Решение №86 от 42776 по гр. дело №430/430 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 86

София, 10.02.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1970 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 196 от 16.06.2016г. по в.т.д. № 269/2016г. на Пловдивския АС, в частта, с която след частична отмяна на решението по т.д.№ 4/2016г. на ОС Пазарджик в отхвърлителната част, дружеството е осъдено да заплати на И. Г. С. сумата 42 373.83лв. – паричната равностойност на дружествения й дял след извършено прихващане със сумата 7 626.17лв. /установено с влязло в сила решение задължение на ищцата/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Решението на въззивната инстанция в частта за потвърждаване на решението на ОС за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Оспорват се изводите на въззивната инстанция относно определянето на равностойността на дружествения дял на ищцата и за кредитиране заключението на вещото лице. Твърди се, че съдебно икономическата експертиза е необоснована, а допълнителната такава е назначена по почин на съда, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, които касаторът счита за материалноправни: Каква е стойността на дружествен дял на изключен съдружник, когато в междинния баланс към месеца на изключване /28.02.2009г./, изготвен в хода на делото от съдебно икономическата експертиза, погрешно е посочено, че чистите активи следва да се увеличат /с 25 000лв./, въпреки че разходите за придобиване на Д. по този междинен баланс са записани в по-голям размер /367 000лв./ от установените в допълнителната СИЕ /342 000лв./. Дължи ли се заплащане на дружествен дял на изключен съдружник, когато чистите активи са на по-ниска стойност от пасивите. Твърдението е, че П. е дал отговор на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС – т.19 на ТР №1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, с решението по т.д.№ 765/2008г. на 2 т.о. и решението по т.д.№ 1106/2010г. на 2 т.о. Касаторът поставя като процесуалноправни и въпросите: Допуснал ли е съществено процесуално нарушение съдът, когато по своя инициатива /чл.7,ал.1ГПК/, извън служебните процесуални действия по движението и приключването на делото и след направено възражение за преклузия по чл.146 и чл.147 ГПК, е назначил допълнителна СИЕ, която да определи дела на изключения съдружник. Допуснал ли е съществено процесуално нарушение съдът, когато обсъжда и се позовава в мотивите си на доказателства, които са събрани след преклузията по чл.146 и чл.147 ГПК. Твърдението е, че след постановяване на определението си по чл.146 ГПК, първоинстанционният съд по свой почин назначил СИЕ за определяне на стойността на дружествените дялове на ищцата; процесуалният представител на ответника е направил възражение за преклузия, но съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.7,ал.1 ГПК, назначил и допълнителна експертиза, която да изчисли дружествения дал по вече изготвения междинен баланс. Посочената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 177/10 на 2 т.о., и евентуално – т.3 на чл.280 ГПК, ако съдът приеме, че цитираното решение на ВКС няма пряко отношение по въпроса.
Писмен отговор от ищцата не е депозиран.
За да се произнесе, ВКС, ТК, състав на Първо т.о., съобрази следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.125,ал.3 ГПК, посочвайки, че след като О. на ответното дружество е взело решение стойността на дяловата вноска на изключения съдружник /2 500лв./ да се отнесе счетоводно за покриване на загуби на [фирма] и след като това решение не е отменено по надлежния ред, исковата претенция на ищцата е неоснователна.
Сезирана с жалба на ищцата въззивната инстанция е отчела безспорния факт, че ищцата е била изключена като съдружник, притежаващ 50 дяла от капитала, с решение на ОС от 16.02.2009г. Обосновала е, че прекратяването на участието на съдружника поражда винаги правото му да получи паричната равностойност на дружествения дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, към който е настъпило прекратяването, каквото е било искането на ищцата в исковата молба. Мотивирано е, че лишаването й от правото да получи вноската, направена при записване на дяловете от основния капитал, не се отразява на правото да получи при прекратяване на членството дружествен дял от имуществото на дружеството по баланс към 28.02.2009г. Обсъдила е, че ответникът е отказал да представи баланс към тази дата с мотив, че не е изготвен такъв, поради което първоинстанционният съд е назначил поисканата експертиза, а допуснатите в последващите заседания експертизи са именно във връзка с оспорване на доказателства и изводи на вещото лице. По тези съображения е счетена за неоснователна поддържаната от въззиваемия теза, че събраните доказателства за баланса на дружеството към 28.02.2009г. и за размера на дела на ищцата съобразно този баланс са обект на настъпила преклузия. Възприела е варианта на заключението на икономическата експертиза, съобразно който активите са 1 151 000лв., задълженията – 1 431 000лв. и е обосновала, че при нетна стойност на активите 100 000лв., стойността на дружествения дал на ищцата е 50 000лв. За основателно е прието възражението на ответника за прихващане в заявения размер и искът е счетен за доказан за сумата 42 373.83лв.

Първата част на първия въпрос от изложението няма характеристиката на правен, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване по него. Въпросът е хипотетичен, основан на твърдение на касатора за неправилни изчисления на експерта каквато констатация не се съдържа в обжалваното решение. Несъгласието на касатора с експертното заключението не може да послужи като обща предпоставка на касационното обжалване. Въззивната инстанция не е дала положителен отговор на въпроса дължи ли се изплащане на дружествен дял на изключен съдружник, когато чистите активи са на по-ниска стойност от пасивите, напротив, обосновала е, че активите превишават пасива със сумата 100 000лв. и на тази база е определен дружественият дял на ищцата. Въпросът следователно е несъответен на отговора, даден от апелативния съд. Формално е позоваването на противоречие на обжалваното решение с цитираната от касатора практика във връзка със заявените въпроси, които счита за материалноправни.
Първата част на втория въпрос е относима не към процесуалните действия на въззивния, а към действията на първоинстанционния съд, което пряко обуславя неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по него. При формулирането на втората част на въпроса /доколкото той може да бъде отнесен към действията на въззивния съд/ касаторът игнорира задължителната на съдилищата практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, на която сам се позовава – решението по т.д.№ 765/2008г. на 2 т.о., с което е даден отговор, че нормата на чл.125,ал.3 ТЗ е от императивен порядък, поради което не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и изключения съдружник да бъдат уредени по различен от установения императивно от законодателя начин; дори да съществува в дружествения договор противна уговорка, тя се замества по право от повелителната разпоредба на закона-чл.125,ал.3 ТЗ- стойностното изражение на дружествения дял на освободения съдружник следва да е базирано или на съставен междинен баланс, чиято редовност при оспорване на счетоводните записвания подлежи на проверка от съда, или при непредставяне на такъв, следва да е базирано на заключение на специализирана експертиза.
При даденото разрешение, че нормата на чл.125,ал.3 ТЗ е императивна, приложение намира указанието по т.3 във вр. с т.1 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, което е важимо при всяка хипотеза на императивна материална норма /а не само в хипотеза на „брачни дела“, както се сочи в изложението/ – при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване; когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Тези указания са пряко приложими и в хипотезата, когато въззивната инстанция се е позовала на вече налично по делото доказателство /заключение на вещо лице/, защото при отсъствието му възниква задължението да бъде служебно събрано от нея, което оборва тезата на касатора за възможност да настъпи преклузия за установяване чрез експертиза на стойността на дружествения по чл.125,ал.3 ТЗ. Изложеното изключва и възможността обжалваното решение да е в противоречие със задължителната за всички съдилища практика по въпроса за процесуалните задължения на въззивната инстанция при кредитиране на такова доказателство.
Разноски на насрещната страна не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 196 от 16.06.2016г. по в.т.д. № 269/2016г. на Пловдивския АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар