, представляваща дължимо от ответника на основание чл.49 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на придобитата пожизнена нетрудоспособност във връзка с настъпила през 1995 г. злополука и разликата между възнаграждение, което ищецът би получавал за професия „полицай”, плюс добавка за стаж и действително получената от него инвалидна пенсия за периода от м. май 2003 г. до м. април 2006 г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2006 г. и ведно с 2,553.33 лева изтекли лихви върху главницата за същия период, както и 860 лева разноски и с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. С. К. 2,000 лева разноски за въззивното производство.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила : неправилно въззивният, както и първоинстанционният съд са приели, че има причинна връзка между прострелването и вредата, чието обезщетение се иска – има причинна връзка единствено между прострелването и инвалидизирането; неправилно съдът се е позовал на силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е разрешен спор между страните за предходен период; нарушения на материалния закон : съдът е определил неправилно правната квалификация на иска и следователно – надлежният ответник, който следва да бъде причинителят на непозволеното увреждане гл.ст. Ахчиев, който следва да отговаря на основание чл.235 от ЗМВР (чл.243 от отменения ЗМВР); държавният орган, какъвто е ответникът, следва да отговаря на основание ЗОДОВ и от това нарушение на материалния закон е произтекло и нарушение на процесуалните правила – в производството не е участвал прокурор. Жалбоподателят иска отмяна на неправилното решение и отхвърляне на исковете, вторият, от които е за акцесорно вземане.
В хода на производството по силата на § 109 от ПЗР на ЗМВР е настъпило правоприемство между О. д. „П”-Пловдив и О. д. на МВР-Пловдив.
Ответникът в касационното производство В. С. К. оспорва жалбата и иска тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила, както и да му бъдат присъдени разноски.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
Ищецът е насочил исковете си за обезщетение на имуществени вреди, причинени от инвалидизирането му, настъпило при изпълнение на служебните му задължения като полицай през 1995 г., срещу жалбоподателя, а не срещу прекия причинител, поради което доводът за правната квалификация на исковете срещу прекия причинител са неотносими към спора.
Тъй като се претендира обезщетение от служител на МВР, а не от гражданин, правната квалификация не е по ЗОДОВ и следователно този наведен довод за нарушение на материалния закон, както и доводът за нарушение на процесуалните правила (в производството не е участвал прокурор) е неоснователен.
Тъй като се претендира обезщетение на причинени имуществени вреди извън предвидените в ЗМВР обезщетения (каквито са еднократни обезщетения по чл.255 от действащия ЗМВР, чл.264 от ЗМВР от 1999 г. (отм.) и по чл.77 от ЗМВР от 1991 г. (отм.)), правната квалификация на главния иск е извън разпоредбите на Законите за МВР.
Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебно решение от 20.03.2002 г. на ПОС по гр.д. № 2627 /2000 г., в сила от 28.06.2002 г. (л.56 и л.7), с което ответникът (негов праводател) на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е осъден да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени вреди, причинени от същите факти (инвалидизирането му (Експертно решение – л.4) при изпълнение на служебните му задължения от друг служител на МВР, който е осъден за причиненото от него престъпление (три средни телесни повреди по смисъла на НК) с влязла в сила присъда (л.2), и пропуснатото в резултат на инвалидизирането (невъзможност да упражнява професията си) получаване на парична сума – разликата между възнаграждението му като полицай и инвалидната му пенсия и лихвите върху тази разлика за предходен период от време – от 01.11.1997 г. до 01.11.2000 г.. Извън тази разлика индивидуализиращите белези на материалните права съвпадат и въпросът за правното основание и правната квалификация на предявените в настоящото производство вземания (за следващ период от време) са разрешени със сила на пресъдено нещо. Поради което и доводът на жалбоподателя за неправилно позоваване на силата на пресъдено нещо за предходни (по време) вземания е неоснователен.
Неоснователен е и доводът, че не е доказана причинна връзка между инвалидизирането и вредата (чието обезщетение се иска), тъй като липсва твърдение от страна на жалбоподателя, че ищецът е могъл да работи на друга работа при полагане на дължимата грижа и поради липсата на оспорване, този факт е останал извън обсега на доказване. Оспорването е направено едва с касационната жалба, поради което не следва да бъде обсъждано.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Поради неоснователността на жалбата, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на В. С. К. – основателно за сумата 2,000 лева, за които е доказал с представен договор за процесуално представителство в касационното производство, че е уговорил и заплатил.
Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.01.2008 г. по гр.д. № 679 /2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Осъжда О. д. на МВР, гр. П., ул. „К” № 7, да заплати на В. С. К. с ЕГН **********, от Пловдив, със съдебен адрес гр. П., ул. „П” № 28, адв. А, сумата 2,000 лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.