1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
ГР. София, 24.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №546/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. и Н. Тронкови срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1819/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу „И. –КСК – К. К.” ЕООД за заплащане на по 6 000 евро на всеки от тях, като уговорена между страните в предварителния им договор за продажба на апартамент от 18.07.08 г. неустойка / в двоен размер на платеното от купувачите-ищци капаро/ за неизпълнение на поетите с договора и анекса към него от продавача – ответник задължения. Прието е, че ищците – купувачи също са неизправни за цената – не са платили уговорената в предварителния договор за довършен „до ключ” апартамент – 61 хил. евро, а занижена такава от 30 153 евро, за нотариално прехвърления им, завършен в „груб строеж”. Неизправният кредитор, според ОС, не може да търси неустойка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не е налице обаче основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовават касаторите. Като значими за спора и точното прилагане на закона посочват процесуалния въпрос за задължението на съда да определи приложимия закон към релевантните факти и да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и материалноправните: уговорките в предварителния договор по –съществени ли са от тези на окончателния и основателно ли е възражението на ответника за неизпълнен предв. договор в частта за цената, след като действието й е преустановено със сключването на окончателен договор, с който вещта е прехвърлена срещу окончателно определена и посочена в нот.акт цена. Тези въпроси обаче не са поставени в контекста на специфичното откъм цел и предпоставки основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Касаторът не се позовава на липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика, нито на неяснота или празнина в закона, които да се коригират чрез тълкуването му – ТР №1/10 г. Освен това процесуалният въпрос не е конкретизиран с несъбрано или непреценено доказателство, неоценено обстоятелство или необсъден довод. Съдържанието и характеристиката на предварителния договор, целта и съотношението му с окончателния – чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД, пък са изяснени в богата и дългогодишна съдебна практика. Предварителният договор за продажба на недвижим имот следва да съдържа уговорки за съществените условия на окончателния – вещта и цената. В случая е сключен и окончателен договор, а твърденията на касаторите за обвързващото действие и ефекта им са непоследователни и не отчитат единството на договорното съдържание. Касаторите сочат, че задължението им за цената е преуредено, като настояват на по –ниската в окончателния договор за прехвърления им завършен в груб строеж апартамент; относно степента на завършеност на вещта обаче считат, че действаща е клаузата на предварителния договор за предаване на завършен „до ключ” имот/ но срещу много по-високата цена в този договор, която няма данни да са платили/.
В изложението към касационната жалба се преповтарят и доводите от последната за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, които – като основание по чл.281, т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването, поради което ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд В. по гр.д. №1819/09 г. от 11.01.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: