Решение №82 от по търг. дело №61210/61210 на 4-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
София, 11.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател: СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
                ВАНЯ АТАНАСОВА
 
 изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3696/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. К. Г. обжалва решение от 23.01.2008 г. по гр.д. № 2163/2007 г. по описа на СГС в частта, с която е отменено решение от 2.03.2007 г. по гр.д. № 10854/2006 г. по описа на СРС в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. З КТ, за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода 13.03.2006 г. – 13.09.2006 г. в размер на 3100,20 лв. и вместо това е постановено решение, с която този иск е отхвърлен. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която М. Г. е осъдена да заплати на „Монетен двор“ ЕООД сумата 62 лв. деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. З, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Цитираното въззивно решение е обжалвано и от „Монетен двор“ ЕООД в частта, с която е оставено в сила решение от 2.03.2007 г. по гр.д. № 10854/2006 г. по описа на СРС в частта, с която са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал.1, точки 1 и 2 КТ. В касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
1. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. З ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. З КТ, за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода 13.03.2006 г. – 13.09.2006 г. в размер на 3100,20 лв. и вместо това е постановено решение, с която този иск е отхвърлен.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че с въззивното решение съдът е разгледал следният съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото -представеното и прието заверено копие от трудова книжка и извършена констатация по оригинална такава в открито съдебно заседание от състава на съда достатъчни доказателства ли са за установяване факта на оставането без работа по трудов договор след уволнението, като една от предпоставките за уважаване на иск по чл. 344,ал.1, т. З КТ. Такъв въпрос въззивният съд не е обсъждал в мотивите си към решението. Приел е, че искът е недоказан поради липсата на каквито и да било доказателства за установяване на това твърдение. По делото има представено копие от трудова книжка на ищцата като приложение към исковата молба, подадена на 15.05.2006 г. /заповедта за уволнение е връчена на 07.03.2006г./ и в съдебните протоколи за проведените пред двете инстанции заседания не е отразено да е извършвана констатация по оригинална трудовата книжка, за да се установи наличието или липсата на извършени след предявяване на иска вписвания за възникнали трудови правоотношения. Писмени доказателства за установяване на този факт са представени след постановяване на въззивното решение и не са обсъждани от въззивната инстанция. В този смисъл, за да достигне до извода за недоказаност на твърдението за незаетост по трудово правоотношение шест месеца след уволнението, съдът не е обсъждал въпроса достатъчни доказателства за установяване на този факт ли са заверено от страната копие от трудова книжка и констатация за наличие или липса на вписвания в оригиналната такава, извършена от съдебния състав в съдебно заседание.
Дори да се приеме, че съдът е обсъдил посочения процесуалноправен въпрос, който е съществен, тъй като е от значение за изхода на делото по иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, то разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона, тъй като процесуалните норми касаещи същия, са единни и непротиворечиви.
Въпросът за приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК спрямо ищците по трудови дела не засяга основните въпроси на спорното право, поради което не е съществен и не е основание за допускане на касационно обжалване.
2. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. З ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал.1, точки 1 и 2 КТ.
Въпросът оправомощен ли е съдът да преценява съответствието между тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание е съществен, тъй като касае основателността на иска и би могъл да повлияе върху изхода на делото.
Разглеждането му, обаче, не би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Няма необходимост от преодоляване на непълнота, неяснота или противоречивост на законова разпоредба. Тълкуването на чл. 190, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 190, ал.2 и чл. 189, ал.1 КТ налага единствения извод, че при дисциплинарно уволнение заради допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, съдът следва да прецени дали нарушението е достатъчно тежко според критериите на чл. 189, ал.1 КТ. По посочения правен въпрос има практика на ВКС, която е единна, непротиворечива и правилна. Тоест, не е налице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.01.2008 г. по гр.д. № 2163/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар