Решение №90 от 43851 по тър. дело №1919/1919 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр. София, 21.01. 2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1919 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ПЕТРОЛ – СЕВЕР“ ЕООД, гр. Ловеч, срещу решение №36 от 28.02.2018г. по т.д.№386/2017г. на Великотърновски апелативен съд, ТО. С него е отменено Решение №55/06.10.2017г. по т.д. № 88/ 2016г. на Ловешки окръжен съд в частта, в която е прието за установено по отношение на ответника „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД /н./, гр. Ловеч, при участието на синдика М. Н., и по отношение на ответника „КТБ” АД /н/, съществуването на вземания на ищеца „ПЕТРОЛ – СЕВЕР” ЕООД, които по реда на чл.692, ал.2 и ал.3 от ТЗ, с определение №629/18.11.2016г. по ч.т.д. №68/2016г. на Ловешки окръжен съд, са изключени от списъка на приетите вземания по чл.685 от ТЗ, както следва: 96 000 лева – главница; 534,40 лева –законна лихва за периода 17.06.2016г. – 06.07.2016г.; 801,60 лева – законна лихва за периода 07.07.2016г. – 05.08.2016г., както и в частта за разноските над 9 539,77 лева до 10 513 лева, или за сумата 973,23 лева – представляваща държавна такса, съгласно чл.694 ал.4 от ТЗ, която е дължима от масата на несъстоятелността, вместо което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца „ПЕТРОЛ – СЕВЕР” ЕООД срещу ответниците „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД/н./ и „КТБ” АД /н/ иск с правно основание чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за признаване за установено, че кредиторът „ПЕТРОЛ – СЕВЕР” ЕООД има вземане спрямо длъжника „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД/н./, произтичащо от погасяване на задължения на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД спрямо кредитора „ПЕТРОЛ” АД по Договор за заем за приходи от облигации с дата 26.10.2006г., в следните размери: 96 000 лева – главница; 534,40 лева –законна лихва за периода 17.06.2016г. – 06.07.2016г.; 801,60 лева – законна лихва за периода 07.07.2016г. – 05.08.2016г., което вземане е изключено от списъка на приетите от синдика вземания по реда на чл.692 ал.2 и ал.3 от ТЗ, с определение №629/18.11.2016г., постановено по ч.т.д.№68/2016г. на Ловешкия окръжен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е приложил неправилно разпоредбата на чл.161 от ГПК. Поддържа, че неизпълнението на задължението да бъде представен в оригинал договорът от 26.10.2016г. от страна на ответника „Нафтекс петрол“ ЕООД, не може да води до прилагане на неблагоприятните последици на чл.161 от ГПК по отношение на ищеца. Наред с това поддържа, че поначало ответникът „КТБ /н./ не оспорва съществуването на договора за заем и договора за встъпване в дълг, като именно във връзка с двата сключени договора навежда доводи за нищожност и симулативност на „поредицата“ от сделки, на които се основава процесното вземане. Счита, че съществуването на договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2016г. се установява от всички обстоятелства и приети по делото доказателства, като на първо място изтъква анекс №1 към договора за заем от 01.01.2018г., неоспорен от ответниците, а също и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът „КТБ“ АД /н./ счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, а твърденията в касационната жалба за неоснователни. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски.
Синдикът на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ М. Н. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че след като твърди, че е изпълнил задължение на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД към едно трето лице – „Петрол” АД, което е възникнало въз основа на сключен договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., то ищецът носи доказателствената тежест да установи сключването на договора за заем. Посочил е, че истинността на представения от ищеца заверен препис от Договор за заем за приходи от облигации, е била оспорена от ответника „КТБ” АД /н/, с отговора на исковата молба, като ответникът своевременно е поискал от съда да задължи ищеца по чл. 183 от ГПК да представи оригинала на договора. Съставът на Великотърновски апелативен съд е констатирал, че ищецът не е представил оригинала на договора. Счел е, че независимо от искането на ищеца третото за делото лице „Петрол” АД да бъде задължено да представи оригинала на договора, след като страна по същия договор е и ответникът „Нафтекс Петрол” ЕООД, първоинстанцият съд правилно е задължил този ответник да представи договора. Изтъкнал е обстоятелството, че се касае за свързани лица, тъй като „Петрол” АД е едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол” ЕООД, а ответникът „Нафтекс Петрол” ЕООД е едноличен собственик на капитала на ищеца „Петрол -Север” ЕООД, като последните две дружества се представляват от управителя Н. Р.. Твърдението на Р., като управител на длъжника „Нафтекс Петрол“ ЕООД, че не може да представи договора, тъй като част от документацията на дружеството е била иззета от ГД „БОП”, а останалата част е била предадена на синдика, възивният съд е счел за недоказано, тъй като от представения протокол за претърсване и изземване не се установявало да е иззет такъв договор.
С оглед изложеното въззивният съд е направил извод, че е налице хипотезата на чл.161 от ГПК, като се възпрепятства доказването наличието на процесния договор, поради което е приел за доказано твърдяното от ответника „КТБ” АД /н/ обстоятелство, че такъв договор за заем не е бил сключван. По тези съображения е изключил представения договор за заем от доказателствата.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е установил, че в счетоводствата на „Петрол – Север” ЕООД, „Петрол” АД и „Нафтекс Петрол” ЕООД е осчетоводено направено плащане от ищеца „Петрол – Север” ЕООД към едно трето лице „Петрол” АД в размер на 96 000 лева, но не е било поискано от ищеца и съответно не е било извършено от вещото лице изследване на счетоводните записвания в „Петрол” АД и „Нафтекс Петрол” ЕООД във връзка със сключения между тях договор за заем от 2006г. и възникването на задължения в размер на 50 000 000 лева, както и във връзка с твърдението в договора за встъпване в дълг за наличието на задължение в размер общо на 2 758 805,58 лева, в което задължение като съдлъжник е встъпил ищецът. С оглед на това въззивният съд е направил извод, че ищецът не е провел главно и пълно доказване, че като е встъпил в дълг, той е изпълнил едно съществуващо задължение на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД към третото лице „Петрол” АД по сключен между тях договор за заем за приходи от облигации, с дата 26.10.2006г.
С определение №590/17.12.2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправните въпроси 1. Може ли съдът служебно да задължи страна по делото по реда на чл.190 от ГПК, да представи документ, имащ значение за правилното решаване на спора, без за това да е направено искане от другата страна по делото и съответно при непредставяне на документа, да приложи санкцията на чл.161, вр. чл.190 ал.2 от ГПК? 2. Може ли да се приложи спрямо страна по делото санкцията по чл.161 от ГПК, ако свързано с нея лице, участващо в спора като насрещна страна, е било задължено да представи документ и не го е представило?
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
Съгласно чл.190 ал.1 от ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство – кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. По приложението на разпоредбите на чл.161 и чл.190 от ГПК е формирана практика с решение №23 от 26.04.2017г. по гр.д.№2732/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №111 от 12.07.2018г. по т.д.№1892/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. В първото е прието, че едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства – чл.190 ал.1 от ГПК и чл.161 от ГПК. Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само при условията на чл.161 от ГПК, като съдът приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Условие за приложение разпоредбите на чл.161 от ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им. Само след изричното й уведомяване, в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. В решение №111 от12.07.2018г. по т.д.№1892/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че приложението на чл.161 от ГПК предпоставя неоказано съдействие за установяване на определени факти, които страната, искаща прилагането на нормата, твърди. Разпоредбата на чл.161 от ГПК не предвижда задължение за съда, във всеки случай на неоказано съдействие за представяне на документ от значение за спора, да признае за съществуващи определени факти, а само възможност да ги приеме за осъществили се, с оглед обстоятелствата.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика. В допълнение по поставените в настоящото производство въпроси следва да се отбележи, че съдът не може служебно да задължава страна в процеса да представи документ по чл.190 от ГПК, без да има искане от насрещната страна за това. Прилагането на разпоредбата е обусловено от твърдение на едната от страните в процеса, че определен документ съществува, относим е към спора и се намира у противната страна, а също и от изрично искане към съда да задължи противната страна да представи документа. Съдът постановява определението си по чл.190 от ГПК след като е бил валидно сезиран с искането и след като прецени въз основа на обясненията на молителя и данните по делото, че документът има значение за спора и се намира у противната страна.
Приложението на чл.161 от ГПК съставлява санкция за недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на делото с доказателства. Поради това по реда на чл.161 от ГПК съдът може да приеме за осъществени само такива недоказани факти, които страната, направила искането по чл.190 от ГПК е заявила и от които тя черпи благоприятни последици. Недопустимо е съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.161 от ГПК, да приеме за доказани фактическите твърдения на страна в производството, която не е отправила искането по чл.190 от ГПК, нито да прилага санкцията по чл.161 от ГПК спрямо страна, на която не е било възложено задължението да представи документ.
По същество на касационната жалба
Обжалваното решение не е съобразено с посочената практика на ВКС.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължение на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД към трето лице – „Петрол” АД, което е възникнало въз основа на сключен договор за заем за приходи от облигации, с дата 26.10.2006г., като реално е заплатил сумата 96 000 лева, предмет на установяване с иска. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил заверен препис от Договор за заем за приходи от облигации, с дата 26.10.2006г., по силата на който „Петрол” АД, в качеството на заемодател, е предоставил на „Нафтекс Петрол” ЕООД, в качеството на заемополучател, паричен заем в размер на 55 000 000 лева. С отговора на исковата молба ответникът „КТБ” АД/н/ е оспорил датата на подписването и автентичността на този договор, като е поискал от съда да задължи ищеца да представи договора в оригинал. С определение №344/23.05.2017г., постановено в з.з., първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи оригинала на договора за заем. С молба вх. №4488/12.06.2017г., пълномощникът на ищеца е поискал от съда да задължи трето неучастващо в делото лице – „Петрол” АД, да представи договора за заем. С ново определение №405/13.06.2017г., постановено в з.з., съдът е задължил ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД, в качеството на страна по договора и по делото, в тридневен срок от уведомяването, да представи оригинала на договора с предупреждение, че при неизпълнение ще бъдат приложени последиците на чл.161 от ГПК. С молба вх.№4831/21.06.2017г., пълномощникът на ищеца – адвокат Т. е заявил, че договорът се намира в третото лице – „Петрол” АД и е поискал от съда да задължи това трето лице да представи договора за заем. С определение №561/22.08.2017г., съдът повторно е задължил ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД да представи, в тридневен срок от уведомяването, оригинала на договора с предупреждение, че при неизпълнение ще бъдат приложени последиците на чл.161 от ГПК. С молба, вх. №6865/07.09.2017г., управителят на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД е заявил, че не е в състояние да изпълни задължителните указания на съда за представяне на договора, тъй като част от документацията на дружеството е била иззета от ГД „БОП”, а останалата част била предадена на синдика на дружеството.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че след като страна по процесния договор е ответникът „Нафтекс Петрол” ЕООД, първоинстанционният съд правилно е задължил това юридическо лице да представи договора. Изтъкнал е, че се касае за свързани лица, тъй като „Петрол” АД е едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол” ЕООД, а от своя страна ответникът „Нафтекс Петрол” ЕООД е едноличен собственик на капитала на ищеца „Петрол-Север” ЕООД, като се представляват от един и същ управител. Счел е за недоказани твърденията на представляващия го управител, че част от документацията е била иззета от ГД „БОП”, тъй като в представения протокол за претърсване и изземване не било отразено, че е бил иззет такъв договор. С оглед на това съставът на Великотърновски апелативен съд е направил извод, че се възпрепятства доказване наличието на процесния договор, поради което е приел за доказано твърдяното от ответника „КТБ” АД /н/ обстоятелство, че не е бил сключван такъв договор за заем и е изключил този договор от доказателствата.
Процедирайки по този начин въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК, като поради неизпълнение на задължението на ответника по предявения иск да представи оригинала на документ, съставен от ответното дружество, е възложил неблагоприятните последици за ищеца. Обстоятелството, че двете дружества са свързани лица, не променя разпределението на доказателствената тежест в процеса. Недопустимо е когато ответникът създава пречки за събиране на доказателства за настъпването на определени факти, твърдени от ищеца, съдът да приеме фактите за ненастъпили, позовавайки се на чл.161 от ГПК. Разпоредбата на чл.161 от ГПК предполага точно обратното процесуално поведение, като позволява на съда да приеме изгодните за ищеца факти за настъпили, въпреки липсата на доказателства, когато тази липса е резултат от недобросъвестното поведение на ответната страна. Тази норма обаче не налага на съда задължение да приеме недоказаните факти за осъществени, а му дава възможност да направи това с оглед останалите обстоятелства по делото.
По реда на чл.161 от ГПК съдът може да приеме за настъпили само такива недоказани факти, от които страната, направила искането по чл.190 от ГПК черпи благоприятни последици. В случая вместо да приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК в полза на ищеца или да изложи съображения, че с оглед останалите обстоятелства по делото сключването на договора не може да бъде прието за доказано, съдът е отчел неизпълнението на процесуалното задължение на единия ответник в подкрепа на твърденията на втория ответник, а не в полза на ищеца. Въззивният съд не е съобразил, че изобщо липсва искане на ищеца да бъде задължен ответника „Нафтекс Петрол“ АД по реда на чл.190 от ГПК да представи договор за заем, а е направено искане по чл.192 от ГПК да бъде задължено третото лице „Петрол“ АД да представи този документ. Без направено от страна на ищеца искане, първоинстанционният съд служебно е задължил по реда на чл.190 ал.2 от ГПК ответника Нафтекс Петрол“ АД да представи оригинала на договора. При липса на валидно направено искане от страна в процеса да бъде задължена друга от страните да представи документ, изобщо не са били налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.161 от ГПК от страна на въззивния съд при формиране на решаващите му изводи.
Независимо от неправилното приложение на чл.161 от ГПК, въззивният съд правилно е изключил договора за заем от доказателствата по делото. Във въззивната жалба на „КТБ“ АД е направено оплакване, че ищецът не е изпълнил задължението да представи в оригинал договора за заем и се поддържа искане към въззивния съд документът да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Видно от данните по делото, с определение №344/23.05.2017г. Ловешки окръжен съд е задължил ищеца да представи оригинала на договора за заем за приходи от облигации по реда на чл.183 от ГПК, но въпреки, че оригиналът не е представен, не е изключил преписа от доказателствения материал по делото. Същевременно в подадения от него отговор на въззивната жалба ищецът по делото не е направил оплакване за това, че не е уважено искането му по чл.192 от ГПК да бъде задължено трето лице „Петрол“ АД да представи този документ. В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция не може по свой почин да коригира допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и да попълва делото с доказателства. При липса на направено по реда на чл.266 ал.3 от ГПК изрично искане от страна на „Петрол – Север“ ЕООД въззивният съд да задължи третото лице „Петрол“ АД да представи оригинала на договора за заем, задължението на ищеца – въззиваем за представяне на оригинала на договора остава неизпълнено. Поради това въззивният съд правилно е счел за основателно искането на въззивника и съгласно чл.183 от ГПК е изключил от доказателствата представения по делото препис от договор за заем от 26.10.2006г.
Доколкото договорът за заем е реален договор, изключването на писмения документ, в който договорът е обективиран, не е достатъчно да обоснове извод, че договор за заем не е сключван. Представеният по делото договор за встъпване в дълг от 11.12.2015г. съдържа признание на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, че към 11.12.2015г. има задължения към „Петрол“ АД, произтичащи от договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., общо в размер на 2 758 805,58 лева. В счетоводството на длъжника „Нафтекс Петрол“ ЕООД също е отразено задължение към „Петрол“ АД по този договор за заем. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства /решение №2 от 26.01.2011г. по гр. д.№ 478/2010г. на ВКС, III г. о./. Както писменото потвърждаване на дълга към „Петрол“ АД, така и неговото осчетоводяване в счетоводството на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, съставляват признание на задължението, което съгласно правилото на чл.175 от ГПК се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. В общия исков процес при спор между встъпилия в дълг и първоначалния длъжник, тези доказателства могат да са достатъчни за установяване на съществуването на дълга и да обосноват извод за валидно извършено встъпване в този дълг. В случая обаче следва да бъдат съобразени особеностите на производството по чл.694 от ТЗ, при което постановеното по иска решение обвързва не само страните по делото, но и всички останали кредитори на несъстоятелността. Поради това, както правилно е приел и въззивният съд, оспореното вземане на кредитора – ищец следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване и при липса на категорични доказателства изводът за съществуването на това вземане не може да се основава само на извършено от несъстоятелния длъжник признание на дълг, както и на записванията в счетоводните му книги, предвид възможността от увреждане на останалите кредитори. В случая от назначената в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в счетоводствата на „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД е осчетоводено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД по договор за заем, но вещото лице не е изследвало счетоводното отразяване на самото плащане на предоставената в заем сума, нито по делото са представени първични счетоводни документи за изплащането на сумата. В тази хипотеза, когато с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, възникват допълнителни въпроси, за отговора на които са необходими специалния знания, съдът би следвало до допусне нова експертиза, в това число и служебно, като формулира изрично задачата на вещото лице /в този смисъл решение №132/29.05.2015г. по гр.д.№7298/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о./
С оглед изложеното са налице основания за отмяна на обжалваното решение, съгласно чл.293 ал.2 от ГПК. След касиране на решението делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждането му от друг състав на основание чл.293 ал.3 от ГПК, поради необходимостта от извършването на нови процесуални действия по чл.195 ал.1 от ГПК – служебно назначаване на експертиза със задача да извърши проверка дали изплащането на сумата по договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006г., е редовно осчетоводено при страните по този договор, по кои сметки, на кои дати, като се посочи въз основа на какви първични счетоводни документи е извършено осчетоводяването.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294 ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №36 от 28.02.2018г. по т.д.№386/2017г. на Великотърновски апелативен съд, ТО.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд, ТО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар