Решение №907 от 42285 по гр. дело №2184/2184 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 907

С., 08.10.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 септември две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2184/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. А. М., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 7 от 27.01.2015г. по в.гр.д. № 619/2014г., с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд, № 485 от 20.05.2014г. по гр.д. № 4128/2013г., с което са отхвърлени предявените от К. Г. Д. против П. А. Л. искове по чл. 45 ЗЗД за сумата 11 375,10 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата 7000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно уволнение със заповед № 413 от 14.06.2011г. на ректора на В. „Св. Св. К. и М.”.
Ответникът П. А. Л. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. С. В. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявените от К. Г. Д. против П. А. Л. искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от незаконно уволнение с мотиви, че фактическата обстановка по делото е правилно и обективно изяснена – районният съд е изложил и обсъдил подробно всички релевантни за спора факти, които въззивната инстанция не намира за нужно да преповтаря. Правните изводи на съда, изградени въз основа на приетите за установени факти, също са обосновани и съответстват на закона и на съдебната практика. Първоинстанционният съд е цитирал относимото за случая ППВС №4/1975 г., т.1, като е приел, че съгасно него и въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че при извършване на признатото за незаконно уволнение на ищцата, ръководителят на предприятието на работодателя не е преследвал постигането на лични и неслужебни цели. В конкретния случай в тежест на ищцата е вменено доказването на фактите, обуславящи основателността на исковите претенци, включително това, че при уволнението ректорът е действал недобросъвестно като е знаел, че не е налице основание за уволнението й и се е възползвал от служебното си положение, преследвайки нейното отстраняване като ръководител, координатор и член на авторски екипи по проектите „Пътят на водата, „К.-Т.-НЕТ” и „РИСК”. Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че по делото не са ангажирани никакви доказателства от ищцата, че на ответника, като ректор на университета, му е било известно, че липсват основания за уволнението й и въпреки това той го е извършил.
К. К. Г. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните” и по материалноправния въпрос „при безспорно установено по делото обстоятелство, че представителят на работодателя, подписал заповедта за уволнение, е знаел, че липсват визираните в заповедта основания за уволнение, действал ли е умишлено при издаването й и съответно дължи ли обезщетение по чл. 45 ЗЗД”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, поради противоречие с приложените решения на ВКС /№ 283/14.11.2014г. ІV г.о., № 373/23.07.2014г. по гр.д. №3003/2013г. ІV г.о., № 68/24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г./, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Прието е, че предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд съгласно чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Това задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236 ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Вторият от поставените въпроси не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а фактически въпрос, отговор на който може да се даде след анализ на доказателствата по делото, поради което не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
На жалбоподателката следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 367,51 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 7 от 27.01.2015г. по в.гр.д. № 619/2014г.
Указва на К. Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 367,51 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.