О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
С., 01.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
ГЪЛЪБИНА Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№392 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №345 от 21.12.2009г. по гр.д.№726/09г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение №146/14.07.09г. по гр.д.№482/07г. на Радомирския районен съд, с което Техническият университет гр.София е осъден да предаде на основание чл.108 от ЗС на С. Б. И., М. М. И., Н. С. Б. и С. В. Б. следния недвижим имот: неурегулиран незастроен поземлен имот, находящ се в с.Лобош, община К., с площ от 8,428 дка, както и да им заплати сумата от 10115лв., представляваща обезщетение за ползването на имота за периода 20.12.2002г. – 20.12.2007г.
Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по предходно дело, с което Техническият университет е бил осъден да заплати на ищците обезщетение за ползване на имота за друг период, се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността. Освен това е прието, че имотът има селищен характер /установен със свидетелски показания/ и за него не се прилага ЗСПЗЗ. Прието е, че ответникът владее този имот без правно основание, нищо че през периода 1983 – 1989г. е застроил в него учебно-спортна база, почивен комплекс /триетажна масивна сграда/ и пречиствателна станция. Актовете за публична държавна собственост на този имот не са зачетени с мотив, че те не създават права.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от Техническия университет. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за тълкуването и прилагането на ал.4, чл.7 от ЗДС – нова, ДВ бр.17/06.03.09г.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя е процесуално недопустима, тъй като не са изпълнени в срок указанията на съда за отстраняване на недостатъците и.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване. Същественият по делото въпрос е за основателността на претенциите за собственост на физически лица върху имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. Този въпрос е свързан и с прилагането на чл.7, ал.4 от ЗДС и тъй като разпоредбата е сравнително нова, настоящият състав приема, че разглеждането на спора от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Неоснователни са възраженията на ответниците по касация за недопустимост на жалбата. Самата жалба е подадена в срок, в срок е внесена и държавната такса, без значение кога точно е представено по делото копието от вносната бележка, а в самата касационна жалба се съдържа и изложение по чл.280, ал.1 от ГПК, затова по-късното представяне на отделно изложение не влияе на допустимостта на жалбата.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №345 от 21.12.2009г. по гр.д.№726/09г. на П. окръжен съд.
Указва на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 35лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: