2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 04.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1248/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. В това производство ВКС проверява допустимостта на частната касационната жалба и решава въпроса по жалбата.
Съдът е сезиран с частна касационна жалба вх. № 1287/03.02.2017г. по описа на ВКС, подадена от Г. А. Ж., чрез адвокат П. Б. против определение № 407/ 22.12.2016г. по гр.д. 5384/2016г. на ВКС, с което в производство по чл.288 ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба на Г. Ж. срещу решение 4301/ 17.08.2016г. по гр.д. 1095/ 2015г. на Благоевградски окръжен съд. Изложени са доводи, че касационната жалба, подадена срещу решение по чл. 59, ал.9 СК е допустима, тъй като пар.4 от ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/ 03.07.2015г./ не поражда правни последици, а във въззивното решение изрично е указано правото на касационна жалба, както и че искът по чл. 59, ал.9 СК не попада в изключенията на чл. 280, ал.2, т.2 в редакция ДВ, бр. 50/03.07.2015г., а с ЗИДГПК ДВ, бр.8/24.01.2017г. е възстановена възможността за касационно обжалване на въпросите по чл. 59, ал.2 СК, а пар.6 повелява висящите производства по глава 22 се разглеждат по реда на този закон.
В срока за отговор, ответниците по частната жалба са възразили срещу доводите в частната касационна жалба.
Частна касационна жалба е допустима, подадена е в законния срок от процесуално легитимирана страна и срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в редакцията й обн. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията, постановени по въззивни дела по спорове относно родителските права по чл. 127, ал.2 СК. Последната разпоредба препраща към споровете по чл. 59 СК. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иска на Г. Ж. по чл. 59, ал.9 СК за изменение на определените мерки с решене 1595/ 22.02.2012г. по гр.д. 1611/2011 на Б., с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две деца на майката.
Правната квалификация на предявения иск чл. 59, ал.9 СК попада в предвиденото от законодателя изключение по чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в редакцията й обн. ДВ, бр. 50/ 03.07.2015г., тъй като това е производство по чл.127, ал.2 СК, поради което въззивното решение, постановено на 17.08.2016г. е влязло в сила като необжалваемо на основание чл. 296, т.1 ГПК. Влязлото в сила решение обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не пораждат за касатора право на касационна жалба, каквото процесуалният закон не признава.
Изменението на чл. 280, ал.2, т.2 ГПК, обн. ДВ, бр. 8/2017г., с което се допускат до касационен контрол решенията на въззивни съдилища, с които се разрешават въпросите относно мерките за упражняване на родителските права, се прилага занапред по висящите производства, съгласно пар.6, ал.1 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.8 от 24.01.2017г/. В случая производството по чл. 59, ал.9 СК не е висящо, а е приключило с влязло в сила решение преди изменението на чл. 280, ал.2, т.2 ГПК с ДВ, бр.8/2017г..
Неоснователен е доводът, че пар.4 от ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/ 03.07.2015г./ не е породил правни последици, тъй като проектът за изменението на закона не е бил подложен на обществено обсъждане и не е съдържал мотиви, поради което не е следвало да се обсъжда от компетентните органи. Съгласно разпоредбите на чл. 34-45 ЗНА, законът влиза в сила в 3- дневен срок от обнародването му/или в друг срок, посочен в него/ и мотивите към проекта и общественото обсъждане на проекта, не са уредени като условие за влизането му в сила.
Определението № 407/ 22.12.2016г. по гр.д. 5384/2016г. на ВКС, с което в производство по чл.288 ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба на Г. Ж. срещу решение 4301/ 17.08.2016г. по гр.д. 1095/ 2015г. на Благоевградски окръжен съд е правилно и следва да се потвърди.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 407/ 22.12.2016г. по гр.д. 5384/2016г. на ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: