Задължително здравно осигуряване на чужд гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в Република България

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;

ЗЗО, чл. 33, ал. 2;

ЗЗО, чл. 40а.

Относно: Задължително здравно осигуряване на чужд гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в Република България

Във връзка с писмо вх. № …………………….. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите /НАП/:

Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :

Чуждестранно лице – полска гражданка, с постоянно пребиваване в Република България, подава на 07.08.2012 г. в компетентната ТД на НАП заявление по чл. 40а,    ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за напускане на страната. Налага се да напусне страната за дълъг период от време и желае да бъде освободено от заплащане на здравноосигурителни вноски на основание чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, която не е изяснена напълно, както и общо формулираното запитване, изразяваме следното принципно становище:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Лица, които не са български граждани, също са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ при наличие на определени условия.

Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г.

Разпоредбата намира приложение спрямо граждани на трети страни, които не са членки на ЕС, както и за гражданите на държави – членки на ЕС, които не подлежат на здравно осигуряване съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност в тези държави.

От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО). „Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС).

От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).

Регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.

За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски първо трябва да се определи законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.

„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с координационните регламенти, съгласно който лицата, за които се прилагат те са подчинени на законодателството на само една държава-членка.

При условие, че спрямо лицата за определен период е приложимо осигурително законодателство на друга държава-членка за този период те могат да бъдат освободени от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.

На основание изложеното, ако за периода след напускане на страната ще пребивавате в страна от ЕС и за този период спрямо Вас е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка, съгласно правилата на координационните регламенти в сферата на социалната сигурност, с оглед формирането на здравноосигурителния Ви статус може да удостоверите този факт пред Националната агенция за приходите, като представите документ, удостоверяващ приложимо спрямо Вас законодателство (Е 101, А1 и др.), документ, удостоверяващ осигурителни периоди (ЕЗОК, Е 104, Е 106 и др.) и други.

В чл. 40а от ЗЗО в сила от 21 декември 2004 г. е предоставена възможност за  освобождаване на българските граждани от задължително здравно осигуряване, при определени условия. Съгласно тази разпоредба в сила от 21.12.2004 г. българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите. Видно от цитираното, разпоредбата касае само българските граждани, живеещи и работещи в чужбина и не може да се приложи спрямо чуждите граждани, които попадат в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица.

Оценете статията

Вашият коментар