Решение №877 от 43074 по тър. дело №1980/1980 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
гр. София, 05.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2349/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Ц. П. С. срещу решение № 2101/09.11.2016г. по в.гр.д. 3019/2016г. на САС 12 с-в, в частта, в която е потвърдено допълнително решение №455/14.12.2015г. на ПОС, с което е отхвърлен иск за нищожност на договор за доброволна делба, представляващ дарение поради липса на форма.
В срока за отговор Е. П. и М. Д. са възразили срещу допускането на касационно обжалване и евентуално срещу искането за отмяна на решението.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищцата Цв.С. е предявила срещу сина и В.В. и наследниците на другия и син Е.П. и М.Д. обективно съединени искове за нищожност на договор за доброволна делба поради липса на съгласие, евентуално съединен с иск за нищожност, поради липса на форма, евентуално съединен иск за унищожаване на договора за доброволна делба поради заплаха и евентуално съединен иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху процесния имот, върху който е учредено право на ползване с договора за доброволна делба. Софийски апелативен съд е приел, че всички искове са неоснователни като е потвърдил изцяло основното и допълнителните решения на Пернишки окръжен съд. Решението на САС е обжалвано само в частта, в която е потвърдено решението на ПОС, с което е отхвърлен иска за нищожност на договора за доброволна делба поради липса на форма, а в останалата част решението на САС е влязло в сила по отношение на иска за нищожност поради липса на съгласие, евентуалния иск за унищожаемост поради заплаха и евентуалния иск по чл. 108 ЗС.
Твърденията в исковата молба по иска за нищожност поради липса на форма са, че ищцата Ц.С. заедно с двамата и сина С.В. и В.В. са сключили договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на два недвижими имоти, по силата на който на ищцата било учредено право на ползване върху първия имот, а синовете и получили индивидуална собственост върху отделните имоти. Според ищцата този договор представлява дарение, тъй като тя не е получила дял в натура или парично уравнение на дела и тъй като за дарението се изисква нотариална форма за действителност, то договорът за доброволна делба, сключен само с нотариална заверка на подписите е нищожен поради липса на форма.
В срока за отговор ответниците са възразили, че договорът за доброволна делба е действителен, тъй като за уравнение на дела ищцата е получила право на ползване върху един от имотите.
По този иск в решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че има уравнение на дяловете и при липса на пълен пазарен стойностен еквивалент, тъй като страните по договора са в близки родствени отношения и целта им е била да прекратят съсобствеността, а ищцата е получила и придобила право на ползване върху един от имотите.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът твърди наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК по множество поставени въпроси, които обаче се свеждат до един, а именно: „Нищожен ли е поради липса на форма договор за доброволна делба, сключен с нотариална заверка на подписите между трима съделители за два недвижими имоти, когато двама от съделителите получават индивидуална собственост върху отделен имот, а третият съделител получава право на ползване върху един от имотите?“
По тълкуването на чл. 69, ал.2 ЗН, чл. 18 ЗЗД и чл. 35, ал.1 ЗС има установена задължителна практика на ВКС, според която законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество /т.р.№3-2013- ОСГК/ и че уравнението на дял може де се извърши и с предоставянето на ползване върху имот, предмет на делбата /р.№64-2011-ІІ ГО/.
Въз основа на горните данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд, подържаното основание за допускане до касационно обжалване по поставения правен въпрос и формираната задължителна практика, ВКС приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.1-2010- ОСГТК касационно обжалване се допуска, когато по поставения въпрос, който е включен в обхвата на правния спор и е обусловил правните изводи на съда, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/, когато по същия въпрос няма задължителна практика на ВКС, но има противоречива практика на съдилищата /чл. 280, ал.1, т.2 ГПК/ или когато по същия този въпрос има задължителна практика, но тя следва да се измени поради изменение на обществените условия или законодателството, или задължителна практика не съществува, но правната норма, която следва да се тълкува е непълна, неясна или противоречива.
В случая поставеният правен въпрос е в обхвата на правния спор и е обуславящ, но по него има формирана задължителна практика на ВКС, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК и втората хипотеза на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма. Освен това решаващите мотиви на въззивния съд, че договорът за доброволна делба е действителен, когато е сключен с нотариална заверка на подписите и предоставя право на ползване за уравнение на дела, са в съгласие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Също така касаторът не е обосновал наличието на предпоставки за изменение на задължителната практика, нито настоящия състав на ВКС намира такива, поради което не е налице и първата хипотеза на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- изменение на задължителна практика поради изменение на обществените условия или законодателството.
Представеното от касатора решение №762-2002-І ГО не представлява задължителна практика на ВКС съгласно т.р. 2-2011- ОСГТК, а противоречивата практика на съдилищата вече е уеднаквена с решение по чл. 290 ГПК, цитирано по- горе /р. №64-2011-ІІ ГО/.
Тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, молбата за допускане на касационно обжалване е неоснователна.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2101/09.11.2016г. по в.гр.д. 3019/2016г. на САС 12 с-в, в частта, в която е потвърдено допълнително решение №455/14.12.2015г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар