Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. София, 05.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно
отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Бисер Троянов
при участието на секретар К. Павлова
и в присъствието на прокурора П.Маринова
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 2216 / 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения М. П. М. за възобновяване на нохд № 22593/2011 г. по описа на Софийския районен съд.
В искането и допълнението към него се сочи, че наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от осем години е явно несправедливо, тъй като не са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква се, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, които не са отстранени от въззивния съд. В допълнение към искането осъденият излага подробно своя версия за инкриминираната дейност, изключваща насилие по отношение на свидетелката Б..
В заключение осъденият настоява за възобновяване и ново разглеждане на делото от друг състав, или , алтернативно – за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и защитникът му поддържат искането .
Прокурорът пледира за отхвърляне на искането като неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
Софийският районен съд ,наказателно отделение , 101 състав , с присъда от 18.12.2012 г. признал подсъдимия М. П. М. за виновен в това , че
· на 08.09.2011 г. в гр. С., се съвкупил с А. С. Б. като я принудил към това със заплашване , поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години
· на 08.09.2011 г. в гр.С. извършил действия с цел възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесетгодишна възраст – А. С. Б., като деянието е извършено чрез употреба на заплашване , поради което и на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години
· на 08.09.2011 г. в гр.С. отнел чужди движими вещи – чифт златни обеци, мобилен телефон, два стационарни телефона и сумата 137 лева, общо на стойност 521 лева, от владението на А. С. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия М. П. М. общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест години , което увеличил на съгласно чл.24 от НК с две години , и постановил така увеличеното наказание от осем години лишаване от свобода след приспадане на срока на задържане на подсъдимия, да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда съдът привел в изпълнение на основание чл. 68 , ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия по нохд № 10 869/2007 г. на Софийския районен съд, търпимо при строг режим в затвор.
Подсъдимият М. П. М. бил осъден да заплати на пострадалата А. Б. сумата 521 лева, представляваща обезщетение за понесените от престъплението по чл.198, ал.1 от НК имуществени вреди , ведно със законната лихва от 08.09.2011 г . до окончателното изплащане на главницата , както и разноските по делото.
Софийският градски съд с решение № 836 от 26.06.2013 г. по внохд №2342/2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
Твърденията на осъдения и неговия защитник за отклонение на въззивния съд / тъй като само неговият акт е предмет на извънредна проверка по глава тридесет и трета от НПК/ от изискването за обективно , всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и внимателна проверка на събраните доказателства се опровергава от съдържанието на постановеното решение, проверено в контекста на доказателствената съвкупност и параметрите на повдигнатите обвинения. Второинстанционният състав изключително внимателно и задълбочено е коментирал процесуалните действия на предходната инстанция при допускане , събиране и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Той основателно не е съзрял доказателствен дефицит , налагащ удовлетворяване на отхвърлените от районния съд искания на адвоката на подсъдимия за разпечатки от телефонните разговори на свидетелките К. и Д., за справки за движението на автомобила на Д. и този на подсъдимия, за разпит на второто поемно лице от протокола за разпознаване и на лице, пострадало от друго деяние. Всички тези претенци правилно са преценени от първостепенния съд като насочени извън предмета на делото и свързани с установяване на факти , които нямат тежест при проверка на достоверността на вече установени обстоятелства.
На следващо място неоснователно се твърди в искането , че съдът е обсъдил едностранчиво гласните доказателства, пренебрегвайки показанията на свидетелите Г. ,И. ,Е., П. и Б., които били „очевидци на алибито” на подсъдимия. Тук е мястото да се изтъкне , че в допълнение към искането за възобновяване осъденият заявява , че е посетил на инкриминираната дата апартамента на пострадалата в търсене на сексуално разнообразие т.е. той се разграничава от версията за „алиби”.Независимо от това , тъй като становището в искането няма доказателствена стойност, настоящият съд отбелязва ,че с атакуваното решение е направен прецизен разбор на информацията , съобщена от изброените свидетели. Свидетелските показания са анализирани съвкупно, в логическото им единство, като са посочени детайлните разминавания и противоречия , обусловили като цяло тяхната неубедителност и мотивирали решаващите състави да не ги кредитират.
Лишено от основание е и твърдението на осъдения и защитата му, че съдът безкритично се е доверил на показанията на А. Б.. Вярно е точно обратното – съдебният състав подходил внимателно и задълбочено към информацията , съдържаща се в тях , съобразявайки че свидетелката има качеството на пострадало лице. Разказът й е ценен поради неговата последователност, подробност и логичност ,както и поради подкрепата му чрез други доказателствени източници- показанията на свидетелките Д. и К. и данните от съдебно-медицинската експертиза. Опитът на подсъдимия да опровергае пострадалата с твърдението , че тя лъже, тъй като свидетелства за негова несъществуваща татуировка , правилно е преценен като неуспешен. Въззивният съд коректно отбелязал, че Б. в нито един момент не е твърдяла , че подсъдимият при извършване на деянията имал татуировка, а направила несигурна асоциация с възможно посещение на М. преди години. Неприемливо е и възражението , че пострадалата била приела и други клиенти и всеки от тях би могъл да е автор на инкриминираните деяния, тъй като посочените по-горе доказателства и преди всичко данните за състоянието и поведението на Б. след напускането на апартамента от М. и отнемането на телефоните , чрез които тя уговаряла посещения, изключват подобна възможност.
Авторството на деянията е установено по несъмнен начин при спазване на установения процесуален ред, поради което не е налице основание за възобновяване на делото по чл. 422, .1 , т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 ,т. от НПК.
Не могат да бъдат споделени и аргументите за явна несправедливост на наложеното наказание и увеличаването му с една трета съгласно чл.24 от НК.
Не е вярно оплакването , че съдът е наложил най-тежките възможни санкции , предвидени от законодателя. Наказанията за първите две престъпления са ориентирани над средния размер, но не достигат максимума , а наказанието за грабежа е под средния размер. Обществената опасност на всяко от престъпленията е точно преценена с оглед конкретните му измерения. Доводът на защитата за добри характеристични данни и безупречно социално поведение на осъдения се конфронтира с данните за предходно осъждане и извършването на трите престъпления в изпитателния срок на определеното с него наказание. Обществената опасност на дееца е преценена и с оглед проявената от него ненужна и нелогична жестокост към пострадалата ,която доброволно предлагала сексуални услуги срещу пари. Висшето образование на осъдения очевидно не е станало облагородяващ личността му фактор , тъй като не е моделирало нито ценностната му система , нито поведението му. Цялостната престъпна дейност на М. , предмет на настоящето дело, включва три тежки умишлени деяния, извършени от личност с висока степен на обществена опасност, поради което съдът правилно е приложил чл. 24 от НК , отмервайки справедливо наказание, адекватно на целите на чл. 36 от НК.
Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи , че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. М. за възобновяване на нохд № 22593/2011 г. по описа на Софийския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.