Решение №764 от 42657 по нак. дело №73/73 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 14.10.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3256/2015г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд – [населено място] срещу решение № 1093 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 4915/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-15 състав решение от 02.07.2014 г. по гр. д. № 12794/2013 г., предявеният от Б. С. Д. от [населено място], действащ чрез своя баща и законен представител С. Д. Д., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 18.10.2008 г. – е отхвърлен срещу предпочитания ответник ЗК [фирма], [населено място], а е уважен срещу евентуалния ответник Гаранционен фонд за сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.09.2013 г. до окончателното й плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че сключеният между ЗК [фирма] и водача, причинил процесното пътно-транспортно произшествие, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е бил прекратен преди настъпване на застрахователното събитие поради неплащане на поредната вноска от разсрочената застрахователна премия. Според касатора, въззивната инстанция неоснователно е отказала да съобрази факта на неизпълнение от страна на застрахователя на установеното в чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) императивно задължение за изпращане на уведомление за прекратяване на застрахователния договор, поради което същият не може да се освободи от отговорността си към третото увредено лице.
Именно с въпроса: „Счита ли се прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 226, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд“ – е обосновано и допускането на касационното обжалване. По отношение на същия се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 161 от 13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 236 от 21.12.2013 г. по т. д. № 1778/2013 г. на ІІ т. о.
Ответниците по касация – ЗК [фирма], [населено място] и Б. С. Д. – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания от ответника-застраховател писмен отговор е изразено становище само по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалвания въззивен акт Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение, с което предявеният от Б. С. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен срещу предпочитания ответник ЗК [фирма], [населено място] за сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 18.10.2008 г., като е уважил иска срещу евентуалния ответник – Гаранционен фонд за същата сума. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел, че към датата на настъпване на произшествието договорът за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответния застраховател и виновния водач, е бил прекратен автоматично по реда на чл. 260, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ поради неплащане на падежиралата на 11.05.2008 г. поредна вноска от застрахователната премия, поради което е счел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Като ирелевантно в тази връзка въззивният съд е преценил обстоятелството, че уведомлението по чл. 294, ал.1 КЗ (отм.) до Гаранционния фонд за прекратяване на договора е изпратено едва на 28.10.2008 г., т. е. след датата на ПТП. Изразил е разбирането, че доколкото предоставянето на справка на Информационния център на Фонда не е задължителна предпоставка за сключването на застрахователните договори, то не би следвало разпоредбата на чл. 294, ал. 1 КЗ да се тълкува разширително само досежно вписването на прекратяването им.
По съществото на правния спор съдът, с оглед липсата на оплаквания във въззивната жалба, е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на деликта, като е уважил иска частично – за сумата 20 000 лв., предвид приетото съпричиняване от страна на ищеца в размер на 1/3, изразяващо се в това, че е пътувал в автомобила без надлежно взети мерки за обезопасяване – детска седалка или пригоден предпазен колан.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения въпрос е налице както общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК – да е обусловил изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради това, че същият е решен в противоречие със задължителната съдебна парктика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Релевантнта практика, обаче, в случая не са посочените от касатора решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС (т. 3).

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1093 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 4915/2014 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Гаранционен фонд – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 400 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest