Решение по т.д. №1529-15 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
Р Е Ш Е Н И Е
№.81
гр. София, 14.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18.05. две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1529/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. С. В. срещу решение №279 от 16.02.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №3757/14 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 12.07.2014 г. по гр.д. № 21086/2013 г. на СГС и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на сина на В. С. В. В. на 30.03.2011 г. за разликата между 40 000 лева и 200 000 лева/ за присъдената от първоинстанционния съд сума от 50 000 лева-разлика между 200 000 и общопретендирания размер от 250 000 лева решението на СГС не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила/.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част..
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
С определение №167от 22.02.2016 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: налице ли е съпричиняване при липсата на причинна връзка между нарушения от страна на пострадалия, и настъпилото вредоносното ПТП и дали наличието на алкохол в кръвта в рамките на допустимото от закона съдържание /под 0,5 промила в кръвта / може да се третира от съда като съпричиняване , който въпрос е решен в противоречие с отговора в задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 17/63-т. 7.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 20.05.2009 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Хюндай” с рег. [рег.номер на МПС] А. Г. С. при забранена маневра на заден ход е причинена смъртта на сина ищцата С. В. В.-роден 1993 г. в качеството му на водач на мотоциклет „Х.”. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид, че ищцата е майка на загиналия, както и младата възраст на последния-17 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на сина на ищцата в размер на 150 000 лева. Съдът е редуцирал обезщетението до размера на 90 000 лева, от които за 50 000 лева решението не е обжалвано и е влязло в законна сила и е счел иска за основателен до размера на 40000 лева. Намаляването на обезщетението е резултат на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в управляване на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб. см., без пострадалият да притежава съответното свидетелство за управление и с несъобразена скорост-88 км.ч. при разрешени 50 км.ч. и при наличие на алкохол в кръвта от 0,14 промила , според документа за извършената аутопсия.
Относно фактическия състав на съпричиняването на вредоносния резултат задължителната практика на ВКС е последователна, че преценката на съответното поведение на пострадалия се прави винаги с оглед наличието на пряка причинна връзка между него и вредоносния резултат във всеки конкретен случай-така ППВС 17/63-т. 7. и ТР 1 /23.12.2015 г. на ВКС по тълк.дело №1/2014 –т.7-мотиви .
По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е частично основателна.
Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не е отчел изключителната тежест на психическата травма на ищцата-майка на загиналото 17 г. момче , което е станало почти непосредствено след смъртта на съпруга й, за която трамва има събрани гласни доказателства. При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението следва да се приеме в размер на по 280 000 лева.
Съдът е приел,че загиналият моторист е съпричинил вредоносния резултат до размера на 2/3 , като се е обосновал с това,че не е притежавал съответното свидетелство за управление на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб.см. и поради управление с превишена скорост /88км.ч. при разрешена 50 км.ч./ и при наличие на алкохол в кръвта от 0,14 промила . Следа да се вземе в предвид, че от данните по делото липсват доказателства за причинно-следствена връзка в конкретния случай между първото обстоятелство и настъпилия вредоносен резултат, за да се приеме,че е налице съпричиняване от факта на неиздаване на пострадалия на свидетелство за управление на мотоциклет с обем на двигателя над 50 куб.см. и конкретния механизъм на ПТП. Употребеното количество алкохол е с проба на съдържание в кръвта -0,14 промила т.е. в рамките на позволеното-0,5 промила. Следователно следва да се приеме по-нисък процент на съпричиняване / 20 %/ , доколкото като такъв фактор е установена само превишената скорост. От изложеното следва, че дължимото обезщетение, при отчетено съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал до съотношение от 20 на сто е в размер на 224 000 лева. С оглед присъдените с влязлата в сила част от първоинстанционното решение в размер на 50 000 лева и частта присъдена от въззивния съд в размер на 40 000 лева, то искът следва да се уважи за разликата до размера на 224 000 лева или за още 134 000 лева.
С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи искът по чл.226 КЗ-отм. в посочения размер.Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-30.03.2011 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента.
По отношение на разноските :
Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 5360 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за адвокат Н. С. В. от АК-Д. в размер на 1890 лева за процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената от ВКС част от предявения иск и чл.7 ал.2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. на ВАдвС. .
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №279 от 16.02.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №3757/14 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 12.07.2014 г. по гр.д. № 21086/2013 г. на СГС, и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на сина на В. С. В. В. на 30.03.2011 г. за разликата между 40 000 лева и 174 000 лева/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на С. С. В. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 134 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на сина й С. В. В. на 30.03.2011 г, ведно със законната лихва от 30.03.2011 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 4400 лева.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за адвокат Н. С. В. от АК-Д. в размер на 1890 лева за процесуално представителство пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.