Дружеството разполага с резервоар за зареждане на дизелово гориво с вместимост 5 000л., като същия по технически характеристики се води мобилен. Към запитването е приложена техническа документация от закупуването на мобилния резервоар. Уточнено е в запитването, че дружеството не е монтирало нивомерна измервателна система и ЕСФП. Същото възнамерява да зарежда поточно гориво в този резервоар с цистерна на бензиностанция- обект с монтирана ЕСФП, чрез която се издават фискални касови бележки за така закупеното количество гориво. Съответното гориво ще се използва само и единствено за собствени нужди, а именно- за зареждане на фирмените МПС, машини и друга техника.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. се поставя следния въпрос:
Дали описаният механизъм за закупуване и отчитане на дизелово гориво за собствени нужни на дружеството е в съответствие с последните изменения в Наредба № Н-18/2006г.?
Предвид неизяснената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос изразяваме следното принципно становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
В описания от дружеството случай зареждането на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от подвижна цистерна / мобилна автоцистерна / попада в хипотезата на чл.3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която лицата подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредбата.
Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006г., подвижната цистерна следва да бъде декларирана в НАП по реда на глава девета « б » от наредбата.
Видно от гореизложеното, няма пречка горивото да се закупува от бензиностанция и доставя до базата на дружеството със специализиран автомобил, но само в случай, че по отношение на мобилната цистерна са изпълнени изискванията на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
96-00-198