6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
София, 03.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 533/2012 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 67 от 15.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 22/2012 г. на Добрички окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 8 от 29.12.2011 г. по гр. д. № 1662/2011 г. на Добрички районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумите 19 211.31 лв. – дължима цена по договор за извършване на строителни услуги на обект в кв.Р., [населено място], и 7 909.61 лв. – обезщетение за забава за периода 12.04.2007 г. – 12.04.2010 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 1 500 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. К. поддържа, че изводите на въззивния съд за липса на сключен между страните договор за изработка са необосновани, изградени в нарушение на материалния закон – чл.293 ТЗ във вр. с чл.13, ал.3 ЗЗД и чл.14, ал.1 ЗЗД, и в противоречие със събраните по делото доказателства. Навежда оплаквания, че съдът е отрекъл възникването на договорното правоотношение, без да съобрази обстоятелствата, че като е подписал офертата от 16.04.2005 г. за извършване на конкретни видове строително – монтажни работи и е платил авансово част от дължимото за тях възнаграждение, ответникът – възложител е потвърдил с конклудентни действия съгласието си да сключи договор за изработка при условията на офертата. Развива аргументи, че е нарушена разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗЗД като е постановено отхвърляне на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, въпреки преклудирането на възраженията на ответника за отклонения и недостатъци в изпълнението на работите.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмени бележки, депозирани от процесуалния му представител.
С определение № 118 от 26.02.2013 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди решението на Добрички районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на [фирма] против [фирма] за заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД за извършени строително – монтажни работи /СМР/ на обект в кв.Р., [населено място], и на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, Добрички окръжен съд е приел, че не е доказано сключването на договор между страните с предмет възлагане и извършване на строителни работи, пораждащ задължение за ответника за плащане на претендираното с главния иск възнаграждение. За несъстоятелна е счетена тезата на ищеца за сключване на договора чрез отправяне на писмена оферта от 16.04.2005 г., съдържаща предложение за извършване на конкретни видове СМР на съответна цена, и приемане на офертата от възложителя с конклудентни действия – авансово плащане на част /12 000 лв./ от цената на предложените работи. Въззивният съд е преценил, че с авансовото плащане ответникът е потвърдил принципното си съгласие да сключи договор с ищеца, но едва след допълнително уточняване на видовете и количествата СМР и на дължимото за тях възнаграждение. Тази преценка е мотивирана с обстоятелството, че офертата е подписана с възражения срещу цената и необходимостта от извършване на отделни видове работи по много от предложените позиции, а също и с липсата на конкретизация в съдържанието й относно количествата СМР, сроковете за завършването им, възнаграждението на изпълнителя и условията за неговото заплащане. Като е съобразил отсъствието на доказателства за последващо уточняване на параметрите на договора, съдът е направил решаващия извод, че поради непостигане на съгласие относно съществените елементи на договора за изработка – видовете и количествата възложени СМР и възнаграждението на изпълнителя, спорното правоотношение между страните лежи на плоскостта на неоснователното обогатяване и не произтича от валидно сключен договор за изработка, който може да послужи като основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по определения като значим за изхода на делото правен въпрос съставлява ли авансовото плащане на възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи, конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното :
Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, уреден в чл.258 и сл. ЗЗД. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД – с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за СМР не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване СМР и възнаграждението на възложителя.
Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. Приемането може да бъде направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен напълно с предложените за изпълнение СМР и с тяхната цена. В тази хипотеза, по аргумент от чл.14, ал.1 ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението на възложителя достигне у предложителя. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия на възложителя като например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа документация, необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия. За целта офертата трябва да съдържа достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, и на размера на възнаграждението, което иска да получи за извършването им. Когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните действия на възложителя ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за сключване на договор за СМР с изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване на договора, тъй като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на договарящите относно предмета на договора.
В съответствие с изложеното, отговорът на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос е : Авансовото плащане на възнаграждение по отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата, само ако офертата съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение.
С оглед на така възприетото разрешение, касационната жалба е неоснователна.
Правилен е изводът на въззивния съд, че офертата от 16.04.2005 г., с която ищецът /сега касатор/ се е домогвал да докаже исковата си претенция по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 19 211.31 лв., не съставлява доказателство за сключен договор за извършване на СМР. С офертата е отправено предложение за извършване на СМР за изграждане на семечистачна станция в [населено място], посочени по вид и единична цена в 36 пункта. Не се спори, че офертата е получена от ответника чрез управителя на дружеството В. В., който я е подписал със забележка „съгласувам само някои позиции”. Направената в този смисъл забележка означава, че в качеството си на евентуален възложител по бъдещия договор за СМР ответникът е изразил несъгласие с офертата и не е приел предложението на ищеца за извършване на всички или на част от описаните СМР срещу определеното на база оферираните единични цени възнаграждение. Отделно от това, в офертата са посочени само видовете, не и количествата предложени за изпълнение СМР, което препятства последващото формиране на съгласие относно обема на предлаганата от изпълнителя престация. Предвид непълнотата на офертата и възраженията срещу отправеното с нея предложение авансовото плащане на сумата 12 000 лв. не би могло да се тълкува като конклудентно действие на ответника, потвърждаващо съгласието му да сключи договор за СМР при предложените от насрещната страна условия.
В хода на разглеждане на делото ищецът не е ангажирал доказателства за последваща конкретизация на видовете и количествата СМР, които е следвало да изпълни на обекта в [населено място], а и събраните по делото доказателства водят до противоположен извод – че не е постигнато съгласие относно подлежащите на изпълнение работи. За това сочат както показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, според които от момента на започване на строителните мероприятия на обекта в [населено място] са възникнали спорове между управителите на двете дружества какви работи следва да се изпълнят, с какви материали, в какъв обем и с какво качество, така и представения с исковата молба протокол от 03.06.2005 г. Протоколът е подписан от управителите на [фирма] и [фирма] с цел уреждане на отношенията по повод извършените в [населено място] строителни работи. Със същия е констатирано, че преди започване на работите изпълнителят [фирма] не е представил количествено – стойностна сметка за договорените СМР, че предложената преди началото на изпълнението оферта е одобрена само частично от [фирма] и че няма яснота какво трябва да се изпълни на обекта, което налага преустановяване на бъдещото строителство и на възникналите във връзка с него взаимоотношения. Фактът, че ищецът е изготвил протоколи за реално извършени и подлежащи на заплащане СМР, е ирелевантен за съществуването на договорното правоотношение, доколкото протоколите не са подписани от ответника, оспорени са от него и няма данни да са отразени в счетоводните му книги. При тези доказателства въззивният съд е приложил правилно закона като е приел, че не е постигнато съгласие относно дължимата от изпълнителя престация и поради това не е сключен договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, пораждащ основание за носене на договорна отговорност от ответника по чл.266, ал.1 ЗЗД. Липсата на договор прави безпредметно обсъждането дали работите са извършени качествено и в срок от изпълнителя и дали са приети от възложителя, тъй като тези обстоятелства са относими към правата по чл.266 ЗЗД и чл.265 ЗЗД.
Като е отхвърлил иска по чл.266, ал.1 ЗЗД и съединеният с него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД по съображения за отсъствие на валидно сключен договор за извършване на СМР, Добрички окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
В зависимост от изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв. /адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2013 г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 15.03.2012 г., постановено по в. т. д. № 22/2012 г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], сумата 300.00 лв. /триста лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :