Решение №854 от 42214 по гр. дело №1026/1026 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 854
гр. София, 29.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1026/2015 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. Й. срещу решение № 477 от 04.12.2014 г. по гр. дело № 664/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване.
С въззивното решение е отменено решение № 185 от 21.07.2014 г. по гр. дело № 306/2014 г. на Белослатински районен съд, първи граждански състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иск, предявен от В. П. Й. против П. Й. Ч. с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 8000 лв., представляваща пазарната равностойност на ? идеална част от недвижим имот – нива от 33.533 дка, ІІІ кат., местност „Дългата поляна”, представляваща имот № 014001 по плана за земеразделяне на землището на [населено място]. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че страните са участвали в делбен процес, по който е постановено решение от 17.07.2012 г. на състав на Врачански окръжен съд по гр. дело № 370/2012 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 08.06.2010 г. по гр. дело № 392/2009 г. на Белослатински районен съд в частта, с която са отменени нотариален акт № 7, т. І, дело № 8/17.02.2000 г. и нотариален акт № 64, т. ХІІІ, дело № 678/18.10.2005 г., в частта с която на ищеца е даден 6 месечен срок за отбелязване на отмяната на нотариалните актове в Службата по вписванията, както и в частта, с която е допусната съдебна делба на процесния имот и вместо него е постановено друго за отхвърляне на исканията за отмяна на посочените нотариални актове и иска за делба на същия имот. Окръжният съд е приел, че с решение от 18.07.2013 г. по гр. дело № 815/2012 г. на състав на ВКС цитираното въззивно решение е обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на В. Й. за делба на процесния имот срещу З. Е., а в останалата част въззивното решение е потвърдено. В мотивите е изложено, че с продажбата на процесния имот от ответника на З. Е. макар и ищецът по настоящия спор да не се е възползвал в делбения процес от правото да поиска прогласяване на относителна недействителност на тази сделка и същата да е валидна по отношение на В. Й., действителността й според решаващият състав не са изразява в пораждане на вещно – правен ефект в частта, в която ответникът е прехвърлил чужди права. Съдът е приел, че собствеността върху наследствената на ищеца ? идеална част от имота не е придобита от З. Е., а е останала в патримониума на В. Й.. С оглед на тези изводи въззивният съд е направил и крайните си изводи, за това че получената от продажбата сума, с която ответникът се е обогатил, не е за сметка на ищеца, тъй като последният не е загубил правото си на собственост вследствие на прехвърлителната сделка, респективно не се е обеднил. Съдът е приел, че за ищеца остава открита възможността да търси защита на правата си, както чрез иск за собственост, така и чрез иск за делба против З. Е.. Особеното мнение на член от състава на съда – съдия П. П. е мотивирано със съображението, че след като разпоредителната сделка произвежда вещно – правен ефект по отношение на частта на ощетения сънаследник, в случая ищец поради това, че той не се е възползвал от нормата на чл. 76 ЗН и приобретателят е станал собственик, който владее частта на ищеца на правно основание, съставляващо основание за отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС или евентуален иск за делба, единствения правен способ за ищеца остава иска по чл. 59 ЗЗД.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос: „Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК, като се е произнесъл по въпроси, които не са повдигнати и навеждани с въззивната жалба, без да са налице изключенията визирани в ТР № 1/2013 г.”. К. не е посочил въпросите, по които въззивния съд се е произнесъл извън правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК. Като е изследвал вещно – транслативния ефект на разпоредителната сделка между П. Ч. и З. Е., както и последиците от преклудиране в делбения процес на правото на ищеца по настоящия спор да се позове на относителната недействителност на същата сделка на основание чл. 76 ЗН във връзка с претенцията по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г., т. 1 на О. на ВКС. В. е изложил в жалбата си оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения, свързани с въпроса за признаване на неговите права в делбения процес, който обхваща и въпросите, посочени по- горе, по които въззивният съд се е произнесъл и мотивирал конкретни правни разрешения. Поради това следва да се приеме, че при разглеждане на въззивната жалба окръжният съд не се е отклонил от разрешенията, приети с цитираното ТР на О. на ВКС. Следователно не е налице основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по посочения въпрос.
Другият правен въпрос, поставен в приложението следва да се конкретизиран съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на О., както следва: П. в делбения процес, приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иск за делба между сънаследници на непредявено от сънаследник право по чл. 76 ЗН относно разпоредителна сделка със сънаследствен имот, в която легитимираният да се позове на относителната й недействителност сънаследник не е участвал, дава ли възможност същият да защити правата си с нов иск за делба срещу приобретателя по сделката, по отношение на който е постановено влязло в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен.
Настоящият състав счита, че този въпрос е от значение за изхода на спора, по него въззивният съд се е произнесъл, включени е в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на съдебния състав на въззивната инстанция. Следователно налице е общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС. В. съд е приел, че действителността на посочената по- горе разпоредителна сделка, произтичаща от непредявяване от ищеца на правото по чл. 76 ЗН не са изразява в пораждане на вещно – правен ефект в частта, в която ответникът е прехвърлил чужди права, напротив собствеността върху наследствената на ищеца ? идеална част от имота не е придобита от З. Е., а е останала в патримониума на В. Й.. Тези изводи на съда са приети в противоречие с разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които в делбения процес сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със сънаследствена вещ, следва да заявят правото си до приключване на устните състезания в първата фаза, като влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК /сега чл. 344, ал. 1 ГПК/ разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 ЗН. Изводът на въззивния съд, че действителността на посочената по – горе разпоредителна сделка не са изразява в пораждане на вещно – правен ефект в частта, в която ответникът е прехвърлил чужди права не е съобразен с правното разрешение в ТР на ОСГК, че в описаната хипотеза влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК /сега чл. 344, ал. 1 ГПК/ разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 ЗН. По посочения по- горе втори по реда на изложението правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е мотивирал допълнителни основания по нито една от предвидените в разпоредбата хипотези.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК само във връзка с вторият по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477 от 04.12.2014 г. по гр. дело № 664/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.

П.:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *