О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
Гр.С., 29.09.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3219 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение №.868/18.12.13 по г.д.№.858/2013г. на Русенски окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и Ц. С. Г. не вземат становище.
В. решение е обжалвано и от Ц. С. Г..
Ответникът по касационната жалба [фирма] и третото лице помагач ЗАД [фирма] не вземат становище.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявеният иск с правно основание чл.441 ГПК вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.74 ал.1 ЗЧСИ за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е бил уважен. За да достигне до този извод е приел, че е налице незаконно бездействие на ответника Ц. С. Г., действала като частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ по повод издадена срещу ответника обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху банковите му сметки в 19 банки до размер на 91696,97лв. Посочил е, че запорът е бил допуснат при условие, че съдебният изпълнител пристъпва към налагане на запор на следваща банкова сметка само ако наличната сума по предходна банкова сметка не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя; че частният съдебен изпълнител е бил уведомен на 11.05.12г., че сумите по сметките на длъжника са били достатъчни, за да обезпечат съответното вземане; че при това положение до подаване на молба от последния на 26.07.12г. за вдигане на запорите по сметките извън тази, по която вече е била блокирана цялата сума, предмет на запора, съдебният изпълнител е бездействал, а длъжникът не е имал задължение да го сезира за вдигане на запорите /след като се е сбъднало условието, съдържащо се в обезпечителната заповед/; че с това свое поведение ЧСИ е причинил вреда в размер на 10225лв. – платена от ищеца сума по спогодба в рамките на образувано срещу него изпълнително производство по заповед за изпълнение на парично задължение – неустойка за неизпълнение на парично задължение по сключен след налагане на запора договор.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
К. ответник се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението му на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в решение по чл.290 ГПК №.264/8.04.10г. по г.д.№.474/09 на ВКС, ІV ГО, Постановление №.17/18.11.63г. на Пленума на ВС и реш. №.24/28.01.08г. на ВКС, І ГО, относно предпоставките, при които частния съдебен изпълнител отговаря за вреди, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действие на ЧСИ и настъпилите вреди и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл.441 ГПК вр. с чл.74 ЗЧСИ. В първото цитирано решение се приема, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като пряки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат – т.е, които са адекватно следствие от увреждането. В Тълкувателно решение №.17/18.11.63г., имащо за предмет обобщаване на практиката по някои въпроси на непозволеното увреждане, се сочи, че пострадалият при трудова злополука няма право на обезщетение по чл.45 ЗЗД, когато вредите са настъпили изключително в резултат на негово поведение – т.е. няма непозволено увреждане. Настоящият състав споделя принципните постановки, възприети в цитираната практика. В. съд, обсъждайки предпоставките за ангажиране на отговорността на частния съдебен изпълнител при условията на чл.74 ал.1 ЗЧСИ, е разрешил поставения от касатора материалноправен въпрос от значение за изхода на спора в отклонение от цитираната по-горе задължителна практика. Изложеното обосновава допускане до касационно обжалване обжалваното решение.
К. трето лице помагач, застраховател на професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител, също се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението на касационните му основания се сочат аналогични въпроси, по които се твърди, че е налице произнасяне в противоречие със задължителната практика на ВКС – относно предпоставките за отговорност на частния съдебен изпълнител за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Като задължителна практика са отразени посоченото вече по-горе решение по чл.290 ГПК №.264/8.04.10г. по г.д.№.474/09г. на ВКС, ІV ГО, и реш. №.120/8.07.11г. по г.д.№.1123/10 на ВКС, ІІГО – в което е налице позоваване на първото решение и на приетите в него принципни постановки, и допълнително изследване на въпроса за евентуално освобождаване от отговорност на частния съдебен изпълнител в хипотеза на чл.18 ал.1 ЗЧСИ. Предвид изложеното по-горе относно произнасянето по поставения и от този касатор идентичен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, неговото изложение също обосновава извод за допускане до касационно обжалване въззивното решение на Русенски окръжен съд.
Предвид изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъда допуснато по изведения от жалбоподателите въпрос. На същите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на по 204,50лв и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.868/18.12.13 по г.д. №.858/2013г. на Русенски окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на всеки един от касаторите да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на по 204,50лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: