1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
ГР. София, 12.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.06.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2717/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по гр.д. №1481/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] с пр. осн. чл.344, ал.1 ГПК, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „мениджър продажби”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.3 и 5 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора въпросите от предмета му / изложени с известни съкращания, за да се избегнат повторенията/: 1.Намира ли законова опора делението на основанията за уволнение на съвместими и несъвместими и ако намира, в които случаи, когато уволнението е извършено на две различни основания е налице несъвместимост между тях и какви са критериите за нея. 2.Налице ли е съвместимост на използваните в случая уволнителни основания по чл.328, ал.1,т.3 и 5 КТ, след като намират проявление в идентични факти и обстоятелства, които потвърждават наличието и на двете основания чрез причинно – следствена зависимост. 3.Необходимо ли е работодателят да е издал нарочен акт, в който да констатира намаляване обема на работа, вкл. с посочване на показателите и периодите, както и кои служители са засегнати от това обективно състояние, за да е упражнено законно правото на уволнение по чл.328, ал.1,т.3 КТ.4. С каква продължителност следва да е периодът, за който се отчита намаляването на обема на работа и достатъчен ли е период от един месец, който съпоставен с предходния, да показва съответно намаляване, когато се касае за търговска дейност. 5.Мотивирана ли е заповед за уволнение по чл.328, ал.1,т.5 КТ, когато в нея са посочени обобщено и неясно липсващи качества, за които не е налична конкретизация в друг известен на работника документ и за които не се сочат никакви факти и обстоятелства и допустимо ли е да се установяват пред съда такива факти и обстоятелства, когато не се съдържат в уволнителната заповед. 6.Допустимо ли е да се приеме за доказано основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.5 КТ само въз основа на показания на заинтересовани свидетели, които обективно не могат да имат и нямат преки впечатления от работата на ищеца, поради териториална отдалеченост на работните места и липса помежду им на отношения на ръководство и контрол. 7.Налице ли е нарушение на съдопроизводствени правила, когато въззивният съд не се е произнесъл по всички доказателства по делото.
Въззивният съд е приел, че уволнителните основания по чл.328, ал.1,т.3 и 5 от КТ не са взаимно изключващи се. Те са алтернативни, едното не поглъща другото и двете могат да се осъществяват едновременно.
Този извод е съответен на практиката на ВКС по първите два поставени въпроса. В нея е посочено, че „КТ не въвежда понятията „съвместими“ и „несъвместими“ основания за уволнение. Те, обаче, се извличат чрез тълкуване на разпоредбите му.” / р. по гр.д. №3350/02 г. на трето г.о./. Когато в заповедта за уволнение са посочени две основания и те са съвместими, т. е. фактическият състав на едното не изключва другото, както е в разглеждания случай, доказването от работодателя на едно от тях е достатъчно за законността на уволнението. / р. по гр.д. №871/10 г. на четвърто г.о./.
Въпросите, относими към първото уволнително основание по чл.328, ал.1,т.3 КТ са без значение за спора, тъй като въззивният съд е приел, че на това основание уволнението е незаконно поради неизвършен задължителен подбор по чл.329 от КТ / доказателствата за подбора са несвоевременно представени и не са ценени от инстанциите по същество/.
Искът е отхвърлен, поради установената законност на уволнението на второто от основанията – по чл.328, ал.1,т.5 КТ. Въззивният съд е приел, че това основание означава липса на професионални качества – знания, умения и навици, за изпълняваната работа. Липсата на качества следва да се установи като обективно и трайно състояния на служителя и свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му работа. Според ОС от доказателствата по делото се установява, че ищецът не притежава изброените в заповедта към това основание качества – добра комуникативност и достатъчни търговски умения при работа с клиенти, което е довело до недостигане на прогнозираните месечни продажби. Ищецът не е бил достатъчно организиран и съсредоточен, както и достатъчно отзивчив в кореспонденцията с клиентите, вкл. в сроковете за отговор, което затруднявало работата му.
Изводите на въззивния съд във връзка с основанието за уволнение по чл.328, т.5 КТ са съответни на практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси за необходимите мотиви на заповедта и установяването на липсата на качества. Така в р. по гр.д. №1118/12 г. е посочено: Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е без значение дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Без правно значение е и обстоятелството дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях”. Безвиновният и несанкционен характер на това основание за уволнение изключва за мотивирането му в заповедта аналогично да се приложат с цялата им строгост изискванията по чл.195 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за което настоява касаторът. Законът не предвижда специален ред, по който да се установи липсата на качества; за това са допустими всички доказателствени средства – р. по гр.д. №865/11 г. на трето г.о.
Последните два въпроса са по същността си доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на изводите на въззивния съд и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – чл.281,т.3 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК.
Не се установяват сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ст. Загора по гр.д. №1481/13 г. от 29.01.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: