Р Е Ш Е Н И Е
№ 671
София, 07.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1366 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Т. от гр. Д. от 11.02.2008 г. срещу решение от 09.01.2008 г. по гр.д. № 201 /2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.05.2006 г. по гр.д. № 324 / 2005 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е прогласено за нищожно саморъчно завещание в полза на жалбоподателката, в частта, с която е допусната съдебна делба на апартамент в гр. Д. и четири ниви в селата Златия и Карапелит, община Д., и в частта, с която на основание чл.431,ал.2 от ГПК е отменен в една част издаден в полза на жалбоподателката нотариален акт и с което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е допусната делба на нива в землището на с. Д., община Д. и вместо това искът за делба е отхвърлен..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл.123 от ГПК (отм.) с определение от 17.02.2006 г. неправилно е съединил за съвместно разглеждане в едно производство делбеното дело с друго гражданско дело – № 2350 /2005 г. на същия съд, по което е приет за разглеждане иск на ищеца по делбеното дело Й. Д. Х. срещу жалбоподателката за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание, дадено от наследодателката на страните по делбеното дело в полза на жалбоподателката за процесните имоти, т.к. не е написано и подписано от посочената като завещателка. твърди се, че в резултат на съединяването съдът е дал възможност на ищеца по двата иска да валидира пропуснатия срок по чл.279 ГПК (отм.) – в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците (страните по делбеното дело) да възрази срещу правото на някой от другите да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването в наследствената маса на някои имоти. Твърди се, че претенциите по чл.279 ГПК не могат да бъдат разглеждани в производството за съдебна делба, когато са били предявени по исков ред. Жалбоподателката цитира становища на проф. Ж. С. , Ал. Ц. , С. Т. , отразени в техни учебници и теоретични трудове за разпоредбите на чл.279 ГПК (отм.) и първото съдебно заседание на производството по съдебна делба, в което следва да бъдат предявени за разглеждане претенциите (и становища) по чл.279 ГПК (отм.) или да бъдат разгледани преди делбата, т.к. са преюдициални, поради което и ако бъдат предявени отделно, делбеното производство следва да се спре. Жалбоподателката иска от касационния съд да отхвърли предявените искове и да и присъди разноски.
Ответникът по жалбата Й. Д. Х. я оспорва с доводи, че не са посочени предвидени в закона касационни основания, евентуално, че те са неоснователни, претендира разноски.
Останалите ответници – П. Х. Х., Т. Х. Д. и Н. Х. А. не изразяват становища по жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Решението е валидно и допустимо :
Производството по делбеното дело е образувано по иск на Й. Д. Х. срещу неговия брат Х за делба на имотите, останали в наследство от тяхна покойна сестра.
В първото съдебно заседание (л.21) Христо Д. Х. е оспорил иска за делба с твърдение, че имотите са собственост на трето лице – жалбоподателката (негова дъщеря), на която са завещани от наследодателката, въз основа на което тя се е снабдила с констативен нотариален акт. ищецът веднага е оспорил нотариалния акт и завещанието и е поискал конституирането на жалбоподателката като страна по делбеното дело. При твърдения, че И. Х. Т. има права на собственост върху процесните имоти и въз основа на подадена в срок молба (л.26), в която и оспорването на завещанието е уточнено – че е недействително, т.к. не е написано и подписано от сочената като завещателка съгл. изискванията на чл.25,ал.1 ЗН, съдът правилно е конституирал жалбоподателката като страна (л.27) (по дело за съдебна делба съдът следи служебно за участието като страни по делото на всички лица, за които се твърди, че имат право на собственост върху имотите, чиято делба се иска, за да не бъде делбата нищожна съгласно разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН). Съдът правилно е повторил съдопроизводствените действие при участието на И. Х. Т. (л.53), при което ищецът отново е заявил оспорването на завещанието (по чл.25,ал.1 ЗН), и е допуснато и прието заключение на почеркова експертиза. По-късно съдът неправилно е прекратил производството по отношение на И. Х. Т. (л.99) и определението му не е обжалвано и е влязло в сила, но след смъртта на Х. Д. Х. (акт за смърт на л.124), И. Х. Т., която е негова дъщеря и наследник по закон (удостоверение л.125) заедно с останалите му правоприемници (наследници по закон) правилно е конституирана като страна по делбеното дело, по което са постановени първоинстанционното и обжалваното въззивно решение.
Доводите за неправилност са неоснователни:
Определенията по чл.123 от ГПК (от 1952 г.), каквото е определението от 17.02.2006 г. (накрая на гр.д. № 2350 /2005 г. на Добричкия РС), с което производството по делото е съединено за съвместно разглеждане към делбеното дело, са от вида определения, които не подлежат на обжалване (на инстанционен контрол) нито отделно, нито заедно с постановеното решение), защото не са преграждащи, нито прекратителни, нито е посочено изрично, че подлежат на обжалване (чл.213 ГПК (от 1952 г.). Въпросът за съединяване на производствата по две граждански дела е оставен от законодателя на свободната преценка на съда, пред който делата са висящи (който ги разглежда).
Неоснователно е оплакването, че като е съединил делата, първоинстанционният съд (и въззивният, който впоследствие е разгледал споровете по двете дела) е дал възможност на ищеца по двата иска да валидира пропуснатия срок по чл.279 ГПК (отм.). Вече посочихме, че ищецът по делбеното дело е оспорил завещанието и правата на И. Х. Т., удостоверени и с констативния акт в първото проведено съдебно заседание преди и след конституирането на И. Х. Т. (л.22, л.26 и л.53). А и сроковете по чл.279 за възражения срещу правото на някоя от другите страни да участва в делбата, против размера на нейния дял и против включването в наследствената маса на някои имоти не са преклузивни. Посочените извлечения от теоретични разработки не се отнасят точно до посочените оплаквания и действия на съда и не следва да бъдат обсъждани отделно.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Поради неоснователността на жалбата, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, а Й. Д. Х. не е доказал, че е направил разноски в касационното производство, поради което и неговото искане за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.01.2008 г. по гр.д. № 201 /2007 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.