Решение №78 от 42551 по търг. дело №1284/1284 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. София, 30.06.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1284 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Г. и С. Г. Г., срещу решение №2047 от 11.11.2014г. по гр.д. №1528/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, в частта му, с която се потвърждава решение от 28.02.2014г. по гр.д. №8601/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд искове по чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери, а именно: искът на В. В. Г. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Г. Г. е отхвърлен за разликата над присъдените 6 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева, а искът на С. Г. Г. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на К. Г. Г. е отхвърлен за разликата над присъдените 5 000 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и неправилно е преценен приносът на починалата при ПТП К. Г. Г., майка на ищеца В. Г. и дъщеря на ищцата С. Г., в съпричиняването на вредоносния резултат в размер на 70%. Молят да се отмени въззивното решение и да се осъди ответникът да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът Гаранционен фонд счита, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Поддържа,че неполагането на дължимата грижа за собствената безопасност е обективна безвиновна форма на съпричиняване, която води до разпределение на отговорността за вреди като в случая комплексното нарушаване на правилата за движение е формирало високия принос на пострадалата.
С определение № 934 от 10.12.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП К. Г. Г. възлизат на 50 000 лева за ищцата С. Г. Г., и в размер на 70 000 лева за ищеца В. В. Г., като дължимите обезщетения са намалени със 70% поради прието съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат. Съдът е приел, че приносът по чл.51 ал.2 от ЗЗД се изразява в това, че починалата е вървяла, в тъмната част на деня, по средата на двулентовото пътно платно на главен път от републиканската пътна мрежа, с което е допуснала изключително грубо нарушение на чл.108 от ЗДвП. Също така съдът е взел предвид и изплатените от Гаранционен фонд суми в размер на 10 000 лева на ищцата С. Г. и 15 000 лева на ищеца В. Г..
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от касационните жалбоподатели неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява, че между ищеца В. Г. и неговата майка К. Г. са съществували отношения на обич и привързаност, въпреки,че към момента на смъртта й са живеели в различни градове. Свидетелката Г. Г., посочва, че починалата К. Г., въпреки своето заболяване, е поддържала е връзка със своя син, като е продължила да полага грижи за него и редовно да му изпраща пари. Въззивният съд не е отчел степента на преживените от ищеца негативни емоции, не е взел предвид и обстоятелството, че той е останал без родителска грижа и подкрепа в особено важен момент от своя живот – завършване на гимназията, както и това, че той ще продължи да изпитва и в бъдеще болки и страдания от загубата на своята майка. Присъденото от въззивния съд обезщетение на ищцата С. Г. не е съобразено с изключителната болка, която смъртта на детето причинява на родителя, независимо от възрастта им, при събраните доказателства за това, че отношенията на близост между ищцата и нейната дъщеря са били запазени, както и с факта, че ищцата е понесла много тежко загубата на своята дъщеря и не е могла да се възстанови от това събитие.
Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от В. Г. болки и страдания по повод загубата на починалата му майка, както и справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от С. Г. болки и страдания по повод загубата на починалата й дъщеря, са в размер от по 100000 лева за всеки от ищците.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените искове по чл.288 ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество.
Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалата за настъпването на процесното ПТП. Настоящият състав на ВКС споделя фактическите и правни изводи на решаващата въззивна инстанция относно определения в размер на 70% принос на пострадалата К. Г. за настъпване на вредоносния резултат . Съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ – решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№1117/2009г. на II т.о. и решение №98 от 08.07.2010г. по т.д.№942/2009г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди,че е налице съпричиняване. В случая от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че пострадалата е вървяла, в тъмната част на деня, по средата на двулентовото пътно платно на главен път от републиканската пътна мрежа. Правилно въззивният съд е приел, че това поведение съставлява грубо нарушение на чл.108 от ЗДвП. Твърденията на касаторите, че съдът неправилно е определил толкова висока степен на съпричиняване, тъй като не е съобразил всички обстоятелства, а именно, че водачите са могли да възприемат К. Г. от 150 м., както и че тя е била застанала неподвижно на осевата линия, а не в лентата за движение, не са доказани. Те се опровергават от заключението на съдебно – техническата експертиза, съгласно което ударът, причинил смъртта на пешеходката е настъпил с лявата част на неизвестния автомобил, като осветеността от тази страна на автомобила е била 50 -55 м., а дължината на опасната зона за спиране при скорост 95 км./ч. е била 89 м., тоест водачът не е могъл да възприеме пострадалата своевременно, така че да предотврати удара. Предвид изложеното следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че е налице съпричиняване от страна на загиналата К. Г., чието поведение в значителна степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, съответно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата е в размер на 70%.
С оглед така определения принос на пострадалата в размер на 70%, дължимият размер на обезщетението на касационните жалбоподатели за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева за всеки от тях. Безспорно е, че ответникът Гаранционен фонд вече е изплатил доброволно на В. Г. обезщетение в размер от 15 000 лева, а на С. Г. – в размер от 10 000 лева. Поради това присъденото на В. Г. обезщетение от 6 000 лева следва да се завиши с още 9 000 лева, а присъденото на С. Г. обезщетение от 5 000 лева, следва да се завиши с още 15 000 лева. Обезщетенията следва да бъдат присъдени съгласно чл.288 ал.7 от КЗ /отм./ ведно със законната лихва, считано от датата, на която изтича тримесечният срок за произнасяне на Гаранционен фонд по претенцията на увредените лица – в случая 08.09.2011г.
В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на В. В. Г. сумата от 6000 лева, а на С. Г. Г. 5000 лева, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора В. В. Г. сумата 1998,25 лева – разноски за производството пред трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, а на С. Г. Г. сумата 2901,71 лева – разноски за производството пред трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска.
Касаторът В. В. Г. следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 950 лева, съобразно изхода на спора, а касаторката С. Г. Г. следва да бъде осъдена да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 750 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 1920 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от исковете.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2047 от 11.11.2014г. по гр.д. №1528/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 28.02.2014г. по гр.д. №8601/2012г. на Софийски градски съд, ГК, І – 13 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. Г. срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Г. Г. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 01.12.2010г., за разликата над уважения размер от 6 000 лева до размера от 15 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Г. Г. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 01.12.2010г., за разликата над уважения размер от 5 000 лева до размера от 20 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес [населено място], [улица], да заплати на основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на В. В. Г. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.8, ап.29, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. С. Ч., допълнително и сумата 9000 лева /девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на смъртта на К. Г. Г. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 01.12.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2011г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 1998,25 лева / хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ –разноски за производството пред трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес [населено място], [улица], да заплати на основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на С. Г. Г. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.58, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. С. Ч., допълнително и сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Г. Г. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 01.12.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2011г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2901,71 лева /две хиляди деветстотин и един лева и седемдесет и една стотинки/ – разноски за производството пред трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2047 от 11.11.2014г. по гр.д. №1528/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. В. Г. да заплати на Г. Ф., разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 950 лева / деветстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА С. Г. Г. да заплати на Г. Ф., разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 750 лева / седемстотин и петдесет лева /.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1920 лева /хиляда деветстотин и двадесет лева/ – държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.