Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
София, 21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2252/2017 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 629 от 20.03.2016 г. по в.гр.д. № 6212/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, седми състав, с което след частична отмяна на решение № 4998 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 5660/2015 г. на Софийски градски съд, І-3 състав, е постановено отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД срещу ЗК”Олимпик – клон България” КЧТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
С определение № 132 от 27.02.2018 г. е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК,за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса, свързан с приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, с предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Касационният жалбоподател твърди, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо, с оглед физическите и емоционални болки и страдания и продължителността на проведеното лечение. Сочи, че въззивният съд не е съобразил промяната в обществено-икономическите условия в страната и установените лимити на отговорност на застрахователите при задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора в публичното съдебно заседание на 17.04.2019 г., претендира отмяна на решението в атакуваната отхвърлителна част и уважаване на иска за 70 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, ЕИК[ЕИК] /понастоящем представлявано от временния ликвидатор П. Н./ чрез процесуалния си пълномощник, застъпва становище за правилност на въззивното решение. Съображения в този смисъл са изложени в постъпил по делото писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото във връзка с механизма на пътно-транспортното произшествие, настъпило в [населено място] на 09.01.2015 г., при което е пострадал Б. С. при пресичане на обозначена и с пътен знак пешеходна пътека тип „Зебра”, както и доказателствата за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател по предявения пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./
Въз основа на приетата пред първата инстанция медицинска експертиза въззивният съд е счел, че в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на лявата бедрена кост в областта на медиалния кондил и контузия в областта на лявата гръдна половина. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в закрита мануална репозиция, медикаментозно лечение и гипсова имобилизация за 60 дни, като последващо е проведена физиотерапия и рехабилитация. Към момента на изготвяне на заключението – 27.11.2015 г. експертът д-р Й. е констатирал, че е налице намален обем на движенията на ищеца в лявата коленна става, клякането му е силно затруднено, а придвижването е с бастун, при накуцваща походка в ляво. Отчетени са и придружаващи заболявания, вкл. и наличието на двустранна гонартроза на коленните стави на ищеца, които са оказали негативен ефект при възстановяване от получените травми.
Въззивният съд е преценил гласните доказателства във връзка с търпените от ищеца /касатор в настоящото производство/ болки и физически дискомфорт, невъзможност да се обслужва сам, довело до необходимост да живее първоначално при дъщеря си, а в последствие при сина си. В мотивите към решението са отразени общите критерии, съгласно ППВС № 4/1968 г., релевантни при приложение на чл.52 ЗЗД.
Решаващият състав е отхвърлил като недоказани част от твърдените в исковата молба последващи усложнения за ищеца – травматичен оток на коленната става на левия крак и отключване на епилептичен припадък.
Съдебният състав на САС е извел извод, че с оглед на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, сумата от 40 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на пострадалия, което е обусловило отхвърляне на иска за разликата над тази сума до присъдения от първата инстанция размер от 70 000 лева и съответно отмяна на първоинстанционното осъдително решение в тази част.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на материалния закон, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да бъде справедливо, обезщетението за неимуществени вреди трябва да съставлява паричен еквивалент на понесените физически, емоционални и психически болки и неудобства, настъпили в резултат на конкретни увреждания, при отчитане на обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и на социално-икономическата обстановка в страната към момента на произшествието. Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, надлежно публикувана. Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. В последния смисъл е формираната практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и мн.др.
Атакуваното въззивно решение е неправилно поради неточно прилагане на критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт. Независимо от изброяването на тези критерии, решаващият състав на Софийски апелативен съд не е взел предвид в достатъчна степен: продължителния период от време, през който е проведено лечение на ищеца, изразяващо се в гипсова имобилизация на лявата бедрена кост за 60 дни /след оперативното и медикаментозно лечение/, търпените за този период изключителни физически болки и психически неудобства и необходимост от чужда помощ и полагане на ежедневни грижи. За основателни следва да се приемат доводите на касационния жалбоподател, че САС не е отчел в достатъчна степен трайните и тежки неблагоприятни последици от увреждането, които наред със съществуващо заболяване на ищеца – гонартроза, се изразяват в: затруднения при движение, намален обем на движение в лявата колянна става и необходимост от използване на бастун, силно затруднено клякане, леко накуцваща походка. Съдът не е съобразил установените по делото обстоятелства, релевантни към пожизненото влошаване на качеството на живот на ищеца, вкл. необходимостта от оказване на помощ от неговите деца и понастоящем, поради непълното възстановяване от получените травми независимо от проведеното лечение за период, надхвърлящ обичайния възстановителен период.
Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към момента на увреждането, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в тази насока, следва да се счете, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на увреждането, не е съобразил в достатъчна степен значението на нормативно определените лимити /§ 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя.
Предвид посочените по-горе обстоятелства, които са от съществено значение за размера на неимуществените вреди, и при отчитане на обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, и на общественото разбиране за справедливост, настоящият състав счита, че в случая обезщетение в размер на 60 000 лв. се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., като на ищеца се присъдят допълнително още 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането – 09.01.2015г. до окончателното им изплащане.Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която Б. С. осъден да заплати на ответника разноски в размер на 408.86 лв., съставляващи разликата между присъдените 612.86 лв. и дължимите 204 лв.
В останалата обжалвана част – за разликата над 60 000 лв. до 70 000 лв. отхвърлителното въззивно решение следва да се остави в сила.
Предвид частичната основателност на касационната жалба, ответникът дължи по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 800 лв., а на касатора следва да заплати разноски за касационното производство в размер на 1 144 лв., доказани с представения договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на пълното договорено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 629 от 20.03.2016 г. по в.гр.д. № 6212/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, седми състав, в частта, с която след отмяна на решение № 4998 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 5660/2015 г. на Софийски градски съд, І-3 състав, е постановено отхвърляне на предявените от Б. С. С. искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД срещу ЗК”Олимпик – клон България” КЧТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната от 09.01.2015 г., както и в частта, с която в полза на ЗК”Олимпик – клон България” КЧТ са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 408.86 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗК”Олимпик – клон България” КЧТ да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на Б. С. С. допълнително сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева /или общо 60 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.01.2015 г., до окончателното изплащане, както и 1 144 лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК”Олимпик – клон България” КЧТ да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 800 /осемстотин/ лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: