1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 07.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 680 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 2278 от 10.12.2014г. по в.т.д.№ 3866/2014г. на САС за потвърждаване на решението по т.д.№ 2866/2013г. на СГС, с което са отменени, на основание чл.74,ал.1 ТЗ, по иска на акционера С. Б., решенията на ОСА от 15.05.2013г. по т.1,т.2,т.3,т.4 и т.5 от дневния ред поради нарушение на чл.18,ал.2 и чл.17,ал.4 от Устава на дружеството.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като правната претенция на ищеца не била прецизирана, не били изпълнени указанията на първоинстанционния съд, дадени по реда на чл.129,ал.2 ГПК за обосноваване на правния интерес от атакуване на решения, които не са били взети /т.е. неприети/. Ищецът се позовал на нищожност на взети решения, което довело до противоречие между предмета на иска и петитума, водещо до недопустимост на исковата молба, а САС неправилно приел, че такъв порок не е налице. Касаторът счита решението за неправилно поради погрешно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл.227,ал.3, чл.223,ал.3 и ал.5 ТЗ и чл.17, ал.4 от Устава, уреждаща реда за свикването на ОСА чрез писмена покана до акционерите или обнародване на поканата. Искането е за отмяна на въззивното решение като „недопустимо” и неправилно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа доводът за недопустимост поради произнасяне по недопустим иск, с оглед твърдението на ищеца в молба вх.№ 26684 от 05.03.3014г., че решенията на ОСА са нищожни, при същевременно отправено искане за отмяната им чрез конститутивния иск по чл.74 ТЗ. Становището за недопустимост е обосновано и с виждането, че в исковата молба ищецът не е изложил твърдение, че електронният адрес, на който е била изпратена поканата до акционера З. Й., не е неговата електронна поща-т.е. съдът се произнесъл по факти и пороци при свикването на ОСА, които не са релевирани, и са извън предмета на правния спор. Не било обсъдено, че ищецът по принцип не може да упражнява чужди права. Поставени са и материалноправните въпроси: Може ли с Устава на търговско дружество да се приеме изискване за кворум, в нарушение на императивното правило за спадащ кворум, предвидено в чл.227,ал.3 ТЗ, може ли разпоредбите на устава да имат приоритет пред императивни правни норми, при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-с позоваване на определение на ВКС за недопускане на касационното обжалване и на решението по т.д.№ 287/2013г. на АС Варна, решение по т.д.№ 2430/2011г. на САС и решение по т.д.№ 1524/2012г. на СГС. 2/ Кой е меродавният момент за преценка на редовността на ОС-изпращането на поканата или потвърждението за връчването й при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК-противоречие на обжалваното решение, с което било прието, че уведомяването по електронен път не позволява да се установи по безспорен начин, че адресатът е получил поканата за ОСА и решението по т.д.№ 830/2012г. на 1т.о. на ВКС.
Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата си молба акционерът С. Б. се е позовал на: 1/нарушение на разпоредбата на чл.18,ал.2 от Устава при провеждането на насроченото поради липсата на кворум ново заседание на дата 15.05.2013г., на което е присъствал само представител на собственика на ? от капитала /на Комунална техника”Е./ при изискуем кворум 2/3 от капитала; 2/нередовност на самата покана за свикване на ОС, обективирана в представения в ТР протокол от заседанието на СД , като неотговарящ на изискванията на чл.223,ал.4 ТЗ-да съдържа включените в дневния ред въпроси; 3/нередовност на действията по уведомяването с поканата, изпратена до акционерите и неизпълнение на предвидената алтернативна процедура за свикване-обявяване на поканата в Търговския регистър. Твърдението е, че нито един от акционерите на дружеството / [фирма], С. Б. и З. Й./, не са били надлежно известени. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението по п.2, за неоснователно твърдението за нередовност при уведомяването на ищеца и акционера [фирма]. Счел е за основателен довода за отсъствие на надлежно известяване за насроченото общо събрание на третия акционер Й.. Приел е, че ответникът, в чиято доказателствена тежест е, не е установил обстоятелството, че всички акционери са били надлежно поканени за свиканото на 30.04.2013г. с резервна дата 15.05.2013 ОСА чрез обявяване в ТР на покана 30дни преди определената дата или чрез покана до акционера, изпратена в същия срок. За основателно е счетено и позоваването на нарушение на разпоредбата на чл.18,ал.2 Устава, като даденото тълкуване е, че разпоредбата на чл.227,ал.3 ТЗ е диспозитивна и следва да намери приложение строгото правило на Устава, което има превес.
Произнасяйки се по реда на чл.269 ГПК по въззивната жалба на ответното дружество, САС е приел, че оплакването за недопустимост на съдебния акт е неоснователно, като е мотивирал, че в исковата молба ясно са посочени основанието и петитума на иска-да бъде установена незаконосъобразността и да бъдат отменени решенията на ОСА от 15.05.2013г., както и че с допълнителната молба от 05.03.2014г. не е изменен петитумът, а ясно е поддържана заявената квалификация на иска по чл.74 ТЗ. Обосновано е и, че неправилната квалифакация на иска от ищеца не би била основание за недопустимост или неоснователност на иска. По довода във въззивната жалба по приложението на разпоредбата на чл.227,ал.3 ТЗ е счетено, че дори нормата да има императивен характер, клаузата на чл. 18,ал.2 от Устава, предвиждаща, че при липса на кворум за провеждане на общо събрание, може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни, за което се изисква същият кворум, какъвто е необходим за отложеното заседание /2/3 от капитала/, обвързва дружеството и акционерите, тъй като уставът има характер на вътрешен нормативен и те следва да се съобразяват с него. Счетено е, че за да се релевира противоречие на клауза от Устава с материалния закон, е необходимо тя да бъде отменена по реда на чл.74 ТЗ, тъй като има същата правна природа, като всяко едно решение на ОСА и при евентуално противоречие със закона не е нищожна, и отделният акционер не може да се позавава на незаконосъобразност до нейната отмяна по съответния ред. Прието е, че Уставът е решение на ОС по аргумент от ТР №1/2002г. /„решенията на ОС, които противоречат на закона, са отменяеми и отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ”/. Изведено е, че след като няма данни разпоредбата на чл.18,ал.2 от Устава на [фирма] да е отменена, дружеството следва да се съобразява с нея. По възражението относно активната легитимация на ищеца, апелативният съд е потвърдил извода за наличие на такава по съображения, че иск срещу решение на ОСА може да предяви всеки акционер, а не само този, чиито членствени права са нарушени. Признато е правото на ищеца да предяви иска по чл.74 ТЗ на основание нарушаване и на процедурата по връчване на поканата на който и да било от останалите акционери. Досежно доводите на въззивника срещу изводите за нередовното уведомяване на акционера Й. е отчетено, че нито изпратената до него покана по електронната поща, нито представената в А. по вписванията покана за свикване /без по делото да има данни за обявяването й в ТР/, съдържа реквизитите на чл.223,ал.4 ТЗ-липсва конкретика относно предложенията за решенията по въпросите от дневния ред. Същевременно, по това наведено с исковата молба основание за отмяна на решението, са изложени допълнителни съображения-уведомяването по електронен път не позволява да се установи по безспорен начин, че адресатът е получил поканата. Обсъдено е, че правна характеристика на покана би имал всеки документ, отправен до акционер, съдържащ реквизитите на чл.223,ал.4 ТЗ /с позоваване на решението по т.д.№ 317/2008г. на 1 т.о./, но по делото е установено, че на изследваните от техническата експертиза електронни адреси, няма регистрирано потвърждение за получаване на съобщението от акционера Й..
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за проверка допустимостта на обжалвания въззивен акт. Когато въпросът за допустимостта на иска е въведен пред инстанциите по същество и те са се произнесли по него, то изводите на въззивния съд подлежат на проверка от ВКС при наличието на някоя от хипотезите на т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК. В настоящия случай, въпросът за редовността на исковата молба е разгледан и от първоинстанционния и от въззивния съд. Хипотезата на т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е приложима, когато недопустимостта или нищожността не е въведена като основание за допускане на касационен контрол, но при произнасянето по чл.288 ГПК, съставът прецени, че съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Релевантен правен въпрос като основание за допускането на касационното обжалване във връзка с произнасянето от съдилищата по твърдението за недопустимост на исковата молба не е поставен. Извън това, настоящият състав не намира основание за преценка и за наличие на такъв евентуален порок на въззивния акт. Молба вх.№ 26684 от 05.03.2014г., която според касатора съдържала твърдение за нищожност на взетите от ОСА решения, не е обсъждана, тъй като е депозирана след даване ход на устните състезания пред първоинстанционния съд, а последователно поддържаната теза от ищеца е за незаконосъобразност на приетите решения и съответстващото на това фактическо твърдение искане за отмяната им. Въззивната инстанция не е разглеждала и обсъждала фактическия въпрос чия е електронната поща, на която е била изпратена поканата до акционера Й., поради което и становището за произнасяне по непредявено фактическо основание на иска, не съответства на данните по делото. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно активната легитимация за предявяване на иска по чл.74 ТЗ също не може да послужи като основание за допускане на обжалването, тъй като е съобразено с практиката на ВКС /Решението по т. д. № 269/2009 г. на І т. о., Решение по т.д.№ 898/10г. на 2 т.о./- в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове /какъвто е и искът по чл. 74 ТЗ/, а наличието на активна легитимация на ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството акционер или съдружник. Доколкото законът не е обвързал правото на акционера или съдружника да атакува решенията на Общото събрание с естеството, респ. съдържанието на тези решения, то липсва основание същото да се приеме за обуславящо по отношение допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ. За реализирането на това право е напълно ирелевантно, дали от взетите от Общото събрание решения настъпват реални последици, засягащи дружеството и акционерите, респ. съдружниците, и дали отмяната им обслужва реален правен интерес на ищеца, а така също, дали касаят обстоятелства, подлежащи на вписване в ТР. Преценката за допустимост на иска следва да бъде извършена единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на провеждане на Общото събрание, чиито решения се атакуват и съответно с оглед спазването на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок. Всички други доводи и възражения на страните касаят основателността, а не допустимостта на иска.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по въпроса за редовността на връчването на поканата, поставен в контекста на потвърждаването на акционера за връчването й-т.е потвърждаване на достигането й. На първо място, не разрешаването на този въпрос, а липсата на реквизитите по чл.223,ал.4 ТЗ на поканата, е основното съображение да се отрече редовността на уведомяването на акционера Й.. Независимо от това, допълнителната аргументация на САС по този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС, че релевантна при всякакви способи на връчване, съобразени с устава, е доказаността на факта на получаването на поканата, и че законът акцентира не върху способите на връчване, а върху установяването на факта на получаването й от адресата. Мотивите на САС са, че уведомяването по електронен път не позволява да се установи по безспорен начин, че адресатът е получил поканата, а позоваването на липса на потвърждение не е принципен извод, а е с оглед невъзможността, при предприетия в случая начин на изпращане по електронен път, да бъде проследено достигането й до акционера.
Съставът на ВКС счита, че е обосновано искането за допускане на касационното обжалване по първия поставен материалноправен въпрос, свързан с възможността Уставът да предвижда кворум и за провеждането на новото заседание на общото събрание на АД /чл.227,ал. 3ТЗ/, когато при откриването на първото, не е достигнат предвиденият /чл.227,ал.1 ТЗ/ в Устава кворум. Произнасянето по този въпрос е свързано с /и произтича от/ преценката, дали в производството по чл.74,ал.1 ТЗ, страната може да се позовава на противоречие на разпоредба на Устава със закона и дали съдът има възможност да се произнесе по този довод, без разпоредбата на учредителния акт да е отменена. Изводите на САС по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.227,ал.3 ТЗ са обусловени от становището му, че за да се релевира противоречие на клауза от Устава с материалния закон, е необходимо тя да бъде отменена по реда на чл.74 ТЗ, тъй като има същата правна природа като всяко едно решение на ОСА и при евентуално противоречие със закона не е нищожна, и страната не може да се позовава на незаконосъобразност до нейната отмяна по съответния ред-по реда и сроковете на чл.74 ТЗ. Въпросът, по който касационното обжалване следва да бъде допуснато е: императивна или диспозитивна е нормата на чл.227, ал.3, изр.първо ТЗ и какъв е редът за промяна или отмяна на разпоредби от учредителния акт на акционерното дружество. Обжалването следва да бъде допуснато при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като по първата част на въпроса в посочената от касатора редакция, не е доказано наличието на допълнителната предпоставка /т.2/, на която той се позовава.
Касаторът ще следва да представи по делото документ за внесена държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата-250лв. в едноседмичен срок.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2278 от 10.12.2014г. по в.т.д.№ 3866/2014г. на САС.
Указва на [фирма] да представи по делото документ за внесена държавна такса 250 лв. по сметката на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: