Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
С. 13.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 3582/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1066 от 13.11.2015г., постановено по настоящото дело № 3582/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. с-в, № 602 от 01.04.2015г. по в.гр.д. № 2197/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, І-ви бр. състав, № 2330/04.06.2014г. по гр.д. № 1650/2014г., в частта относно прекратяването на гражданския брак между Х. М. М. и В. Д. М. по вина на съпруга Х. М. и относно предоставянето на семейното жилище на съпругата В. М..
Ответницата В. Д. М. от [населено място] в представения писмен отговор и чрез пълномощника си адв. З. моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноските по делото.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение”.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
В задължителната съдебна практика – т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, както и в редица постановени в производството по чл. 290 ГПК решения, между които и представените от касатора и обосновали допускането на касационно обжалване решения № 123/2014г. І г.о., № 94/2014г. ІV г.о., № 283/2014г. ІV г.о. на ВКС, е прието, че предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд съгласно чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Това задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Правните изводи на съда не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните.
По основателността на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че „вината за разстройството на брака е на съпруга, а семейното жилище трябва да се ползва от съпругата. Провиненията на съпругата се твърдят, но не се доказват. Свидетелят М. заявява само, че имало е скандали и тогава едно-единствено име се е споменавало, на любовница. А видно от експертизата по настоящото дело, здравословното състояние на съпруга не налага той да живее в [населено място].” Поради това първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено „в съответствие с мотивите към него /чл. 271, ал. 1 и чл. 272 от ГПК/.”.
В касационната жалба на Х. М. М. са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и за необоснованост. К. счита, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, налице е противоречие между установената по делото фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи относно вината за разстройството на брака и ползването на семейното жилище.
Видно от цитираните по-горе мотиви на въззивното решение, с които се изчерпва решението по съществото на спора, в тях липсва анализ на доказателствата по делото, приетата за установена фактическа обстановка и правни изводи в отговор на доводите, наведени във въззивната жалба. В. жалба съдържа оплаквания за процесуални нарушения и необоснованост на първоинстанционното решение, които са подробно обосновани. В решението липсват каквито и да е фактически и правни изводи на въззивния съд както относно вината, така и относно ползването на семейното жилище в отговор на доводите на въззивника.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и решаване на спора по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.
Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.
По въпроса за брачната вина ищецът Х. М. е навел обстоятелства за брачна вина на съпругата си в становището на л. 92-93 от делото, изразяващи се в липса на грижи от нейна страна за осигуряване на спокоен живот в критичен за него момент, когато е с влошено здравословно състояние. Ответницата В. М. твърди брачни провинения на съпруга си в отговора на исковата молба, изразяващи се в скандали и физическа разправа /включително побои/, както и извънбрачни връзки.
От събраните по делото доказателства не се установява брачна вина на съпругата В. М.. Напротив, от показанията на св. Н. М., син на страните по делото, преценени съгласно чл. 172 ГПК се установява, че през последните години основно В. М. е осигурявала средства за семейството. Не се установяват твърденията на ищеца за липса на грижа и съпричастност към здравословните му проблеми от страна на съпругата му. Напротив, установява се, че му е купувала лекарства, давала му е пари и е правела всичко по силите си за семейството. Не се установяват твърденията на ищеца, че с непрекъснати скандали ответницата е разрушила брака.
От показанията на същия свидетел, както и от представеното по делото мед. свидетелство от 02.12.2013г., обосновало издаване на заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие, се установява, че Х. М. в състояние на афект е удрял съпругата си, последния път на 1.12.2013г., след което съпрузите не живеят заедно. Причината конкретно за тези скандали не е изяснена, но тя е и неотносима към физическото насилие, което е недопустимо по какъвто и да е повод. Установена е и извънбрачна връзка на ищеца от показанията на същия свидетел, които и в тази част са базирани на лични впечатления и няма основание да не бъдат кредитирани.
С оглед гореизложеното решението на въззивния съд в частта относно вината за разстройството на брака следва да се остави в сила.
Относно семейното жилище:
Семейното жилище е придобито през време на брака и представлява апартамент в [населено място], който видно от нот. акт е с площ от 82 кв. м и се състои от три стаи, кухня, баня и тоалетна. Относно предоставянето на ползването на семейното жилище, съгласно чл. 56, ал. 5 СК когато от брака няма непълнолетни деца, от значение са вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Мястото на критерия в реда на изброяването не сочи на по-голямата му или по-малка значимост – ППВС № 12/71г. Относно здравословното състояние на съпрузите доказателства за влошено здравословно състояние са събрани за ищеца Х. М.. Установено е от представените във въззивното производство медицински документи и от изслушаната съдебно-медицинска експертиза, че той боледува от инсулинозависим диабет ІІ тип средно-тежка форма, диабетна полиневропатия, хипертония и дискови хернии, за които е извършена оперативна интервенция. Към момента се движи с помощно средство – бастун. С. като е напуснал семейното жилище в резултат на адм. производство по Закона за защита от домашно насилие, ищецът живее във вилния имот на семейството в [населено място], Пловдивска обл., който видно от свидетелските показания представлява дървена къща – бунгало, с баня и печка на дърва, разположена на високо и отдалечена от спирката на автобуса.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че семейното жилище, което не може да се ползва съвместно от съпрузите предвид конфликтните им отношения, следва да се предостави за ползване на съпруга Х. М.. Действително вещото лице невролог е дало заключение, че здравословното му състояние не налага да живее в [населено място], но в с.з. на 11.02.2015г. вещото лице пояснява, че няма заболяване, което да налага човек да живее в [населено място], освен ако болния е на легло и обслужващите го роднини живеят в града. В настоящия случай следва да се прецени кой от двамата съпрузи по-трудно би могъл да си осигури подходящи битови условия, и това несъмнено е съпругът Х. М. предвид описаните по-горе заболявания и по-малки възможности за жилищно устройване поради намалената работоспособност.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5-и гр. с-в, № 602 от 01.04.2015г. по в.гр.д. № 2197/2014г. и оставеното с него в сила решение на Пловдивския районен съд, І-ви бр. състав, № 2330/04.06.2014г. по гр.д. № 1650/2014г., В ЧАСТТА относно предоставянето на ползването на семейното жилище, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], ап. 42, ет. 9, на Х. М. М., ЕГН [ЕГН].
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на Х. М. М., ЕГН [ЕГН], сумата 600 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: