О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 20.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 109 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 147 от 29.07.2008 година по гр.д. № 1009/2007 година на Бургаски окръжен съд е оставено в сила решение № 252 от 18.10.2005 г. по гр.д. № 144/2003 г. на Несебърски районен съд, с което В. М. В. от гр. С. е осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на “А” ООД, гр. С. владението върху нива с площ от 3501 дка, съставляваща имот № 1* находящ се в м. “Ю”, землище на с. С., община Н.. Решението на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1009/2007 г. е постановено в производство по чл. 218з ГПК (отм.), след като с решение № 1* от 11.12.2007 г. по гр.д. № 641/2007 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение са отхвърлени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявен от П. Х. П. против И. Ц. Г., С. М. Г. и “А” ООД за прогласяване нищожност на договор от 21.03.2003 г., обективиран в нот. акт № 56/2003 г., като сключен в противоречие със закона и при липса на съгласие и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 108 ЗС. В решението на въззивния съд, постановено при повторното разглеждане на делото, е прието, че ревандикационната претенция е основателна, тъй като сделката по нот. акт № 56/2003 г., въз основа на която ответницата претендира право на собственост е сключена при условията на чл. 40 ЗЗД, поради което не е породила действие за представляваното дружество “А” ООД.
Касационни жалби против решението на Бургаски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му са постъпили от И. Ц. Г. и В. М. В.. Поддържа се, че по релевантният за делото процесуалноправен въпрос допустимо ли е изменение на иска в производство по чл. 218з ГПК, решението е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и трайната практиката на съдилищата и в частност с изводите, формирани в решение № 1* от 18.01.2007 г. по гр.д. № 790/2005 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение и решение № 36 от 26.02.2007 г. по гр.д. № 511/2006 г. на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение. Поддържа се и наличието на противоречие между обжалвания съдебен акт и решение № 413 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 30/2008 г. на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, решение № 1* от 24.11.2000 г. по гр.д. № 108/2000 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение и решение № 94 от 17.04.2008 г. по гр.д. № 770/2007 г. на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение по отношение на материалноправния въпрос какъв е фактическия състав на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, който въпрос е от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд е основателно. По повдигнатите с касационните жалби въпроси, явяващи се от значение за изхода на делото, са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 147 от 29.07.2008 година по гр.д. № 1009/2007 година на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите И. Ц. Г. от гр. С., ж.к. “Г”, бл. 151, вх. А и В. М. В. от гр. С., ж.к. “И”, бл. 31, вх. А, в седмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по делото в размер на 177 (сто седемдесет и седем) лева.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: