О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 14.01.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2921/2019 г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Г. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 28 от 30.01.2018 г. по в. т. д. № 274/2017 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1 от 03.01.2017 г. по т. д. № 240/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от настоящия молител срещу „Т.” О., [населено място] и „ТЛК България” О., [населено място] иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Искането за отмяна е обосновано с твърдението на молителя, че изходът на делото, приключило с атакуваното решение, е обусловен от разрешението на въпроса дали е допустим иск по чл. 135 ЗЗД срещу действията на трето задължено лице. С оглед обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото впоследствие Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, което молителят счита за приложимо и за действията на всяко трето задължено лице, а не само за действията на поръчителя, същият поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответниците по молбата – „Т.” О. (в ликвидация), [населено място] и „ТЛК България” О., [населено място] – оспорват същата като недопустима, респ. като неоснователна, по съображения, изложени в писмени отговори съответно от 02.12.2019 г. и от 12.11.2019 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок.
Същата обаче е недопустима.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. Следователно, доколкото искането за отмяна на процесното въззивно решение е аргументирано с основание, каквото не е предвидено в Гражданския процесуален кодекс (чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК) и с оглед обстоятелството, че молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в тези норми основания, същата следва да бъде оставена без разглеждане (т. 10 от цитираното тълкувателно решение).
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 28 от 30.01.2018 г. по в. т. д. № 274/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: