Р Е Ш Е Н И Е
№ 779
София, 19.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1652 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И., от гр. П., срещу решение от 27.12.2007 г. по гр.д. № 2681 /2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение от 27.07.2007 г. по гр.д. № 2122 /2006 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която се разпределя на основание чл.32,ал.2 ЗС ползването на сутеренен етаж от процесната жилищна сграда по вариант първи от заключението на вещото лице (прието в съдебно заседание на 07.06.2007 г. на страница 49 от делото) и вместо това въззивният съд е разпределил ползването на сутеренния етаж между страните по делото, като е поставил на ищците по делото Р. Д. Л. и П. Д. И. дял първи от вариант втори от заключението на вещото лице Д. К. , представляващ източната част от сутеренния етаж, оцветена в зелено по приложената към заключението скица на л.59 от първоинстанционното дело, неразделна част от въззивното решение, с площ от 49.65 кв.м. и е предоставил на жалбоподателя Т. Д. И. дял втори от заключението на вещото лице, представляващ западната част от сутеренния етаж, оцветена в червено в същата скица с площ 25.55 кв.м.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – първоинстанционният съд не е допуснал един от поисканите от жалбоподателя свидетели, с които искал да докаже извършени от него подобрения; поради нарушение на материалния закон – като е постановил жалбоподателят да ползва западната част от сутерена, както и западната част от етажа на къщата, въззивният съд му е създал неудобства по-големи от обичайните и не е взел предвид съществуващото фактическото положение, предоставил е на ищците по-големи права от притежаваните от тях и не се съобразил с направените от жалбоподателя значителни подобрения в източвната част.
Ответниците в касационното производство Р. Д. Л. и П. Д. И. не изразяват становище.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която съдът е разпределил ползването на дворното място, предоставяйки на ищците общ дял от северната му част и на жалбоподателя дял в южната част и в частта, с която съдът е разпределил ползването на етажа от едноетажната къща, като е предоставил на ищците общ дял в източната и част със самостоятелен вход и на жалбоподателя – дял в западната и част със самостоятелен вход.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правата на страните, които са братя и сестра, от сутерена са равни – по 1 /3 ид. ч., че ищците искат общ дял, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че неговата конюшня е залепена за западната част на сутеренния етаж, която се ползва и като стена на обора, и че е установено, че жалбоподателят отглежда кон в конюшнята и че прозорците на помещенията в западната част на сутерена „влизат” в конюшнята и предверието към нея, което ги прави практически неизползваеми, защото през тях не влиза светлина, но влизат миризмите от обора, което създава неудобства на ищците да ползват западните помещения на сутерена и следователно на тях следва да се предоставят за ползване източните, също така и жалбоподателят е получил за ползване югозападната част от двора, в която се намират конюшнята и оборът, в който жалбоподателят е заградил и помещения за склад. Така въззивният съд е приел, че извършеното от него разпределение не би създало неудобства, по-големи от обичайните и би задоволило в по-голяма степен интересите на страните.
Доводът за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен, защото след като първоинстанционният съд е отказал да допусне свидетел на жалбоподателя в първото съдебно заседание, жалбоподателят не е направил такова искане пред въззивния съд и изобщо не е направил доказателствени искания, а преди да бъде даден ход на устните състезания, изрично е заявил, че няма доказателствени искания, поради което и въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения. Нещо повече, в първото съдебно заседание на първоинстанционното производство жалбоподателят е заявил само, че е направил подобрения, които не е индивидуализирал по никакъв начин, не е посочил нито къде са (в двора или в къщата), нито какви са те, нито кога са извършени, нито обстоятелствата във връзка с извършването им. Не е направил това в някое от следващите съдебни заседания, нито в становището по жалбата. Поради което следва да се приеме, че твърдението му е напълно неуточнено и не следва да бъде разглеждано, нито за него да се събират доказателства, защото първа предпоставка за допускане на доказателства е посочването на обстоятелствата, чието доказване се иска и едва след това се извършва преценка за допустимост, относимост, необходимост. Поради изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил подобрения и че е неоснователен и доводът, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като не е съобразил извършени от жалбоподателя подобрения.
Неоснователен е и доводът, че като е предоставил на жалбоподателя да ползва западната част от сутерена, както и западната част от етажа на къщата, въззивният съд му е създал неудобства по-големи от обичайните. Изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за обратното, разпределението е съобразено именно с установеното от жалбоподателя положение – да поддържа конюшня и обор, при изграждането на които е използвана западната стена на жилищната сграда, върху която има прозорци на сутерена (които свързват сутерена с конюшнята) и с разпределението на ползването на двора, при което конюшнята попада в частта на жалбоподателя.
Неоснователен е и доводът, че въззивният съд е предоставил на ищците по-големи права от притежаваните от тях, защото, както е видно от решението, площта съответства на правата на страните (49.65 кв.м. за 2 /3 ид.ч. и 25.55 кв.м. за 1 /3 ид.ч.)
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.12.2007 г. по гр.д. № 2681 /2007 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.