Р Е Ш Е Н И Е
№ 871
София, 27.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1920 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на А. К. Х. от гр. Н. срещу решение от 21.12.2007 г. по гр.д. № 803 /2007 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение от 21.06.2007 г. по гр.д. № 607 /2006 г. на Несебърския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот в частта относно определените квоти на двама от съделителите – по 1 /2 ид.ч. за А. А. и А. Х. , като вместо това въззивният съд е определил следните квоти: 3 /4 идеални части за А. А. и 1 /4 идеална част за А. Х.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради неправилния извод на въззивния съд относно извършения от А. А. отказ от наследството на наследодателя : че липсата на заявлението за отказ (отпреди повече от 17 години) се е отразило на действителността на отразения в книгата на съда отказ.
Ответникът по жалбата А. А. не изразява становище по нея.
Не изразява становище и другата страна по делото – А. И.
Настоящият състав намира, че доводите на жалбоподателя са основателни:
Иска се делба на еднофамилна жилищна сграда, състояща се от два етажа и изба, заедно с дворното място, представляващо УПИ в гр. Н., за част от имота се твърди, че е придобит по наследство от майката на страните.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел по жалба на А. А. , че отразеният в книгата на Несебърския районен съд по чл.49,ал.1 от ЗН отказ на А. А. от наследството на наследодателя е недействителен, защото самото заявление на А. А. не се съхранява в съда, а извършеното от съда вписване представлява само административно действие. Съдът е приел, че изискването на Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативни съдилища за съхраняване на книгата по чл.49,ал.1 от ЗН означава и задължение да се съхраняват документите, въз основа на които се правят вписванията ,които се съхраняват в самата книга, и че не са представени и доказателства за унищожаване на това заявление, затова не може да се придаде презумптивно действие на самото вписване.
По делото е установено следното:
Страните – А. К. А., А. К. И. и А. К. Х. са брат и две сестри и наследници на тяхната майка М, починала на 09.02.1990 г., видно от представеното удостоверение за наследници (5).
Видно от представения по делото протокол за съдебна делба от 11.02.1985 г. по гр.д. № 48 /1985 г. на ПРС, ищецът А майка му М. С. К. са придобили процесната жилищна сграда в общ дял – притежават по 1 /2 идеална част от нея.
А. и А. Х. са представили съдебни удостоверения от НРС от 29.03.1990 г. за това, че А. А. и А. И. са се отказали от наследството на тяхната майка и отказите са вписани в специалния регистър на съда на 25.03.1990 г..
В откритото от първоинстанционния съд оспорване на истинността на издадените от Несебърския районен съд удостоверение за отказ на А. А. от наследството на М. С. К. (л.29) е представен препис-извлечение на книгата на съда по чл.49,ал.1 ЗН, в която е отразен отказът на А. А. (л.28), който А. А. също е оспорил и по негово искане НРС е издал съдебно удостоверение за това, че в книгата за откази от наследство не се съхранява заявление на А. А. за отказ от наследството на М. С. К.
Настоящият състав намира, че при тези доказателства не следва да се приеме, че А. А. е доказал оспорването на вписания отказ на А. А. от наследството на М. С. К. Вписването на отказа в книгата по чл.49,ал.1 ЗН е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е опровергана с това, че НРС не съхранява заявлението на А. А. за отказ от наследството на майка му.
Следва да се приеме, че вписването доказва с обвързваща съда доказателствена сила извършения от А. А. отказ от наследството на майка му (стоящият вън от документа факт). Тъй като не е доказано, че преди да се откаже от наследството на майка си, А. А. го е приел, отказът е действителен.
Отказът на А. И. от наследството от майка и, за който самата тя заявява пред съда и представя доказателства следва също да се зачете.
От това следва, че делът на М. С. К. от къщата следва да бъде наследен само от А. Х.
При тези изводи следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, с която са определени делбените части на допуснатия до делба имот.
Страните в касационното производство не са поискали присъждане на разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 21.12.2007 г. по въззивно гр.д. № 803 /2007 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, в частта, с която е отменено решение от 21.06.2007 г. по гр.д. № 607 /2006 г. на Несебърския районен съд относно определените квоти на съделителите А. А. и А. Х. , и вместо това са определени други квоти. Вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ правата на съделителите А. К. А. и А. К. Х. в допуснатия до делба имот в размер на по 1 /2 (една втора) идеална част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.