Р Е Ш Е Н И Е
№ 872
София, 18.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 2087 /2008 г.
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. и С. С. К., двамата от София, срещу решение от 02.11.2007 г. по въззивно гр.д. № 1270 /2007 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр.с-в., постановено при ново разглеждане на делото от въззивен състав, с което е отменено решение от 18.07.2003 г. по гр.д. № 905 /1995 г. на Карловски районен съд, и вместо това въззивният съд е уважил предявените от К. К. К., С. К. М., М. С. С., трите от гр. К., С. К. С., К. Д. С., двамата от София и Н. Д. С. от с. Д., обл. Шумен, срещу жалбоподателите искове, за това че С. Н. И. , бивш жител на гр. К., починал на 14.12.1991 г., е бил собственик на лозе от 400 кв.м. в м. „Б”, землището на гр. К., с посочени граници, представляващо имот пл.н. 149 по кадастралния план от 1948 г., към момента на внасянето му в ТКЗС през 1965 г. и е осъдил ответници (жалбоподателите) да заплатят разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон: изводите на въззивния съд относно придобиването на имота от наследодателя на ищците са необосновани – не е доказан първоначалният момент на установяване на давностно владение, нито че имотът не е внесен, респ. не е попаднал в ТКЗС през 1956 г. – при масовизацията, а едва по-късно. Излагат се подробни съображения за необоснованост на изводите – несъответствие с показанията на изброени свидетели. Също така: въззивният съд не е обсъдил доказателствата и фактите, свързани с правото на собственост на ответниците по делото, доказателствата, за което са многобройни и тези за придобиването на имота и внасянето му в ТКЗС са писмени. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, че наследодателите на жалбоподателите са били собственици на имот, който е идентичен с процесния. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Процесуалния представител на ответника по жалбата М. С. С. заявява, че оспорва жалбата, останалите ответници не изразяват становище по нея.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност са осъществени:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил част от събраните по делото доказателства – части от свидетелски показания и заключения на СТЕ, от които е направил извод, че наследодателят на ищците е закупил имота през 1952 -1952 г. (с неформален акт) и го е владял необезпокоявано до 1965 г., когато то е било включено в ТКЗС и към този момент в негова полза е изтекла придобивна давност. Съдът не е обсъдил доводите на ответниците и събраните по делото доказателства за фактите, на които основават твърденията си, че техни наследодатели са били собственици на лозето от началото на века и са го внесли в ТКЗС през 1956 г.
Обжалваното с въззивна жалба първоинстанционно решение е постановено на осмата година след предявяването на иска.
Първото постановено първоинстанционно решение – от 16.03.2001 г., с което съдът е отхвърлил иска за собственост, е обезсилено, тъй като въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по спор за собственост към настоящия момент, а не се е произнесъл по предявения с нередовна искова молба иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ (вместо сам да отстрани нередовностите), в която не е посочено на какво основание се претендира собственост на наследодателя (покупка, давност, наследяване) и не е посочено кога е образувано ТКЗС, респ. внесена земята в ТКЗС, както и че петитумът не е формулиран точно за установяване на право на собственост към минал момент.
Така ищците са уточнили исковете си с допълнителна искова молба от 14.06.2002 г. (л.265) – след седем години водене на делото, при което са събрани всички поискани доказателства, като разпити на едни и същи свидетели и огледи са извършвани по няколко пъти. Ищците вече твърдят, че имотът е купен през 1952 г. и заграбен от ТКЗС през 1965 г., когато вече е бил придобит по давност. Основателен е доводът на касаторите, че по този начин ищците са съобразили и нагодили исковете си със събраните вече доказателства (стр.2 на жалбата).
По основателността на доводите:
Ищците не са представили никакви писмени доказателства за твърденията си, че наследодателят им е сключил договор за покупко-продажба на процесния имот, нито кой му е предал фактическата власт на имота, нито безспорни доказателства за това, че е започнал да упражнява фактическа власт върху него от началото или средата на петдесетте години, за което свидетелстват ползуватели и владелци на съседни лозя, не уточняват началния момент на фактическата власт (не го свързват с конкретен факт или момент). Никой от свидетелите на ищците не твърди да има непосредствени впечатления за покупката и завладяването на лозето от наследодателя на ищците. От това следва, че изводите за сключения неформален договор и за началния момент на упражняването на фактическа власт са необосновани.
Същевременно е установено, че съпругата на наследодателя Х(Тина) С. е била член на ТКЗС и е представен документ от 10.03.1965 г. от ТКЗС „В”, гр. К..61 и в преписката на ПК), за това, че на нея е определено за ползване лозе в местността „Б” от 6 ара, като е добавено, че то е бивша нейна собственост (на С. Н. ). И искането до поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост на наследодателя на ищците върху лозе в м. „Б” от 4 ара без посочени граници е основано само на този документ.
Но по делото е разпитан като свидетел Г(л.124) – един от тримата, подписали документа от 10.03.1965 г. Той потвърждава, че е подписал документа, твърди също, че ТКЗС станало през 1956 г., оттогава работел като бригадир, Т. (Христина С. , вж. удостоверение за идентичност на имена л.60) била член на ТКЗС и по нейно искане и по нейни твърдения около 1965 г. процесното лозе около 4 или 5 ара и било дадено за лично ползване, без да разполагат (в ТКЗС) тогава с документи за собственост. Лозето било запазило границите си, тогава (при предоставянето) било запустяло.
Настоящият състав намира, че жалбоподателите (ответници по исковете) са представили писмени доказателства за това, че техни праводатели (Сливови) са били собственици на лозе в същата местност, като към 1949 г. то е придобито от праводателя на ответниците Е, която го е внесла в ТКЗС през 1956 г. (следва обсъждане на част от доказателствата):
• Представен е протокол от 15.05.1943 г. (л.45) от съдебно заседание по гр.д. за съдебна делба между И, в който е отразено придобиването от И. С. (под № 18, л.45,стр.2,най-долу) на лозе в землището на гр. К., м. „Б”, с площ от 0.7 дка, с посочени съседи;
• Представен е протокол от 19.10.1949 г. (л.43) от съдебно заседание по гр.д. за съдебна делба, в който е отразено придобиването от праводателя на жалбоподателите Е. И. С. (удостоверение за наследници л.53) на лозе в землището на гр. К., м. „Б”, с площ от 0.7 дка и посочени съседи, протоколът е вписан през 1963 г.;
• Представен е протокол от 24.06.1952 г. за определяне от комисия по ТПС на размера на поземлена собственост на Е. И. С. , между имотите е описано и лозе в м. „Б” от 0.7 дка (л.5 и л.39 и сл.), представено е заявление-декларация на Е. И. С. (л.38) до Председателя на ТКЗС гр. К. с дата 18.03.1956 г. за внасянето им в ТКЗС, между които и лозя;
• Представени са две удостоверения от отдел Архитектура и благоустройство на община К., за това, че процесният имот с пл.н. 149 е заснет при изготвяне на регулационния план на гр. К. от 1956 г. (обезсилен) и вписан в разписната книга със същия пл.н. 149 като лозе на И. Н. С. (л.32 и л.33).
• Имотът е отразен в скица, изготвена от СТЕ (л.79) с пл.н. 149, наследници на И. С. и в скици на Община К..4 и л.151),в които е отразено, че е на наследници на И. С. по разписен лист.
Основателни са доводите на жалбоподателите, че от показанията на посочените от тях свидетели К. М. (л.62, л.74 и л.153), Виолета М. (л.62 и л.74), Иван Б. (л.116,стр.2), дадени при оглед на процесното място, се установява, че Е. С. е притежавала лозе в м. „Б”, което те описват по вид, площ и граници, някои от които съседи. Твърдят, че това е процесният имот, че имотът е бил наследствен на С. (купен през 1911 г. според св. М), че Е. е била собственик от 1949 г. (св. Мархолева) на имота, който е владяла и че имотът е внесен в ТКЗС през 1956 г. В този смисъл са и показанията на св. П(л.152,стр.2), също дадени при оглед на място.
От изложеното настоящият състав достига до извода, че изводите на въззивния съд, че наследодателят на ищците е установил владение върху процесния имот през 1952 г. въз основа на сключен от него неформален (вероятно устен) договор за покупко-продажба и че го е владял до 1965 г., когато е заграбен от ТКЗС, както и че имотите в тази местност не са били завзети от ТКЗС до 1965 г., са необосновани; че въззивният съд не е обсъдил доводите на ответниците и събраните по делото доказателства за фактите, на които ги основават и така е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до необоснованост, защото от събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ответниците (жалбоподатели) Е. И. С. е придобила през 1949 г. лозе в м. (притежавано преди това от нейни наследодатели) м. „Б” с площ 0.7 дка, и посочени съседи, което е внесла в ТКЗС през 1956 г. и този имот е заснет с пл.н. 149 (като процесния) при изготвянето на отменения регулационен план, както и че е владяла имота до внасянето му в ТКЗС. Ползването на имота от наследодателя на ищците въз основа на предоставянето му от ТКЗС през 1965 г. на съпругата му до реституцията не е нито владение, нито основание за придобиването му по давност.
От изложеното следва, че ищците, чиято е доказателствената тежест при оспорването на иска, не са провели пълно и главно (несъмнено) доказване на твърденията си, а ответниците са провели насрещно доказване, с което са разколебали допълнително доказването на ищците. От това следва, че искът е неоснователен, без да е необходимо да се изследват останалите събрани доказателства за установяването на правото на собственост на наследодателя на ответниците към момента на внасянето на лозето в ТКЗС и на неговите праводатели преди това.
При тези изводи следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, въззивното решение следва да бъде отменено, а първоинстанционното – потвърдено.
Жалбоподателите претендират разноски и с оглед изхода от спора искането им е основателно за сумата 365 лева, заплатена за разноски по воденето на делото след постановяване на първоинстанционното решение. С оглед изхода от спора ответниците нямат право на разноски.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 02.11.2007 г. по въззивно гр.д. № 1270 /2007 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV гр.с-в. Вместо това:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.07.2003 г. по гр.д. № 905 /1995 г. на Карловски районен съд.
Осъжда К. К. К., С. К. М., М. С. С., трите от гр. К., С. К. С., К. Д. С., двамата от София и Н. Д. С. от с. Д., обл. Шумен, да заплатят на Р. С. С. и С. С. К., двамата от София, сумата 365 лева разноски за въззивните и касационните инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.