Решение №785 от 42668 по нак. дело №1020/1020 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 25.10.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 143/2016 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1707 от 28.07.2015 г. по т. д. № 4568/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-1 състав решение № 1145 от 21.07.2014 г. по т. д. № 152/2012 г., са уважени предявените от Г. И., САЩ срещу дружеството-касатор искове: иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 З. за установяване нарушението на правата на ищеца като притежател на словна търговска марка „G.“, рег. № 57867, регистрирана за класове 35 и 42 на М. и иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 З. за преустановяване на нарушението на правата върху тази марка.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Оплакването за недопустимост на акта е аргументирано с твърдението, че с предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 З. ишецът цели да бъде преодоляна силата на пресъдено нещо на решение № 41 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 2389/2008 г. на САС, 5 състав, с което е решен спорът между страните за недобросъвестност при заявяване на ползваната от ответното по исковете дружество марка G.; че се прави опит да бъде водено паралелно производство, включващо преюдициално признаване на общоизвестност на марката на ищеца, след като с решение № 13-ОМ/19.03.2009 г. Патентно ведомство на Република България се е произнесло в полза на общоизвестната марка на ответника G. I., в какъвто смисъл е и постановеното от Административен съд – София град решение по адм. д. № 5140/2009 г.; че се прави опит да се преодолеят констатациите за неизползване на G. като марка в предходен период, поради което с влязло в сила решение по адм. дело № 212/2003 г. на СГС, ІІІ-В състав е потвърдено заличаването на марка рег. № 23284, собственост на ищцовото дружество.
Според касатора, при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на част от доводите и възраженията му и на част от събраните по делото доказателства, както и в отказа да приеме нововъзникнало доказателство – решение № 24 от 23.01.2015 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отменена регистрацията на процесната марка, притежавана от ищеца. В касационната жалба са релевирани оплаквания и за необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на въззивния съд относно наличието на сходство между процесната марка на ищеца и марката, ползвана от ответното дружество, както и относно действието на промяната в нормативната уредба по отношение признатия по административен ред статут на една марка като общоизвестна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване поради недопустимост на въззивното решение, както и на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Счита, че: „1. Произнасяйки се по въпросите, от които зависи решението на спора по същество (дали Б. АД ползва своя общоизвестна марка или ползва знак, с който нарушава марка на ищеца) въззивният съд не е обсъдил всички наши доводи и редица от представените от наша страна доказателства; 2. Произнасяйки се по въпросите, от които зависи решението на спора по същество (дали Б. АД ползва своя общоизвестна марка или ползва знак, с който нарушава марка на ищеца и дали тази марка има редовен статут), въззивният съд отказа да приеме и да прецени по предвидения в ГПК ред ново доказателство, възникнало по време на делото и имащо важно значение за изхода на спора; 3. Произнасяйки се по въпросите, от които зависи решението на спора по същество, неправилно съдът приема, че с изтичането на определен в наредба срок маркопритежателят не може повече да се позовава на общоизвестност на своята марка; 4. Произнасяйки се по въпросите, от които зависи решението на спора по същество, неправилно съдът приема, че настъпилата междувременно нормативна промяна за реда, по който една марка може да се признае за общоизвестна, заличава последиците на такъв статут, признат преди това по административен ред; 5. Произнасяйки се по въпросите, от които зависи решението на спора по същество, неправилно съдът приема, че изтекъл на 30.05.2014 г. срок на статут на общоизвестност на марката G. I. превръща използването й преди това през 2012 г. (на което се позовава ищецът) в незаконосъобразно действие, накърняващо право върху марка на ищеца; 6. Произнасяйки се по въпросите, от които зависи решението на спора по същество, неправилно съдът приема, че двете марки са сходни до степен на заблуда на потребителите“.
По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 7/65г.,решение № 216 от 04.01.2011 г. по т. д. № 87/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 222 от 30.01.2015 г. по т. д. № 3466/2013 г. на ВКС, І т. о. По отношение на въпроси № 3 – № 6 се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Г. И., САЩ – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 02.12.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 З., Софийски апелативен съд е приел, че са осъществени предвидените в закона предпоставки за закрила на правата върху марки, а именно: ищецът Г. И., САЩ е притежател на националната марка G., словна, регистрирана за класове стоки и/или услуги 35 и 42 с рег. № 57867 от 01.02.2007 г., поради което има правото да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност; налице е сходство между знака G. I., поставен на интернет страницата на ответника [фирма], [населено място], включваща описание и реклама на предлаганите от него услуги и презентация на дейността му като търговец, и регистрираната марка на ищеца G., като е налице идентичност/сходство между услугите, предлагани от ответника, и тези, покрити от регистрацията на марката на ищеца; от заключението на повторната съдебно-маркова експертиза, изготвена от вещото лице В. П., се установява, че съществува възможност за объркване на потребителя, в частност на неспециализираните лица в ползването на услуги от клас 35 и 42, която включва възможност за свързване на знака, използван от ответника, с регистрираната марка на ищеца.
Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответника по исковете, че признатият по негово искане статут на общоизвестност на използваната от него марка G. I. изключва извод за нарушение на правото на ищеца върху регистрираната му марка. Съобразявайки дефиницията по пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на З. във връзка с чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, решаващият състав е приел, че статутът на общоизвестност на използваната от ответника марка, не може да се противопостави на ищеца – притежател на регистрираната национална марка G., съответно на правото му да установи извършено от ответника нарушение на правата му и да иска преустановяване на нарушението, а че същият би имал значение само при спор досежно регистрацията или използването на марка, която има възпроизвеждащ, имитиращ или подвеждащ характер, но по отношение на общоизвестната марка – в случая G. I., какъвто настоящият спор не е. В подкрепа на извода, че статутът на общоизвестност на марката на ответника не е пречка за уважаване на предявените искове, е посочено и това, че: марката на ответника с твърдян статут на общоизвестност не е имала характер на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 3 (ал. 7 понастоящем) З. към датата на подаване на заявката за регистрация на процесната марка на ищеца; статутът на общоизвестност на притежаваната от ответника марка е признат по реда на отменения чл. 50б З., като датата, от която марката е определена за общоизвестна, е 18.04.2007 г. и срокът на статута е изтекъл на 30.05.2014 г. /съгласно чл. 2, ал. 2 от изгубилата значение след отмяната на чл. 50 б З. Наредба за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България/, поради което понастоящем е изключено позоваването на него от ответника; към настоящия момент използваната от ответника марка не е призната за общоизвестна по действащата нормативна уредба на чл. 50а, ал. 2, т. 1 и т. 2 З. – от Софийски градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство при подадена опозиция или искане за заличаване на регистрация; по делото липсват данни за регистрация на използваната марка G. I. в страна по Парижката конвенция, както и за определянето от компетентния орган, действащ в страната на евентуалната й регистрация, като световноизвестна.
Въззивният съд не е споделил становището на ответника за недопустимост на предявените искове, аргументирано с влязлото в сила решение № 41 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 2389/2008 г. на САС, с което е отхвърлен предзявеният от настоящия ищец Г. И., САЩ срещу ответника [фирма], [населено място] иск по по чл. 26, ал. 3, т. 4 З. за установяване недобросъвестност при заявяване за регистрация на марка G. – комбинирана, с рег. № 1970 за услуги от клас 42. Предвид различния предмет на двете дела, е направен извод, че не е налице отрицателно условие от значение за правото на иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 З..
Като ирелевантно за допустимостта на производството и поради това неналагащо отмяна на хода по същество и приемането му като доказателство по делото въззивната инстанция е преценила и представеното пред нея решение № 24 от 23.01.2015 г. на Председателя на Патентното ведомство, с което, на основание чл. 46, ал. 5 З., по отправено искане по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1ЗМГО, е отменена регистрацията на процесната марка на ищеца. Това свое становище решаващият състав е аргументирал, от една страна, с обстоятелството, че не се касае до влязъл в сила административен акт от значение за регистрацията на процесната марка, а от друга страна – че независимо, че отмяната на регистрацията на марка по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 З. има действие от началото на петгодишния период на неизползването (чл. 28, ал. 1 З.), съгласно чл. 28, ал. 4, т. 1 З., отменянето и заличаването на регистрацията не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност въззивният акт да е недопустим, което, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, би било основание за допускане на касационния контрол.
Неоснователен е доводът на касатора, че с предявените искове се прави опит да се преодолее силата на пресъдено нещо на решение № 41 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 2389/2008 г. на САС, 5 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Г. И..” срещу [фирма] иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 З. за установяване факта на недобросъвестност при регистрацията на марка G. – комбинирана, с рег. № 1970 за услуги от клас 42 от М.. Освен поради обстоятелството, че касае друга марка на ответника, а не процесната му нерегистрирана марка G. I., посоченото съдебно решение е ирелевантно за допустимостта на предявените искове по чл. 76, ал. 2, т. 1 и т. 2 З. и поради обстоятелството, че предметът на делото, по което същото е постановено, е съвършено различен от предмета на настоящото дело.
Не може да бъде споделено и становището, че с настоящото производство се прави опит да бъде водено паралелно производство, включващо преюдициално признаване на общоизвестност на марката на ищеца, след като с решение № 13-ОМ/19.03.2009 г. Патентно ведомство на Република България се е произнесло в полза на общоизвестната марка на ответника G. I.. Съгласно императивната норма на чл. 50а З., признаването на общоизвестност на марките се осъществява по точно определен ред, поради което същото не може да бъде част от предмета на други съдебни производства, в т. ч. на исковата защита по чл. 76 З..
На последно място, неоснователно е позоваването от страна на касатора и на постановеното от СГС, Административно отделение, ІІІ „В” състав решение от 25.07.2006 г. по адм. дело № 212/2003 г., тъй като същото касае отмяната на регистрацията на друга марка на ищеца – на марка G., рег. № 23 284, за стоки от клас 16 /печатни произведения/, а не на процесната марка G., словна, за класове стоки и/или услуги 35 и 42, рег. № 57867.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставените от касатора въпроси. Съгласно разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, за да обосноват допускане на касационното обжалване, поставените въпроси (материалноправни и/или процесуалноправни) трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите по изложението са изцяло относими именно към правилността на постановения въззивен акт. С оглед начина, по който са формулирани, така поставените въпроси представляват по своята същност оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения (въпроси № 1 и № 2), нарушения на материалния закон (въпроси № 3, № 4 и № 5) и за необоснованост (въпрос № 6), т. е. в същите са изложени касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационния контрол. Следва да се отбележи, че отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на въпроси № 3 – № 5 произтича и от обстоятелството, че същите са свързани с допълнителните аргументи на съда за непротивопоставимост на статута на общоизвестност на ползваната от ответника марка. Следователно, дори и да бяха решени по различен начин, това не би се отразило на извода за основателност на претенциите.
Отделно от това, не може да се счете, че по отношение на поставените от касатора въпроси са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Доколкото в мотивите на обжалвания акт са изложени подробни съображения по всички значими за спора доводи и възражения на страните и е направен задълбочен анализ на приетите от съда за относими към спора доказателства, не е налице противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика по първия поставен въпрос. Що се отнася до отказа на съда да приеме представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство (въпрос № 2), сам по себе си, същият не може да бъде счетен за противоречащ на посочената практика, тъй като приемането на определено доказателство в процеса зависи изцяло от преценката на решаващия съдебен състав дали то е допустимо и относимо за конкретния случай, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му.
По отношение на всички останали въпроси касаторът е заявил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само бланкетно – чрез цитиране на законовата разпоредба, без обаче да аргументира становището си, защо счита същото за осъществено, т. е. да обоснове наличието на всяка от визираните в него две кумулативни предпоставки съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, не се дължи произнасяне относно наличието на това основание.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1707 от 28.07.2015 г. по т. д. № 4568/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Определение №146 от 27.3.2018 по ч.пр. дело №4836/4836 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

– 4 –ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 146гр. София 27.03.2018 година. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.12.2017 (тринадесети декември две хиляди и седемнадесета) година

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest