О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
Гр. С., 09.08. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, II т.о., в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
Членове: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 3192/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Застрахователно еднолично акционерно дружество [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1185 от 04.06.2015 год. по в.гр.д.№ 838/2015 г. на Софийски апелативен съд. С него се отменя решение от 05.11.2014 г. по гр.д.№ 15 595/2012 г. на Софийски градски съд и се осъжда [фирма], [населено място] да заплати на К. В. И., [населено място] на основание чл. 238, ал.1 КЗ /отм./ във вр с чл. 231, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 29 337,45 лв. (левовата равностойност на 15 000 евро), представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховане № 181/ДПРВД/2010/29.07.2010 г., сключен между [фирма] и ДП „Ръководство въздушно движение“, по който К. В. И. се явява застрахован, за настъпило на 09.03.2011 г. застрахователно събитие – постоянна загуба на правоспособност, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 4 611,44 лв., дължима за периода 14.05.2011 г. до 19.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Моли същото да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, ведно със съответните законни последици.
В първоначално приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1/ Доколко при изпълнение на обществена поръчка с предварително определни клаузи в договора са приложими Общи и Специални условия на застрахователя? Дерогирани ли са всички отнапред приети от застрахователя условия с проектодоговора при участие в процедура за възлагане на обществена поръчка?; 2/ Следва ли при сключване на застрахователна полица (договор) в същата да се описват всички конкретни права и задължения на страните?; 3/ Допустимо ли е пренебрегването на разпоредбите на общите /специални/ условия, когато същите са приети само като приложение към застрахователния договор?; 4/ При условие, че съгласно КЗ Общите /Специални/ условия са неразделна част от договора, не би ли следвало те да са част от застрахователния договор, сключен при условията за възлагане на процедура за възлагане на обществена поръчка и не противоречи ли на Кодекса за застраховането решението на апелативния съд, който не признава приложението на Общите и Специалните условия? Въз връзка с така поставените въпроси, се твърди противоречие със съдебна практика, която се прилага. В допълнение, като основание за допускане на касационното обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С допълнително изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, представено в срока за обжалване на въззивното решение с допълнителна жалба, са формулирани нови въпроси, като се посочва приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК: 5/ Могат ли страните да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат и представят в срок по време на първоинстанционното производство; следва ли въззивният съд да включи в делото факти, посочени във въззивната жалба, ако страната е можела да се позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция; може ли въззивният съд да се произнесе по въпроси, посочени във въззивната жалба, доколкото тези въпроси са свързани с нови обстоятелства, които въззивникът е следвало да заяви в срок в първоинстанционното производство, съгласно чл. 266 ГПК; може ли въззивният съд да допусне новите факти, без да е доказан обективният характер на причините, довели до невъзможността да се посочат своевременно? Какъв е предметният обхват на произнасянето на въззивния съд? Твърди се противоречие със следните решения на ВКС: решение № 228/11.01.2013 г. по гр.д.№ 388/2012 г. на ГК, II г.о.; решение № 466/27.05.2010 г. по гр.д.№ 1297/2009 г. на ГК, I г.о.; решение № 79 от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 56/2009 г. на ГК, IV г.о.; решение № 84/04.04.2013 г. по гр.д.№ 585/2012 г. на ГК, IV г.о. 6/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, включително и всички направени от въззиваемия в отговора на въззивната жалба доводи и възражения, доколкото те не са свързани с нови обстоятелства, които същият е следвало да заяви в срок в първоинстанционното производство? Като противоречива практика е посочено решение № 157/08.11.11 г. по т.д.№ 823/2010 г., II т.о. на ВКС. 7/ Как следва да се тълкува действителната обща воля на съконтрахентите, какво следва да се изследва при тълкуване на договорите с цел установяване на действителната воля на страните: следва ли да се тълкуват отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността; може ли да се излиза извън текста на самия договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля на страните? Сочи се противоречие с решения на ВКС, ГК по чл. 290 ГПК: № 38/27.02.2012 г. по гр.д.№ 1227/2011 г., II ГО; №546 от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 856/2009 г., IV ГО; № 504/26.07.2010 г. по гр.д.№ 420/2009 г., IV ГО; № 502/26.07.2010 г. по гр.д.№ 222/2009 г., IV ГО. Поставя се и следният подвъпрос: 7а/ Може ли тълкуването да се извършва и по отношение на съдържанието на използваните в договора понятия, което при определените в закона предпоставки може да се различава от законовата дефиниция на същите и да е съобразено с обичая? – разрешен в противоречие с решение № 89 от 17.07.2009 г. по т.д.№ 523/2008 г., II т.о. на ВКС. 8/ Общите условия /в настоящата хипотеза наречени Специални условия/ станали ли са част от договора в резултат на изричното им посочване в договора като неразделна част от договора, последното обстоятелство удостоверява ли факта на предаването им на застрахования/застраховащия при сключването на договора и представлява ли писмено заявление на последния, че ги приема по смисъла на чл. 186, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 16, ал.1 ЗЗД? Сочи се противоречие с решение № 107 от 25.07.2013 г. по т.д.№ 381/2012 г., I т.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – К. В. И. от [населено място] не е заявил становище по нея.
За да се произнесе по предмета на настоящото производство, Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ ТО в настоящия си състав съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 238, ал.1 КЗ /отм./ във вр с чл. 231, ал.1 КЗ /отм./ въззивният съд е приел, че ищецът К. И. като служител на ДП „Ръководство на въздушното движение“, безспорно е придобил качеството на застраховано лице по групова застраховка № 181/ДПРВД/2010, сключена между касатора и ДП „Ръководство на въздушното движение“. В срока на действие на застрахователния договор ищецът е бил освидетелстван като негоден за работа на длъжността „Ръководител полети“ с решение на КАМО (Комисия за авиомедицинско освидетелстване).Съгласно мотивите на въззивния съд, основното спорно обстоятелство е било, дали загубата на правоспособност на ръководител полети представлява застрахователно събитие и покрит риск от застрахователния договор, предвид възражението на [фирма], че основание за отнемане на лиценза на К. И. е било кардиологично заболяване с дългогодишна давност, което е изключен риск съгласно т.3.1 от Специалните условия на застраховка „Загуба на лиценз“, неразделна част от сключения застрахователен договор.
Тълкувайки действителната обща воля на страните, съдът е приел, че с чл. 1, раздел I от договора страните са се съгласили, че приложими към застрахователното правоотношение са Общите условия на групова застраховка „Живот“ на застрахователя, както и всички специални клаузи на процесния застрахователен договор. Въззивният съд обаче е достигнал до извода, че в договора липсва изрично позоваване на Специалните условия на застраховка „Загуба на лиценз“ на застрахователя, поради което същите не са приложими към него.
Същата констатация САС е направил и при преглед на клаузата на чл. 9.5.3. от договора, съгласно която правото да получи застрахователно обезщетение възниква за застрахованото лице при наличието на една предпоставка – решение на компетентния орган КАМО за определяне на застрахованото лице като негодно за осъществяване на дейност ръководител полети. Никоя от разпоредбите на чл. 9 от договора не препраща към Специалните условия на застраховка „Загуба на лиценз“. Подобно препращане не е налице и в останалите договорни клаузи. Отделно, липсват доказателства представените по делото Специални условия на застраховка „Загуба на лиценз“ да са подписани от застраховащия с изричното отбелязване, че е запознат с тях към датата на сключване на договора и ги приема. Поради това въззивният съд е направил извода, че съгласно чл. 186, ал.1 КЗ /отм./ същите са неприложими към конкретния договор. С оглед на това т.3.1 от Специалните условия на застраховка „Загуба на лиценз“, според която изключен от застрахователното покритие риск е наличието на кардиологични болести или малфункции на сърцето, както и когато такива са показани само като подозрение на електрокардиографа, не представлява изключен риск от настоящия договор за застраховка.
По отношение на доводите на [фирма], че Специалните условия са били представени още към документацията по обявената обществена поръчка, въззивният съд е приел, че под същите липсват подписите на страните, удостоверяващи факта на запознаване на застраховащия с техните клаузи, както и изричното им приемане.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на касатора и съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г., намира, че решението не следва да се допусне до касационно обжалване, по следните причини:
По-голямата част от формулираните от касатора въпроси нямат изискуемите характеристики по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото или не са обусловили решаващата правна воля на съда, поради което нямат значение за изхода на делото, или са поставени в зависимост от конкретните фактически обстоятелства по делото, което ги приравнява на оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК против правилността /респ. обосноваността/ на обжалваното решение. Например приложимостта или липсата на такава на представените по делото Специални условия спрямо договора за застраховка представлява преценка по фактите и при неправилното й извършване ищецът може допустимо да релевира с въззивната си жалба подобно оплакване, още повече, че изначално в исковата молба е отричал тяхната относимост към предмета на спора. Останалите въпроси /тези, свързани с тълкуването на договорните клаузи/ могат да се преценят като съответстващи на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, но спрямо тях не се доказва допълнителният критерий, на който касаторът се позовава, т.к. са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС
С оглед горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1185 от 04.06.2015 год. по в.гр.д.№ 838/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: