О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 13.10.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3586/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Т. от [населено място] срещу решение № 1435 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1019/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-13 състав решение от 16.12.2014 г. по гр. д. № 8217/2013 г. за отхвърляне на предявения от същото лице иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ (сега отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] за разликата от 90 000 лв. до пълния претендиран размер 150 000 лв.
Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Релевира оплаквания срещу размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същият е занижен, не съответства на претърпените страдания и при определянето му не са взети в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия и лимитите на отговорност на застрахователите.
Като значими за конкретното дело и обосноваващи допускане на касационното обжалване касаторката поставя въпросите: „1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба; 3. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетиние, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве“.
По отношение на всички въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно: решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о. (по първия въпрос); решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013г. на ІV г. о.; ., решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ІІ г. о. и решение № 1116 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 4876/2007 г. на V г. о.(по втория въпрос); решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 121 от 09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ІІ т. о. и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС (по третия въпрос).
Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ (сега отм.) – наличие на увреждане, причинено по вина на лице, управлявало лек автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпили в резултат от произшествието вреди – смърт на пътувалия в автомобила син на ищцата; причинна връзка между неправомерното деяние и вредоносния резултат. По отношение на единствения спорен във въззивното производство въпрос – относно размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди – решаващият състав е преценил, че определената от първата инстанция сума от 90 000 лв. е съобразена с критериите на съдебната практика за справедливост, установени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото относно възрастта и личността на пострадалия, както и с близките им отношения, които са имали приживе.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по първия въпрос. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ изхода на спора (предвид частичното отхвърляне на претенцията), така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 1968 г., а също и с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, част от която е цитирана от касаторката.
Що се отнася до останалите два въпроса, като относими към правилността на обжалвания акт, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, а следва да бъдат обсъдени при решаването на спора по същество.
Предвид освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса, делото следва да бъде докладвано на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване, без да бъдат давани указания за внасяне на такава.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1435 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1019/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-13 състав решение от 16.12.2014 г. по гр. д. № 8217/2013 г. за отхвърляне на предявения от И. Н. Т. от [населено място] иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ (сега отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] за разликата от 90 000 лв. до пълния претендиран размер 150 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: