О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
Гр. С., 09.08.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 3074/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. С. Т. и Г. П. Т., чрез процесуалния им представител адв. Петя К. от САК, срещу решение № 1136 от 29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, VІІІ състав по т. д. № 1292/2015 г. в частта, с която е отменено решение № 17124 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 1837/2012 г. на СГС в частта, с която Сдружение „Н.” [населено място] е осъдено да заплати на касаторите обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната дъщеря С. Г. П., причинена при ПТП, настъпило на 07.10.2009 г., за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. за всеки, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските: за разликата над сумата от 6 706,67 лв. относно присъденото в полза на адв. К. възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв; за разликата над 8 000 лв. относно определената по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса, която се дължи от Н., като вместо него въззивният съд е отхвърлил предявените от касаторите искове за посочената разлика.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се за неговата отмяна в обжалваната му /отхвърлителна/ част и постановяване на ново решение по същество, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълния им размер, ведно с лихва от датата на деликта – 07.10.2009 г., до окончателното изплащане на сумите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК по формулираните от касаторите въпроси.
Против касационната жалба е депозиран писмен отговор от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, чрез процесуалния представител адв. Т. Я., със становище, че не са налице основанията на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирани страни, в законоустановения преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и при спазване на изискванията за редовност, намира, че настоящото производство е допустимо.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли исковете за обезщетяване на причинените на касаторите неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че оплакването на ответника за прекомерност на присъденото обезщетение е основателно. Безспорно е установено, че ищците са изживели изключително тежко загубата на своята дъщеря, която е била едва на 30 г. към момента на настъпване на инцидента. От друга страна, въззивният съд е съобразил датата на настъпване на застрахователното събитие – 2009 г., имаща значение за съществуващата в страната обществено – икономическа обстановка, както и обстоятелствата, че починалата е имала собствено семейство и не е живеела съвместно със своите родители, по които съображения е счел, че присъденото обезщетение в полза на всеки един от ищците надвишава действително претърпените от тях вреди.
Настоящият съдебен състав, като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г. относно приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК и правомощията на касационната инстанция, намира, че са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси, от значение за изхода по конкретното дело, са свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД – относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите.
По така обобщения правен въпрос се констатира несъответствие между решаващите мотиви на въззивния съд и задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: ППВС № 4/1968 г. от 23.12.1968 г. и множество решения по чл.290 ГПК на ВКС, ТК, на част от които се позовават и касаторите /решение № 23/25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., ІІ ТО, решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 796/2008 г., ІІ ТО, решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г., ІІ ТО и др./.
По останалите правни въпроси, с оглед връзката им основния, както и по тези, които по съществото си представляват оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдът ще вземе отношение при постановяване на решението си.
Касаторите не дължат предварително внасяне на държавната такса.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1136/29.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], ГО, VІІІ състав по т. д. № 1292/2015 г. в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: