2_№ 1234/26.07.2012 г.
ЗЗО – чл.33, ал.1, т.1 и т.2;
чл.40а, ал.1;
чл. 40а, ал. 2 и 3;
чл.109;
ОТНОСТНО: Здравно осигуряване на български граждани, работещи в държава – членка на ЕС
В изложената в писмото Ви фактическа обстановка описвате, че от месец април 2004 г. сте напуснали страната и пребивавате в гр.Мадрид, Испания. Там заплащате здравни осигуровки.
Поставяте въпрос за това, дали следва да заплащате здравни осигуровки и в България.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба, изразявам следното принципно становище:
Здравното осигуряване в Република България се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
На основание чл.33, ал.1, точки 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:
– български граждани, които не са граждани и на друга държава;
– българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
В закона са предвидени изключения за лицата по чл.33, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗО и по специално разпоредбата на чл.40а, ал.1 от с.з., съгласно която българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите (НАП).
Здравноосигурителните права на лицата, подали заявление за изключване от здравно осигуряване в България по реда на чл.40а от ЗЗО се възстановяват при завръщането им в страната след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл.40 или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл.29, ал.3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 2 и 3 от същата разпоредба).
Правна възможност за освобождаване от заплащането на здравноосигурителни вноски за периоди преди влизането в сила на чл.40а от ЗЗО (21.12.2004 г.), който няма обратно действие и се прилага само занапред, е създадена с § 19и от ПЗР на ЗЗО. Според посочената преходна разпоредба българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
За упражняване това право лицата подават лично или чрез упълномощено лице в компетентната ТД на НАП декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, като възстановяват здравноосигурителните си права също по реда на чл.40а, ал.2 и ал.3 от ЗЗО.
От 01.01.2007 г. във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз и прякото действие на регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (Регламент /ЕИО/ № 1408/71 и Регламент /ЕИО/ № 574/72) са направени допълнения в ЗЗО.
Съгласно новата ал.2 към чл.33 от закона, в сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Съгласно §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО: „Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността-наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят”.
От цитираните разпоредби следва, че след 01.01.2007 г. българските граждани, които пребивават над 183 дни през календарната година в друга държава-членка, държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Конфедерация Швейцария, могат да упражнят правото си по чл. 40а от ЗЗО и да се изключат от здравно осигуряване в България, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава-членка.
Лицата, подали заявление по чл. 40а от ЗЗО, спрямо които впоследствие е започнало да се прилага законодателството на друга държава-членка, не са задължително осигурени в НЗОК, но вече по силата на чл.33, ал.2 от закона.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка е необходимо същите да представят в компетентната ТД на НАП удостоверение, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент (ЕИО) № 1408/71. Приложими формуляри за удостоверяване на актуалния здравноосигурителен статус на лицата съгласно цитирания регламент са Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108, Е 121 и др., които са стандартни образци, идентични като структура, независимо от официалния език, на който са издадени.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. В тази връзка за изясняване на здравноосигурителния си статус, българските граждани, осигурявани здравно в друга държава-членка, удостоверяват осигурителните си периоди за времето след 01.05.2010 г. с нов вид формуляри – А1, S1, U1, H 013 и др.
Когато лицата, за които се прилагат координационните правила на горепосочените регламенти, упражняват трудова дейност на територията само на една държава-членка, не се издава удостоверение за приложимото законодателство (Е 101, А1), тъй като за тях е приложимо законодателството на държавата по трудова заетост и няма конфликт между законодателства на две или повече държави-членки. В тези случаи, лицата могат да удостоверят факта, че попадат в обхвата на чл.33, ал.2 от ЗЗО пред НАП, като представят други формуляри, издавани съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност по Регламент (ЕИО) № 1408/71 или аналогичните по Регламент (ЕО) № 883/2004, Европейска здравна карта или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
Следва да имате предвид разпоредбата на чл.109 от ЗЗО, която регламентира, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски. Сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
В конкретния случай можете да не заплащате здравни вноски в Република България, при условие, че за Вас са приложими разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и/или на Регламент (ЕО) № 883/2004 и се осигурявате здравно в друга държава-членка на ЕС.
За оправдаване на периодите, за които не са внесени вноски в България следва да представите съответните оправдателни документи.