Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
С. 22.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4792/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1 от 04.01.2016г., постановено по настоящото дело № 4792/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. с-в, № 1036 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 411/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, І гр. с-в, № 5010 от 30.12.2014г. по гр.д. № 11711/2014г., с което са уважени предявените от В. Р. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация В. Р. С. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Р. И. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: „за да бъдат спазени изискванията на чл. 193 КТ достатъчно ли е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение” и „предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения, както и признанието на работника, че е дал обяснения по фактите от заповедта, достатъчни ли са за да се приеме, че работникът е разбрал за какво се наказва”.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
За да допусне касационно обжалване ВКС е констатирал противоречие на въззивното решение с представените от касатора решение № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. ІV г.о. ВКС и решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. ВКС. С тези решения е прието, че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в посочените решения становище по прилагането на чл. 193 КТ. Изискванията на посочената правна норма са изпълнени, когато според обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият работник/служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат обясненията. Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения свидетелства, че работникът е разбрал за какво е наложено дисциплинарното наказание.
По основателността на касационната жалба.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. Р. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ с мотиви, че формално процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за искане на обяснения е спазена, но ищецът е бил лишен от правото на обяснения в пълния му уреден от закона обем. Уволнението е извършено поради нарушения на трудовата дисциплина, „констатирани и документирани” с докладни записки, които не са му предоставени при искането на обяснения, поради което той не е имал възможност да даде обяснения, включително да посочи възражения във връзка с фактите, изнесени в тях. Приел е, че не са налице доказателства, че С. е разбрал за кои нарушения се искат обяснения. Действително ищецът признава по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, че са му поискани и е предоставил писмени обяснения за инцидентите, предмет на заповедта за уволнение, но направеното от страната признание на факт се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото /чл. 175 от ГПК/. Друго доказателство в тази насока не е налице. По тези съображения съдът е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, уволнението е незаконно и трябва да бъде отменено съгласно чл. 193, ал. 2 КТ.
В касационната жалба на [фирма] са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и за необоснованост. К. счита, че е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, ищецът е имал ясна представа относно съдържанието на докладните и нарушението на трудовата дисциплина е установено от събраните по делото доказателства.
ВКС намира жалбата за основателна.
Дисциплинарното наказание на В. Р. С. е наложено за инциденти на 25.04., 28.05. и 29.05.2014г., подробно описани в заповедта и изразяващи се в отправяни обиди, псувни, заплахи и арогантно поведение към работника В. Х. П. и началник склада А. П., документирани в докладни записки. В дадените от ищеца обяснения вх. № 73/30.05.2014г. е описан инцидентът от 29.05. и е посочено, че са му поискани обяснения и за „28 и 29.05. и за преди месец”. Както в исковата молба, така и в с.з. на 18.11.2014г. ищецът признава, че са му искани обяснения за инцидентите, предмет на заповедта за уволнение, и му е било обяснено, че може и да не дава обяснения. Признанията на ищеца относно искането на обяснения кореспондират с показанията на св. А. Г..
При така установените обстоятелства правните извод на въззивния съд, че е нарушено правото на ищеца да даде обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, е неправилен. Обвинението е за нарушения на трудовата дисциплина, които не са сложни от фактическа страна, случили са се наскоро преди искането на обяснения и даването на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ в случая не изисква документални или други справки. Както от дадените писмени обяснения, така и от признанията в исковата молба и в съдебно заседание, а също и от свидетелските показания на посочения по-горе свидетел е видно, че ищецът е разбрал в какво е обвинен.
Констатираното нарушение на материалния закон – чл.193, ал. 2 КТ, е довело до липса на мотиви по съществото на спора, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на спора по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. с-в, № 1036 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 411/2014г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
П.:
Членове: