Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
Гр. София, 03.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1037/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Т. Г. от САК, срещу решение № 2292 от 11.12.2014 г. по в.гр.д. № 3310/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ състав, с което е отменено решение от 12.06.2014 г. по гр.д.№ 14576/2012 г. по описа на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с което е уважен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 12 000 лв. до присъдените 20 000 лв. и искът на касатора против ЗД Б. НС АД за този размер е отхвърлен, както и с което е било частично отменено решението досежно разноските; и с което е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с което искът е бил отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 04.10.2012 г., както и в осъдителната част относно разноските, присъдени в тежест на касатора.
С определение № 138 от 16.02.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочените части по въпроса – длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че присъденото обезщетение в размер на 12 000 лв. е значително занижено спрямо действителните, подлежащи на репариране неимуществени вреди и не отговаря на критерия за справедливост, както и че решението е необосновано. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи исковата претенция за сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноски за инстанционното разглеждане на делото.
Ответникът по касация – ЗД Б. И. АД [населено място], действащ чрез процесуалния си представител – адв. Ал. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на касатора и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:
За да определи обезщетение за причинените през м. октомври 2012 г. неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., респ. да отхвърли иска по чл.226 ал.1 КЗ за разликата до 40 000 лв., съставът на Софийския апелативен съд е съобразил следните, установени посредством назначената съдебно-медицинска експертиза факти: В резултат на настъпилото на 04.10.2012 г. ПТП, ищцата е претърпяла контузия на главата с мозъчно сътресение, контузна рана в лява теменна област на главата, контузия и оток в лява коленна става, спукване на тъпанчева мембрана на лявото ухо. Получените травматични увреждания са довели до болки и страдания за срок от два месеца, от които с по-интензивен характер през първите две седмици. През първия месец ищцата е търпяла периодично явяващо се главоболие и световъртеж, но остатъчни неврологични последици не са се проявили. Имала е шум, пищене и намален слух в лявото ухо, които към 30-я ден са изчезнали. Състоянието й е напълно възстановено, движенията в ставата са в норма, няма остатъчни посттравматични неврологични увреждания. По отношение представената в хода на процеса аудиограма, установяваща разминаване в средната стойност на чистия тон между лявото и дясното ухо в рамките на 5 децибела съдът е посочил, че с оглед липсата на ангажирани експертни доказателствени средства, които да установят как това би рефлектирало върху слуховите възприятия на ищцата /СМЕ с вещо лице отоларинголог/, съответно такива, оборващи даденото заключение на СМЕ, че възстановяването от тази травма е приключило в рамките на два месеца, следва да се ценят именно констатациите на приетото медицинско заключение. С оглед горното, при липса на други доводи, е преценено, че на пострадалата следва да се присъди обезщетение в размер на 12 000 лв.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на справедливото овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се съобрази действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици от телесните увреди и пр. Всички относими обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането /вж. решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, следва да бъдат обсъдени и въз основа на оценката им да се заключи, в какъв справедлив размер да бъде присъдено обезщетението за неимуществени вреди. Обсъждането не следва да се ограничава само в посочване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а те следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./.
С оглед горното следва да се приеме, че решаващият съд, прилагайки нормата на чл.52 ЗЗД за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, следва да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка.
Обжалваното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна съдебна практика по този въпрос. Съставът на въззивния съд е приповторил синтезирано и избирателно заключението на вещото лице относно състоянието на ищцата от момента на увреждането до процеса, без да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, установени по делото, както и без да извърши анализ на същите, за да обоснове извода си за определяне на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. Не са отчетени в достатъчна степен множеството конкретни увреждания, основно в областта на главата, продължителността на търпените болки, неприятни усещания и отклонения от нормалното функционално състояние на ищцата. Не е надлежно преценен характерът на травмата, причинила съществено и трайно увреждане на слуха на лявото ухо, в резултат на спуканата тъпанчева мембрана. Не са обсъдени и взети предвид от въззивния съд фактите, че негативните последици от травмите не са напълно преодолени – видно от заключението на вещото лице, подкрепено от събраните по делото гласни доказателства, ищцата определено има смущения в слуха с лявото ухо, което се потвърждава от изготвената в хода на процеса аудиограма, оплаква се от периодично главоболие и световъртеж, видим е и остатъчен белег в лявата теменна област. С оглед горното, необоснован и несъответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че вещото лице е установило пълното възстановяване на пострадалата. Изобщо не са коментирани свидетелските показания във връзка с актуалното състояние на ищцата, която е студентка – главоболие при напрежение, безсъние, страх да пресича на пешеходна пътека сама, каквито симптоми са липсвали преди произшествието.
В резултат на допуснатите нарушения при приложението на нормата на чл.52 ЗЗД и установената необоснованост на решението, дължимото обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е било значително занижено. Като съответно на критерия за справедливост, при отчитане на посочените по-горе обстоятелства, както и на обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, обезщетението за понесените от касатора болки, страдания и неблагоприятни последици следва да се завиши общо до сумата от 20 000 лв., която настоящият съдебен състав счита за адекватен еквивалент на причинените неимуществени вреди. В този размер предявеният иск се явява основателен, като допълнително следва да бъде присъдена разликата от 8 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в посочената част, ВКС следва да постанови решение по същество в горния смисъл, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на ищцата разноски за разликата над 1260 лв. и в частта, с което ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса за разликата над 400 лв., като вместо него се присъдят съответно сумите в размер на 840 лв. и 400 лв., дължими от ответника, както и в частта, с която Г. А. е осъдена да заплати на ЗД [улица] лв. – разноски за въззивната инстанция. В останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като обосновано и правилно.
Касаторът не е представил доказателства за сторени разноски за настоящата съдебна инстанция. С оглед крайния резултат по спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса за касационното производство, в размер на 190 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2292 от 11.12.2014 г. по в.гр.д. № 3310/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ състав в частта, с която след отмяна на решение от 12.06.2014 г. по гр.д.№ 14576/2012 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 8 състав в осъдителната част за разликата над 12 000 лв. до 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и относно присъдените разноски за разликата над 1260 лв. и присъдената държавна такса за разликата над 400 лв., искът на Г. Г. А. против ЗД Б. И. АД [населено място] с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за посочената сума е отхвърлен; както и в частта, с която Г. Г. А. е осъдена да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. Г. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 04.10.2012 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 840 лв. – съдебно-деловодни разноски за първата инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2292 от 11.12.2014 г. по в.гр.д. № 3310/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд общо държавна такса в размер на 590 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: