Р Е Ш Е Н И Е
№ 744
София, 16.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1530 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на З. Г. П. от гр. Б. срещу решение от 10.12.2007 г. по гр.д. № 783 /2007 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение от 05.07.2007 г. по гр.д. № 2053 / 2006 г. на Бургаския районен съд в частта относно родителските права, режима на личните отношения и ползването на семейното жилище и вместо това въззивният съд е:
• Предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Г на майката Б. Б. П., като е определил режим на лични отношения на бащата с това дете всяка първа и трета седмица от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск като бащата е задължен да взема детето от дома му и да го връща обратно там;
• Разпределил ползването на семейното жилище представляващо апартамент гр. Б., ул.“Цар К. ; № 47, ет. 4, състоящо се от детска, спалня, хол с трапезария, две тоалетни с баня и мокро помещение, находящо се четвърти етаж с площ от 97.21 кв.м., ведно с избено помещение №1, таванско помещение №1, както следва: На съпругата Б. Б. П. с двете деца Г. П. и Й. П. се предоставят за ползване детска стая, спалня и кухня ведно със сервизни помещения- баня с тоалетна и изба № 1; На съпруга З. Г. П. се предоставя за ползване хол с трапезария, ведно със сервизни помещения- тоалетна с баня, мокро помещение и таван №1.
• Осъдил З. Г. П. да заплаща месечна издръжка на детето си Г. П. , чрез неговата майка и законен представител Б. Б. П., в размер на 70 (седемдесет) лева, начиная от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за нейното намаляване или прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума от падежа до изплащането.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост: относно предоставянето на родителските права: съдът не е взел предвид, че страните са във фактическа раздяла от м. октомври 2006 г., когато съпругата е напуснала самоволно семейното жилище в гр. Б., като е взела със себе си малолетното дете Й е отишла при майка си в гр. С., а голямото дете Г е останало в гр. Б. при баща си в семейното жилище, оттогава децата са се виждали инцидентно. Въззивният съд не е съобразил интересите на децата съгласно изискванията на чл.106 СК (1985 г.) и Постановление на Пленума на ВС № 1 /1974 г., а е трябвало да приеме, че е поведението на майката е сериозна причина за разделянето на децата; относно разпределението на семейното жилище: въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.107 СК и т.10 на Постановление на Пленума на ВС № 12 /1971 г., като не е взел предвид нетърпимостта в отношенията между бившите съпрузи. Жалбоподателят иска на него да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето Г. , както и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. В писмени бележки и в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че децата продължават да живеят разделени – детето Й. – с майка си, а детето Г. – с баща си и двете имат трайно установена семейна и социална среда и промяната на това статукво би им се отразила негативно.
Ответникът по жалбата Б. Б. П. в писмено становище, представено преди съдебното заседание заявява, че поради променената обстановка се налага промяна на въззивното решение – дъщеря и живее с баща си в гр. Б. и е вече в 5-ти клас и има установени отношения в училището, в което учи, а синът и живее с нея в гр. С., поради което родителските права по отношение на Г. следва да бъдат предоставени на бащата, тези по отношение на Й. – на нея, като бъде определен режим на свиждане на всяко дете с другия родител и месечна издръжка.
Настоящият състав намира следното:
По делото са установени и безспорни следните факти: Б. П. е напуснала семейното жилище в гр. Б. през месец октомври 2006 г., като е взела със себе си детето Й. , роден на 25.03.2003 г. (тогава на три години), а детето Г. , родена на 31.07.1998 г., (тогава на осем години), е останало да живее с баща си в семейното жилище в гр. Б. не се спори, че помещенията на семейното жилище са описани правилно в обжалваното решение, включително две отделни бани с тоалетни. С влязлата в сила част от решението на първоинстанционния съд бракът между страните е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, като е обявено, че вина за това имат и двамата съпрузи. Безспорно е и че и до момента (вече три години) децата продължават да живеят разделени в различни градове – детето Й. – с майка си, а детето Г. – с баща си.
Обосновано въззивният съд е приел, че нарушените лични отношения между страните по делото не са довели до пренебрегване на задълженията им като родители и макар всеки един от двамата родители да е отвел по едно от децата при фактическата раздяла, от социалните доклади не се установява отчужденост на родителите към двете им деца.
Настоящият състав обаче намира, че при предоставянето на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите по това дело за развод съгласно разпоредбата на чл.106 от СК (от 1986 г.) въззивният съд не е съобразил изцяло приетото с т.І – и т. ІІ от Постановление № 1 / 1974 г. на Пленума на ВС – да прецени всестранно интересите на децата, като има предвид и установеното отделно живеене на всяко едно от децата с различен родител и в различен град, възрастта на децата и училищната среда за голямото дете. Настоящият състав следва да съобрази и становищата на страните (родителите), дадени пред него – те желаят родителските права да бъдат предоставени съобразно установеното положение, което да не се променя, и с тях да бъдат съобразени личните отношения между родителите и децата им.
Поради което и въззивното решение следва да бъде отменено в частта относно родителските права и режим на лични отношения, като родителските права по отношение на детето Г. да бъдат предоставени на бащата.
Съобразно приетото решението следва да бъде отменено в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата З. Г. П. с детето Г. и в която бащата е осъден да заплаща издръжка на детето Г. и вместо това да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето Г. – всяка втора и четвърта седмица от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като майката е задължена да взема детето от неговия дом (дома на бащата) и да го връща обратно там. Майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето Г.
Доводът за нарушение на разпоредбата на чл.107 от СК (от 1985 г.) и т.10 на Постановление на Пленума на ВС № 12 /1971 г. е неоснователен, тъй като семейното жилище с площ 97.21 кв.м има две отделни бани с тоалетни (отделни сервизни помещения), а съгласно т.10 от ППВС № 12 /71 г. се изисква отношенията между съпрузите да са търпими в случаите, когато сервизните помещения не могат да се обособят и се налага общо ползване на някои от тях. Следователно следва извод, че семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата бивши съпрузи съгласно чл.107 СК и с оглед приетото по-горе за предоставянето на родителските права настоящият състав намира, че следва да разпредели ползването, като съобрази обстоятелството, че предоставя родителски права и на двамата бивши съпрузи и така двете деца ще могат да общуват често. Така на Б. Б. П. и детето Й. ще бъдат предоставени за ползване хол с трапезария, ведно със сервизни помещения – тоалетна с баня, мокро помещение и таван №1, на З. П. и детето Г. – детска стая и спалня ведно със сервизни помещения – баня с тоалетна и изба № 1, а кухнята се предоставя за общо ползване.
Размерите на издръжките следва да бъдат съобразени с настъпилите изменения във възрастта и нуждите на децата и с изменените обществени условия – издръжката на Й. следва да бъде определена в размер на 70 лева месечно, а на Г. – в размер на 90 лева месечно.
Поради изложеното касационната жалба е частично основателна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде частично отменено и вместо него да бъде постановено друго съобразно изложените мотиви.
Касаторът не е заявил, че претендира разноски, а ответникът не е доказала, че е направила разноски в касационното производство, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 19.12.20077 г. по гр.д. № 783 /2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са предоставени родителски права по отношение на детето Г. , З. Г. П. е осъден да заплаща издръжка на детето Г. и му е определен режим на лични отношения с това дете, разпределено е ползването на семейното жилище, и е определен размер на издръжките на двете деца и вместо това:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото на 31.07.1998 г. от брака дете Г на бащата З. Г. П., като определя режим на лични отношения на майката Б. Б. П. с детето Г. всяка втора и четвърта седмица от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск като майката е задължен да взема детето Г. от неговия дома (дома на бащата) и да го връща обратно там;
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище представляващо апартамент в гр. Б., ул.“Цар К. ; № 47, ет. 4, както следва:
На бившата съпруга Б. Б. П. и детето хол с трапезария, ведно със сервизни помещения – тоалетна с баня, мокро помещение и таван №1, на бившия съпруг З. П. и детето Г. предоставя за ползване детска стая и спалня ведно със сервизни помещения – баня с тоалетна и изба № 1, а кухнята предоставя за общо ползване.
ОПРЕДЕЛЯ размера на месечната издръжка, която З. Г. П. е осъден да заплаща на детето Й. З. П. на 70 (седемдесет) лева и размера на месечната издръжка, която Б. Б. П. е осъдена да заплаща на детето Г. П. в размер на 90 (деветдесет) лева, от постановяване на това решение до настъпване на законни причини за намаляване или прекратяване на всяка една от двете издръжки, ведно със законната лихва върху всяка сума от падежа до изплащането.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която родителските права по отношение на детето Й. П. са предоставени на майката Б. Б. П., като на бащата е определен режим на лични отношения с детето и е осъден да му заплаща месечна издръжка и в частта за държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.