РЕШЕНИЕ
№ 929
София,08.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1139/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ГПК, във връзка с чл.218 и, вр. чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. К процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. Р. М. от с. С., община Д., област Варна, против въззивно решение №48/15.01.2008 по гр.д. №1824/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
М. Т. М., Г. И. Г. и Р. И. Г., са предявили против Р. Р. М. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Ищците иска да бъде установено по отношение на ответницата, че всеки един от тях, като наследник по закон на Р. М. , е собственик на по ? идеална част от недвижими имоти/земеделски земи/, подробно описани в исковата молба.
С решение от 14.6.2005 г. по гр.д. №8626/2003 г. Варненският районен съд, 30 състав е уважил исковете.
С решение №60/13.01.2006 г. по гр.д. №1474/2005 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба Р. М. , Варненският окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството.
С решение №599/24.7.2007 г. по гр.д. №465/2006 г., по касационна жалба от ищците, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е отменил решението на въззивната инстанция и е върнал делото за ново разглеждане на същата по същество.
С решение №48/15.01.2008 г. по гр.д. №1824/2007 г., при новото разглеждане на делото, Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице спор, че заявените от ответницата по исковата молба земеделски земи са били собственост на общия наследодател Р, придобити по давностно владение. С оглед оспорване от страна на ответницата по исковата молба, че земите не са внесени в ТКЗС от общия наследодател е прието, че това е станало като изложени изводи, основаващи се на показанията на разпитани по делото свидетели. Не е зачетено представено удостоверение, изходящо от кмета на с. С., тъй като то не се отнася до удостоверителните правомощия на кмета. Относно съдебното решение и решенията на ПК от 1999 г. съдът е стигнал до извод, че след като земите са заявени за възстановяване като наследствени, то по силата на чл.14 ППЗСПЗЗ те ползват и останалите наследници, а пропуските в тези решения могат да бъдат поправени по реда, предвиден в чл.14, ал.5 и ал.7а ЗСПЗЗ. С оглед изложеното съдът е стигнал до краен извод за наличие на съсобственост върху възстановените земи като всеки от ищците е собственик на по ? ид. част от процесните земи.
Срещу въззивното решение Варненския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба – Р. Р. М., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. Доводите са касационната жалбоподателка са, че неправилно съдът е стигнал до извод за възстановяване на процесните земи на всички наследници на общия наследодател Р. Твърди се, че имената на ищците не фигурират в реституционното решение, както и че не е проведена процедура за поправка на допусната фактическа грешка. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенциите. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка и нейна дъщеря Е. П.
Ответниците по касация – Г. И. Г. и Р. И. Г., посредством процесуалния си представител – адв. П, са депозирали писмено възражение по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./. В съдебно заседание становището на ответниците се поддържа от адв. П. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменото възражение на ответниците по касация, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените бележки на адв. П с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на въззивната инстанция е правилно.
Законосъобразно и обосновано Варненският окръжен съд е приел, че при безспорно установяване на факта на подаване на заявлението от страна на ответницата по касация пред ПК, за земи от общия наследодател на страните в процеса, по силата на чл.14 ППЗСПЗЗ, решенията по чл.14, ал.ал.1 и 3 ЗСПЗЗ ползват и всички наследници. При наличието на горния безспорен факт и визираната разпоредба от ППЗСПЗЗ изводът на съда е обоснован.
Правилни са изводите относно твърденията на ответницата по касация, че имотът не е внесен в ТКЗС. ЗСПЗЗ не изисква при провеждане на процедурите по глава ІІ от закона да се доказва внасяне на земеделските земи в ТКЗС. Поради това е ирелевантен факта на членуване на общия наследодател в ТКЗС.
Не е налице спор, че заявените от касационната жалбоподателка земеделски земи са били собственост на общия наследодател Р, придобити по давностно владение.
Правилни са изводите, че от съдържанието на решенията на ПК и съдебното решение е видно, че същото се отнася до всички наследници на общия наследодател Р, а пропускът относно имената на лицата, на които се възстановяват имотите може да бъде поправен по реда на чл.14, ал.5 и ал.7а ЗСПЗЗ.
Представените пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства следва се изключат и не следва да се обсъждат, тъй като не са представени своевременно с касационната жалба, нито са заявени в нея. Правото на касаторката да ги представи се е преклудирало с изтичането на срока за обжалване на въззивното решение.
Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответниците по касация направените разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лева.
Водим от горните съображения и на основание § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №48/15.01.2008 г. по гр.д. №1824/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН – 2908101230, от с. С., община Д., област Варна, да заплати на Г. И. Г., ЕГН – 4603230963, и на Р. И. Г., ЕГН – 4403070960, и двамата от с. Ш., община Д., област Варна, деловодни разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: