Решение №748 от 40476 по гр. дело №4321/4321 на 5-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 748

С., 25.10.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№911 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. Л. М., Л. К. А. и З. К. К. срещу решение №462а от 01.09.08г. по гр.д.№1290/07г. на Благоевградския окръжен съд, постановено в първата фаза по иск за делба на множество земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], област Б..
С определение № 1074 от 25.09.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК в частта, с която производството за делба е прекратено за имотите под №34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба, съответстващи на описаните в т.1, т.3, т.4, т.14 и т.15 от раздел ІІ на решението от 28.02.03г. на ОСЗ С.. Прието е, че в тази част решението противоречи т.4 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС. Допуснато е касационно обжалване и в частта, с която въззивният съд е определил квотите на съсобственост. Обжалването е допуснато по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса следва ли в делбеното производство да се зачита решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и в какви рамки.
За да се произнесе по жалбите, настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е обезсилил решение №2946 от 03.07.07г. по гр.д.№730/06г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен иск за делба на имоти №34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба и е прекратил производството по делото по отношение на тях. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатите до делба имоти. Приел е за неоснователен доводът на ищцата Г. Л. М., че тези имоти са били собственост на първия съпруг на общата наследодателка К. М. – С. М. и трябва да се делят от всички негови наследници. Съдът се е позовал на обстоятелството, че земите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. М., като споровете за собственост към минал момент не могат да се разглеждат в делбеното производство. Влязлото в сила решение по гр.д.№911/95г. на РС Благоевград по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като касае други имоти.
По поставените съществени въпроси и по съществото на правния спор настоящият състав намира следното:
Нередовната искова молба препятства възможността да се постанови решение по спорния предмет. Съдът, включително въззивният, е длъжен служебно да остави без движение такава искова молба и да определи срок, в който да бъдат отстранени недостатъците и. Когато ищецът изпълни указанията на съда, поправената искова молба се смята за редовна от момента на подаването и, затова въззивният съд дължи постановяване на решение по съществото на правния спор – т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай с определение №43 от 18.01.2008г. по делото Благоевградският окръжен съд е констатирал наличието на множество недостатъци на исковата молба, включително и това, че не са индивидуализирани имотите под №34, 36, 37, 46 и 47. Дал е указания за отстраняване на тези недостатъци. С молба без посочена дата, стр.50-59 от въззивното производство, ищцата се е опитала да отстрани указаните недостатъци, като е посочила, че имоти №19, 21, 22, 32 и 33 не съвпадат съответно с имоти №34, 36, 37, 46 и 47 по исковата молба, а освен това имотите, които понастоящем се намират в строителните граници, се индивидуализират с представените по делото удостоверения по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и придружаващите ги скици. По този начин тя е индивидуализирала имоти №34, 36, 37, 46 и 47, които попадат в строителните граници на населеното място и за които действително има издадени удостоверения и скици – стр.346-355 и стр.359-362 от първоинстанционното производство. Ако е счел, че ищцата следва да извърши детайлна индивидуализация на тези имоти, като посочи планоснимачен номер и граници, съдът е следвало да даде нови указания, но във всички случаи не е имал основание да обезсилва първоинстанционното решение и да прекратява производството по делото в тази част, тъй като индивидуализацията на тези имоти следва от данните, съдържащи се в приложените документи по делото. В тази част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск за делба на тези имоти.
Съгласно т.1 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, решенията на общинските поземлени комисии /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие – т.е. с влизането им в сила настъпва ефектът на възстановяване на собствеността. Това действие се отнася не само за обектите, но и за субектите на тези решения. Съдебните решения по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие, тъй като съдът не е орган, който може да възстановява собственост върху земеделски земи. След уважаване на такъв иск, общинската служба по земеделие дължи постановяване на решение по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, с което да промени лицето, в чиято полза или вреда е издадено предходното и решение. Това решение на ОСЗ по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ се ползва с конститутивно действие – т.е. с издаването му настъпват последиците, произтичащи от уважения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – в този смисъл и решението по гр.д.№2949/2008г. на ВКС, І ГО, което е задължително за съдилищата съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГНК на ВКС, тъй като е постановено в производство по чл.290 от ГПК. От тези принципни разсъждения се извежда и отговорът на процесуалноправния въпрос, който се поставя в настоящото производство – дали решенията по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да бъдат зачитани в делбеното производство. След като те нямат конститутивно действие, делбеният съд не би могъл да ги съобрази. Той е длъжен да съобрази единствено последващото решение на общинската служба по земеделие, постановено по реда на чл.14, ал.7а въз основа на влязлото в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което собствеността върху земеделските земи се възстановява на онова лице, което е било техен собственик към момента на образуване на ТКЗС и което е посочено в съдебното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Същото разрешение на поставения въпрос е дадено и с постановеното междувременно решение №262 от 06.07.2010г. по гр.д.№317/2009г. на ВКС, ІІ ГО, което е задължително, тъй като е постановено в производство по чл.290 от ГПК.
В настоящия случай с исковата молба се иска делба на земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на общата наследодателка К. М.. В петитума обаче ищцата заявява права върху 8/35 ид.части от тези земи, толкова, колкото произтичат от решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което е прието, че към момента на образуване на ТКЗС земите са имали характер на неподелено наследство на първия съпруг на К. М. – С. М.. Още с исковата молба са представени и съдебните решения по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, които ищцата иска да бъдат зачетени, с оглед заявеното от нея в петитума на исковата молба. Налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, с която се сочи, че земеделските земи са новооткрито наследство на К. М. и петитума, в който посочените делбени квоти са съобразени с решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – т.е. по същество се иска делба на наследството на С. М.. Тази нередовност не е отстранена от въззивния съд, в съответствие със задълженията му, произтичащи от т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Не е изяснено има ли постановено последващо решение на общинската служба по земеделие по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, което да е съобразено с решението на съда по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въпросът е съществен, тъй като от една страна за съда следва да е ясно делба на чие наследство се иска, а от друга страна от този въпрос зависят и квотите, при които ще се допусне делбата. В съответствие с приетото по-горе в настоящото решение, в делбеното производство може да бъде зачетено само решението по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, но не и съдебното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което няма конститутивно действие. Това налага обезсилване на въззивното решение в тази част и връщане на делото на същия съд за отстраняване на указаната нередовност на исковата молба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №462а от 01.09.08г. по гр.д.№1290/07г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е допусната делба и са определени квотите на съсобственост на имотите, описани под №1-18 от исковата молба.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част.
ОТМЕНЯ решение №462а от 01.09.08г. по гр.д.№1290/07г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по иска за делба на имотите под №34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар