Решение №95 от 43861 по тър. дело №1757/1757 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. София,31.01.2020год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1757 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София срещу решение №399 от 19.02.2018г. по гр.д. №166/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №7733 от 25.10.2016г. по гр.д. №3062/2015г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.44а, ал.1 ЗОЗ сумата 306 204 лева, представляваща стойността на заложеното вземане по договор за особен залог №066-1/2008 от 31.01.2008г., за което фондът е уведомен по реда на чл.17, ал.1 ЗОЗ на 23.08.2010г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че плащането на заложено по реда на ЗОЗ вземане от третото задължено лице в полза на длъжника, извършено след съобщаването на залога по чл.17, ал.1 ЗОЗ и след вписването на пристъпване към изпълнение, независимо дали е получено съобщение за това по чл.34, т.2 ЗОЗ, няма погасително действие за третото задължено лице и то остава да дължи на заложния кредитор сумата по залога. Оспорва аргументите на решаващия съдебен състав, че санкционни последици могат да бъдат прикрепвани само към факта на неизпълнение на правни задължения, поради което извършеното плащане от третото задължено лице в полза на длъжника след съобщаване на залога не може да го освободи от отговорност, само защото заложният кредитор не е упражнил правото по чл.34, т.2 ЗОЗ– да извести третото задължено лице за започването на изпълнението. Излага доводи, че при безспорно установения факт, че заложният кредитор не го е уведомил за пристъпването към изпълнение по реда на чл.34, т.2 ЗОЗ преди извършеното плащане на помощта по програма САПАРД на длъжника „Кремонини“ АД, това плащане е валидно извършено на длъжника. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната му част и бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Банка Пиреос България“ АД, гр. София оспорва жалбата, като излага подробни доводи за нейната неоснователност. Поддържа тезата, че съгласно чл.17, ал.1 ЗОЗ, след като третото лице- длъжник по заложеното вземане е уведомено за залога, то не може да се разпорежда с вземането, когато това влошава положението на заложния кредитор. С оглед изложеното счита, че действията на ответника- пописване на споразумение със залогодателя за процесното вземане и превеждането на сумата по споразумението по сметка на залогодателя в друга банка, извършени след уведомяването по чл.17, ал.1 ЗОЗ и без съгласие на заложния кредитор, представляват неправомерно разпореждане със заложеното вземане, а извършеното плащане е недействително спрямо заложния кредитор. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
„Инвестбанк“ АД – трето лице – помагач на страната на ищеца „Банка Пиреос България“ АД поддържа, че касационната жалба е неоснователна.
„Кремонини“ АД /в ликвидация/ – трето лице – помагач на страната на ответника Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище.
С определение №75/20.02.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос „за значението на упражняването на правото на заложния кредитор по чл.34, т.2 Закона за особените залози да извести третото задължено лице за започването на изпълнението, ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Банка Пиреос България“ АД срещу Държавен Фонд „Земеделие“ иск, квалифициран от въззивния съд с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.44а, ал.1, изр.2 ЗОЗ, за заплащане на сумата 309 390.09 лева- представляваща платена на 14.05.2013г. от ответника в полза на третото лице-помагач „Кремонини“ АД /л/ по споразумение от 30.01.2013г. във връзка с договор №2901 от 13.08.2007г. сума в същия размер по банкова сметка в ТБ „Инвестбанк“ АД, която сума представлява заложено вземане в полза на ищеца по договор за особен залог № 066-1/2008 от 31.01.2008г., ведно със законната лихва до окончателното плащане.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.44а, ал.1, изр.2 ЗОЗ за сумата 306 204 лева, въззивният съд приема, че с договор №066-1/2008г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и „Кремонини“ АД, в полза на ищеца е учреден особен залог на вземане, който е вписан по партидата на залогодателя и е произвел ефект по отношение на ответника – Държавен фонд „Земеделие“ в качеството му на трето задължено лице с получаване на съобщението по чл.17, ал.1 ЗОЗ. Според решаващия състав от момента на съобщаването вземането на длъжника „Кремонини“ АД /в ликвидация/ се предназначава за удовлетворяване на заложния кредитор „Банка Пиреос България“ АД и се забранява на третото задължено лице да извършва плащания в полза на длъжника. От този момент третото лице придобива качеството на пазач по отношение на сумите, дори вземането да е изискуемо и изпълняемо. Съдът се аргументира, че разпоредбата на чл.34, т.2 ЗОЗ предписва само правна възможност, не и задължение на заложния кредитор да извести третото задължено лице, че пристъпва към изпълнение, поради което извършеното плащане от третото задължено лице в полза на длъжника, след съобщаването на залога по чл.17, ал.1 ЗОЗ и след вписването на пристъпване към изпълнение, независимо дали е получено съобщение за започване на изпълнението от третото задължено лице по чл.34, т.2 ЗОЗ, няма погасително действие по отношение на заложното право на кредитора. Такова плащане не може да му бъде противопоставено, като по аналогия с чл.452, ал.3 ГПК той може да иска плащане въпреки плащането, което третото задължено лице е направило в полза на длъжника. По тези съображения съдът приема, че превеждането на сумата 309 390.09 лева на 15.05.2013г., направено от третото задължено лице Държавен фонд „Земеделие“ в полза на длъжника „Кремонини“ АД /в ликвидация/, няма погасително действие за третото задължено лице и то остава да дължи на заложния кредитор „Банка Пиреос България“ АД сумата по залога, която е в размер на 306 204 лева.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:
Заложното право върху вземане по ЗОЗ възниква по силата на договор между заложния кредитор и залогодателя, който подлежи на вписване в публичния ЦРОЗ по партидата на залогодателя. В редакцията на ЗОЗ до 30.12.2016г. вписването има оповестително действие /чл.30, ал.1/ и осигурява противопоставимост на вписаните обстоятелства по отношение на третите лица. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица /тези, които не го знаят/ от деня на вписването /по отношение на третите недобросъвестни лица ще се смята известно от деня на узнаването/, като оповестителното действие е ограничено до случаите, при които трето лице придобива права върху заложеното имущество от лице, срещу което залогът е вписан. За да породи действие спрямо заложния длъжник, който не е страна по договора, залогът следва да му бъде съобщен, като съобщението има законово определено съдържание и може да бъде направено както от залогодателя, така и от заложния кредитор /чл.17, ал.1 и ал.2/. Вписването прави залога и останалите подлежащи на вписване обстоятелства противопоставими на третите лица /чл.12, ал.1 и ал.2/. След измененията в закона /ДВ, бр.105 от 2016г., в сила от 30.12.2016г./ на вписването е придадено и конститутивното действие /чл.2, ал.1/. Залогодателят е длъжен да събира заложеното вземане и неговите плодове до вписване на пристъпване към изпълнение, след който момент това задължение възниква в патримониума на заложния кредитор, който следва с грижата на добрия търговец да извършва необходимите действия за запазване и събиране на вземането.
При неизпълнение на обезпеченото с особен залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение. С вписването на пристъпване към изпълнение в публичния ЦРОЗ третите лица се считат уведомени, че правото на разпореждане със заложеното вземане преминава в патримониума на заложния кредитор. За да е противопоставимо пристъпването към изпълнение на страните по заложното вземане, т.е. на залогодателя и заложния длъжник, следва след вписването по партидата на залогодателя в ЦРОЗ това обстоятелство да им бъде съобщено от заложния кредитор. Задължението за известяване на залогодателя е изрично регламентирано в чл.32, ал.3 и чл.33, ал.1 ЗОЗ, а необходимостта от известяване на заложния длъжник произтича от разпоредбата на чл.34, т.2 ЗОЗ. Законодателят е уредил уведомяването на заложния длъжник за вписването на пристъпване към изпълнение по отношение на вземането като правомощие на заложния кредитор – част от мерките за запазване на заложеното имущество /чл.34 ЗОЗ/. Независимо от законодателното разрешение, с оглед характеристиките на договора за особен залог на вземане и обстоятелството, че пристъпването към изпълнение засяга правната сфера на заложния длъжник, който не е страна по този договор, правомощието по чл.34, т.2 ЗОЗ следва да е упражнено, за да му се противопостави пристъпването към изпълнение. Целта на уведомяването на заложния длъжник е да се доведе до неговото знание фактът, че от този момент право да се разпорежда с вземането има само заложния кредитор, поради което под страх от „лошо“ изпълнение и за да е действително плащането, то следва да бъде извършено по реда на ЗОЗ- по посочената сметка на депозитаря.
С оглед изложеното на поставения правен въпрос следва да се отговори:
Упражняването на правомощието на заложния кредитор по чл.34, т.2 Закона за особените залози /ЗОЗ/ е от значение с оглед противопоставимостта на вписаното пристъпване към изпълнение на заложния длъжник. До получаване на уведомлението по чл.34, т.2 ЗОЗ заложният длъжник може да плати валидно на залогодателя, което плащане ще има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор, а след получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря.
По съществото на касационната жалба:
В настоящата хипотеза ищецът в качеството му на заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, претендира осъждане на заложния длъжник ДФ „Земеделие“ да му плати заложеното вземане по договор за особен залог №066-1/2008 от 31.01.2008г., представляващо вземане на залогодателя „Кремонини“ АД от ДФ „Земеделие“, като поддържа, че плащането на заложеното вземане от ответника на залогодателя по банкова сметка в друга банка е недействително и му е непротивопоставимо съгласно чл.17, ал.1 и ал.2 вр. чл.12, ал.1и чл.32 ЗОЗ. При тези твърдения правилно въззивният съд приема, че е сезиран с иск от заложния кредитор срещу заложния длъжник за реално изпълнение на заложеното вземане.
С оглед отговора на поставения правен въпрос и като взе предвид, че съгласно чл.44а, ал.2 ЗОЗ с пристъпването към изпълнение заложеното вземане се възлага за събиране на заложния кредитор, съдът намира, че той в качеството на процесуален субституент има право на иск за реално изпълнение на вземането на залогодателя срещу заложния длъжник при наличието на определени предпоставки.
Когато заложеното вземане е възложено за събиране на заложния кредитор по реда на чл.44а, ал.2 ЗОЗ, той може да упражнява от свое име всички права на залогодателя – притежател на вземането, за да получи изпълнение. При липса на спор и осъществено доброволно изпълнение по реда на чл.44а, ал.3 ЗОЗ /плащане от заложния длъжник по сметка на депозитаря/, се изготвя сметка за разпределение на събраната сума по реда на ЗОЗ и заложният кредитор се удовлетворява.
Когато заложният длъжник след получаване на уведомлението по чл.34, т.2 ЗОЗ не изпълни доброволно задължението си, за заложния кредитор е налице възможността като процесуален субституент на залогодателя да предприеме всички законово предвидени действия за събиране на вземането. Ако вземането е установено със сила на пресъдено нещо между залогодателя и заложния длъжник, заложният кредитор като процесуален субституент може да се снабди с изпълнителен лист и да инициира принудително изпълнение. Ако вече има образувано изпълнително дело по молба на залогодателя, заложният кредитор може да се присъедини по реда на чл.456 ГПК. И в двата случая неговото удовлетворяване ще е в рамките на принудителното изпълнение по ГПК, като ще се ползва от привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.
В случай, че заложеното вземане не е установено със сила на пресъдено нещо, заложният кредитор може да предяви иск за осъждане на заложния длъжник да плати вземането в полза на залогодателя, като при доброволно плащане на присъдената сума погасителен ефект ще има изпълнението по сметка на депозитаря. При липса на доброволно изпълнение въз основа на съдебното решение заложният кредитор може да поиска издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство по ГПК. Спор за съществуването на заложеното вземане е налице и при оспорване от заложния кредитор като относително недействително на извършеното плащане от страна на заложния длъжник по сметка на залогодателя. В тази хипотеза на процесуална субституция по чл.26, ал.2 ГПК заложният кредитор и залогодателят са необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална легитимация /чл.26, ал.4 ГПК/. За надлежното упражняване на правото на иск и участието в производството на задължителните необходими другари, представляващи абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на производството, съдът следи служебно.

Въззивният съд е постановил обжалваното решение по иск на заложния кредитор „Банка Пиреос България“ АД за реално изпълнение на заложеното вземане, предявен в качеството му на процесуален субституент, без участието на носителя на материалното право- залогодателя „Кремонини“ АД като главна страна /съищец/, необходим и задължителен другар на ищеца. Допуснатото процесуално нарушение води до недопустимост на съдебния акт и е основание за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да конституира „Кремонини“ АД, участвало в производството като трето лице помагач, като съищец на „Банка Пиреос България“ АД. На ищеца следва да бъде указано да уточни петитума на исковата молба, като съобрази процесуалното си качество по чл.26, ал.2 ГПК и факта, че упражнява по реда на чл.44а ЗОЗ правата на залогодателя /заложният длъжник следва да плати заложеното вземане на залогодателя/.

При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноски в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №399 от 19.02.2018г. по гр.д. №166/2017г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на САС за разглеждане от друг съдебен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.