Решение №794 от 42675 по нак. дело №1033/1033 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 01.11.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 478/2016г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. Д. от [населено място] срещу решение № 1691 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 469/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-8 състав решение № 5762 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 2120/2013 г. за отхвърляне на предявения от същото лице иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] за разликата от 14 000 лв. до пълния претендиран размер 40 000 лв.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Релевира оплаквания срещу размера на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същият е занижен, не съответства на претърпените страдания и при определянето му не са взети предвид в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия и лимитите на отговорност на застрахователите.
Като значими за конкретното дело и обосноваващи допускане на касационното обжалване на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК касаторът поставя множество въпроси, които се свеждат до начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и за необходимостта да бъдат съобразени конкретните социално-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите. По отношение на всички въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, конкретно цитирана и приложена; че се решават противоречиво от съдилищата и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – Гаранционен фонд – [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл единствено по спорните пред него въпроси, а именно – относно размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и относно момента, в който ответникът е изпаднал в забава за плащане на това обезщетение. По отношение размера на обезщетението решаващият състав е споделил приетото от първата инстанция, че сумата 14 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на страданията на пострадалия и не са налице предпоставки за увеличаване на обезщетението. Като обстоятелства, значими за тази преценка, са посочени: видът на телесната увреда (счупване на талановикуларната става); сумарният период на възстановяване на такава травма (3-4 месеца); периодът на интензивни болки и нужда от чужда помощ (около два месеца); липсата на данни за остатъчни явления и усложнено протичане на възстановителния период; моментът, в който е причинено увреждането и определеният към този момент лимит на отговорност на застрахователите. За основателно е счетено единствено оплакването във въззивната жалба, свързано с присъдената законнна лихва за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като такава е начислена от посочената от ищеца дата – 20.10.2012 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касатора въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ изхода на спора (предвид частичното отхвърляне на претенцията), така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 1968 г., а също и с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора. Наличието на задължителна съдебна практика изключва възможността за допускане на касационния контрол на останалите две основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Предвид освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса, делото следва да бъде докладвано на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване, без да бъдат давани указания за внасяне на такава.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1691 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 469/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-8 състав решение № 5762 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 2120/2013 г. за отхвърляне на предявения от Х. В. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] за разликата от 14 000 лв. до пълния претендиран размер 40 000 лв.

Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest