Решение №94 от 43761 по тър. дело №2711/2711 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. София,23.10.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2711 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. А. М. срещу решение №1372 от 01.06.2018г. по гр.д. №4841/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №5024 от 07.07.2017г. по гр.д. №14555/2015г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователно дружество ЕИГ – Ре“ ЕАД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП от 06.10.2014г. за разликата над 50 000 лева до 98 000 лева, както и в частта, с която Б. М. е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 980 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като касаторът моли същото да бъде отменено. Твърди, че като не е съобразил предмета на обжалване, въззивният съд е намалил с 50 % определеното обезщетение за неимуществените вреди на ищеца от 100 000 лева с оглед извода за съпричиняване, вместо да изходи от определеното от СГС обезщетение в размер на 140 000 лева. Сочи, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е отчел травмите на пострадалия, както и последиците от тях, конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Касаторът излага аргументи, че съдът неправилно е приел, че в случая е налице противоправно поведение на пострадалия /нарушение на правилата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП/, тъй като по делото било установено, че в близост до мястото, на което ищецът е пресичал, не е имало пешеходна пътека. Намира, че дори да е налице принос на пострадалия за настъпване на увреждането, то същият не може да обоснове приетия от съда процент на съпричиняване – 50%.
Ответникът по касационната жалба „Застрахователно дружество ЕИГ – Ре“ ЕАД излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
С определение №195 от 23.04.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно прилагането на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че справедливото по чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 100 000 лева, като са съобразени възрастта на пострадалия, общественото му положение, вида и характера на телесните увреждания, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни, общия лечебен и възстановителен период, негативните последици към момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза, обществено-икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към момента на ПТП. Решаващият съдебен състав е намалил определеното обезщетение с 50%- поради принос на пострадалия за настъпване на увреждането, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, забраняваща пресичане на пътното платно извън обозначените за целта места и изискваща съобразяване с движението на МПС.
По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много други, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в отклонение от практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД и е неправилно. За да определи, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди – последица от процесното ПТП, възлиза на 100 000 лева, въззивният съд е анализирал доказателствата по делото, вкл. медицинските документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания и е посочил предпоставките, въз основа на които е достигнал до крайния извод- вида на получените травми /съчетана травма на главата с фрактура на базата на черепа, линеарна фрактура на дясната темпорална кост, контузия на мозъка с промяна на съзнанието до сопорозно, мозъчен оток и множество мозъчни кръвоизливи, както субдурално, така и в мозъчната тъкан, разкъсно-контузна рана в тилната част на главата, травма на гръден кош с контузия на белия дроб с частичен пневмоторакс с двустранно, пневмомедиастинум и подкожен емфизем, закрити фрактури на тибията и фибулата в долната трета на двете подбедрици/; периода на лечение /35 дни болничен престой, 10 дни рехабилитация/; продължителността на болките страданията; последиците от травмите / органично разстройство на личността, остатъчни реакции, промяна в начина на живот, намаляване на социалните контакти, зависимост за продължителен период от близки и роднини при осъществяване на обичайните битови и хигиенни нужди/.
Настоящият съдебен състав счита, че САС не е отчел в достатъчна степен тежестта на травматичните увреждания на ищеца и техните продължителни и трайни последици, включително трайни белези по тялото и факта, че не всички кръвоизливи в мозъчната тъкан са се резорбирали, като при част от тях мозъчната тъкан не се е възстановила, а се е променила до енцефаломалатични и глиозни участъци, нямащи характеристиката на истинската мозъчна тъкан, както и обстоятелството, че понесената съчетана травма на главата, гърдите и подбедриците е довела до интензивно, вкл. и реанимационно лечение, две последващи оперативни интервенции, като болките през първия месец са били особено интензивни, през следващите два месеца – умерени с чести изостряния, а неудобствата, свързани с ползването на помощни средства и честата нужда от чужда помощ, водещи до коренна промяна в начина на живот, са продължили около 1 година. Въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен и обстоятелствата, че след процесните травматични увреждания ищецът е имал нервни изблици /викал, крещял, блъскал/, бълнувал през нощта, имал проблеми с паметта, промени в походката. Решаващият съдебен състав не е преценил и факта, че състоянието на ищеца е довело до 72% трайна неработоспособност за три години.
Предвид горното ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон – чл.52 ЗЗД, е необходимо размерът на обезщетението да се завиши, като се определи общо на 140 000 лева. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 06.10.2014г.
Неправилно е въззивното решение и в частта, с която е определен 50% принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП. Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП.
Настоящият състав на ВКС споделя фактическите изводи на въззивната инстанция относно наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите, но намира за неправилно определена степента на съпричиняването. Съобразявайки заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза, въззивният съд е установил, че пострадалият, пресичайки пътното платно на неустановено за това място, в тъмната част на денонощието, пребягвайки през пътното платно, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че въззивният съд неправилно е приел, че има съпричиняване поради допуснато от ищеца нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Решаващият съдебен състав след преценка на доказателствата е достигнал до обоснования извод, че със своите действия ищецът е съдействал за настъпването на процесното ПТП, че поведението му е допринесло за механизма на увреждането. Съпричиняването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква реален принос за настъпване на увреждането, т.е. такова поведение на пострадалото лице, което създава предпоставки за настъпването на вредите или допринася за механизма на увреждането, а в конкретната хипотеза по категоричен начин се установява, че ищецът е претичал през пътното платно на необозначено за това място. Пешеходците могат да пресичат пътното платно за движение извън определените за това места, когато се движат по двулентов двупосочен път в населено място и в близост няма пешеходна пътека, но само при съобразяване с приближаващите се пътни превозни средства /чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 ЗДвП/ и при спазване на забраните по чл.114 ЗДвП /да не навлизат внезапно на платното за движение и да не пресичат при ограничена видимост/.
Въззивният съд обаче не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че независимо от скоростта на движение на процесния автомобил /40-50 км/ч/ ПТП е станало в тъмната част на денонощието и в дъждовно време, т.е. при лоша видимост и на мократа настилка, водеща до увеличаване на спирачния път. Съгласно заключението на авто–техническата експертиза опасната зона за спиране в случая /при условията на дъжд/ е била 27-37 метра, докато по принцип в условията на нощно шофиране и изправни къси светлини светлинното петно е в диапазона 50-55 метра. Водачът на автомобила е бил длъжен да се съобрази с конкретната пътна обстановка и да управлява МПС по начин, че да не застрашава останалите участници в движението, вкл. по-уязвимите, каквито са пешеходците /чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.116 ЗДвП/.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че приносът на пострадалия за настъпването на произшествието е не 50%, а 30%.
Предвид така определения принос на пострадалия Б. М. в размер на 30%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 98 000 лева /30% от 140 000/, т.е. присъденото обезщетение от 50 000 лева следва да се завиши с още 48 000 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 166.60 лева разноски по делото за първата инстанция и сумата 1 430.00 лева разноски за касационната инстанция /30 лева държавна такса и 1 400 лева адв.възнаграждение/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да плати на ответника сумата 127.50 лева разноски за първата инстанция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса за първоинстанционното и касационно обжалване в размер на 4 880 лева /3 920 лева за исковата молба и 960 лева за касационната жалба/.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да плати на адв.М. И. Й. /пълномощник на Б. М./ сумата 3 470 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство, както и 3 199.70 лева адв.възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1372 от 01.06.2018г. по гр.д. №4841/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №5024 от 07.07.2017г. по гр.д. №14555/2015г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Б. А. М. срещу „Застрахователно дружество ЕИГ – Ре“ ЕАД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП от 06.10.2014г. за разликата над 50 000 лева до 98 000 лева, както и в частта, с която Б. М. е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 980 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ – Ре“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. А. М., ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумата 48 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътно–транспортно произшествие от 06.10.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2014г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 166.60 лева разноски по делото за първата инстанция и сумата 1 430.00 лева разноски за касационната инстанция /30 лева държавна такса и 1 400 лева адв.възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ – Ре“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на да заплати на адвокат М. И. Й. /пълномощник на Б. М./ сумата 3 470 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство, както и 3 199.70 лева адв.възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл.38 Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ – Ре“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата на 4 880 лева – държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Застрахователно дружество ЕИГ – Ре“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 127.50 лева разноски за първата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.