О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 1532/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от [населено място], [община], Обл. В., подадена от пълномощника му адв. М. П., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 2319 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 3099/2012г. в частта, с която е отменено решението на Варненския районен съд, ХХХІІІ с-в, № 3806 от 17.08.2012г. по гр.д. № 11427/2011г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен изцяло предявеният от Н. С. Н. против Д. Б. Д. иск присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, а предявеният на основание чл. 49 ЗЗД иск срещу [фирма] [населено място] е отхвърлен за разликата над 861 лв. до 8546,80 лв.
Ответниците по касация Д. Б. Д. от [населено място] и [фирма] [населено място] не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Н. С. Н. против [фирма] [населено място] иск по чл. 49 ЗЗД за нанесени имуществени вреди въззивният съд е приел, че ищецът е носител само на вещното право на ползване върху поземлените имоти, където са били унищожени овошки и зеленчукови растения. Изхождайки от разпоредбата на чл. 56 ЗС, че ползвателят има право да получи добивите от вещта /плодовете, отделени по време на действието на правото на ползване/, то в полза на ищеца са настъпили единствено вредите, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена селскостопанска продукция – плодове, грозде и зеленчуци през 2011г. Унищожаването на овошките е вреда, настъпила в патримониума на собствениците на поземлените имоти /синовете на ищеца/, независимо с чии средства и труд са създадени овощните насаждения. Само последните могат да претендират обезщетяването на тези вреди. По отношение на ответника Д. Б. Д. съдът е приел, че не е установено същият като отделен правен субект да е възложителят на процесното мероприятие по растителна защита. Д. Д. е управител на ответното дружество и вероятно в качеството си на такъв е възложил и организирал дейността по разпръскване на препарата за растителна защита, но не е възложител в качеството му на физическо лице.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът Н. С. Н. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали притежаващият вещно право на ползване върху недвижим имот може да претендира само обезщетение за пропуснати ползи от повредени или унищожени многогодишни насаждения, или може да претендира и обезщетение за вреди от унищожаването и повреждането им, настъпили в резултат на мероприятие по растителна защита.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения материалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото по предявения срещу [фирма] иск, и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика по прилагането на института на непозволеното увреждане в подобна хипотеза. Искът срещу другия ответник – Д. Б. Д., е отхвърлен поради липса на материалноправна легитимация. Поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото в тази част, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по тази претенция.
На жалбоподателя Н. С. Н. следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 153,72 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 2319 от 28.11.2012г. по в.гр.д. № 3099/2012г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. Н. срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 49 ЗЗД за разликата над 861 лв. до 8546,80 лв., както и в частта за мораторна лихва и разноски по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта, с която е отхвърлен искът срещу Д. Б. Д..
Указва на Н. С. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 153,72 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове:
.