Решение №954 от 42300 по гр. дело №3888/3888 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 954

С. 23.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3888 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Р. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 75 от 23.03.2015г. по в.гр.д. № 492 по описа за 2014г. на Шуменски окръжен съд, с което е изцяло отменено решение № 559 от 10.07.2014г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска й срещу Д. Н. А. с правно основание чл.21 ал.4 от СК за признаване на установено, че липсва съвместен принос на ответника за придобиване по време на брака на апартамент № 139, находящ се в [населено място] [улица] вх.6 ет.5 с площ от 75.68кв.м., ведно с избено помещение № 26 с площ от 2.89кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
В. съд е счел предявения иск за неоснователен с мотива, че влязлото в сила решение, с което е прието за установено, че сключената между родителите на ищцата и страните по делото сделка за покупко-продажба на процесния недвижим имот е привидна и прикрива действителен алеаторен договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане, доколкото касае договор, който поражда задължение в тежест на приобритателите за в бъдеще и понастоящем е в процес на изпълнение, изключва възможността да се изследва липса на съвместен принос в придобиването на имота.
С оглед на тези мотиви, касаторът като се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, поставя следните въпроси :
1. При придобиване на имот по време на брака, прехвърлен срещу задължение на издръжка и гледане, поето само от единия съпруг, който единствен го е изпълнявал в уговорения обем, допустимо ли е предявяване на иск за липса на съвместен принос на другия съпруг или последиците от неизпълнение на договорните задължения от страна на недоговорилия съпруг могат да настъпят едва след разваляне на договора с предявяване на иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД от прехвърлителите на имота, респ.техните наследници?, 2. В посочената хипотеза, при предявен иск по чл.21 ал.4 от СК, следва ли съдът да изследва освен липсата на съвместен принос и липсата на изпълнение на алеаторното задължение за гледане и издръжка от страна на другия съпруг? и 3. При сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, поето от единия съпруг по време на брака му, поражда ли се задължение за издръжка и гледане и за другия съпруг и ако това е така, действието на задължението продължава и след прекратяване на брака между приобритателите в случай, че договорът не е развален по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД?
Според касаторът поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в решение по чл.290 ГПК № 366 от 22.10.2012г. по гр.д.№ 64/2012г. на І г.о. на ВКС, в което по въпроса : „придобива ли дял съпруг при прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако не е живял със съпруга-длъжник и не е полагал грижи, при изрично твърдение на ищцата по иск за собственост за липса на принос” е прието, че „по възражение на единия приобритател съпруг може да се установява липса на принос за другия, който не е титуляр на сделката, поради което и не е полагал грижи и издръжка”. Отговорът е изведен от ТР № 6/2011г. от 15.05.2012г. на О. на ВКС /на което касаторът също се позовава/, съгласно което ако имот е прехвърлен на две или повече лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник и на кредитора се предоставя дължимата престация в пълен обем от единия длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на договора /отношенията между изпълнилия длъжник и неизпълняващия подлежат на уреждате по правилата на чл.127 ЗЗД/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната основателност. Приложени са и шест броя документи, които пред вид характера на настоящето производство не могат да бъдат обсъждани.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, като даденото им разрешение противоречи на приетото в установената /съгласно горецитираното решение на ВКС/ съдебна практика. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице, защото съгласно практиката наличието на поето задължение за издръжка и гледане от съпрузи – приобритатели на един имот не изключва възможността помежду си те да установяват липса на съвместен принос в придобиването на имота.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 23.03.2015г. по в.гр.д. № 492 по описа за 2014г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС сумата от 130лв./ сто и тридесет/ лева – държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи вносната бележка в деловодството, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
С. внасяне на дължимата такса, ДЕЛОТО да се докладва да насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

П. : ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.