3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
С., 30.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.07.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 412/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение на Добричкия окръжен съд № 220 от 11.04.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 261 / 2011 год., с което е потвърдено определение № 161 от 11.03.2011 год., по гр.д.№ 17/2011 год. на Балчишкия районен съд.
С първоинстанционното определение е прекратено производството по предявен от настоящия частен касатор, като ищец, установителен иск, основан на чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, срещу Къртон С. П. Ф. за сумата 2 397.62 лв., представляваща изплатено на собственика на л.а. „ С. ИБИЗИ” с ДК № ТХ 49-63 КХ застрахователно обезщетение и разноски по „тотална щета” по см. на чл.193, ал.4 КЗ, за причинените му от виновно предизвикано от последния на 28.09.2009 год. в [населено място] ПТП, като водач на м.п.с. с наличие на алкохол в кръвта над допустимите 1.2 промила и за сумата 154.52 лв., обезщетение за забава за периода 28.12.2009 год.- 11.08.2010год., поради недопустимост на исковото производство, предвид липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение при настъпила смърт на ответника по спора преди предявяване на иска.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.125 ГПК, чл.227 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.422 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В тази вр. са наведени и допълнителни аргументи, свързани с датата на депозираното от длъжника възражение по чл.415, ал.1 ГПК и срокът, в който е уведомен кредитора, настоящ ищец за същото, както и за създадената с Регламент на Съвета /ЕО/ № 1206/2001 год. от 28.05.2001 год. процесуална възможност за служебно събиране на необходимите доказателства от съда, пред който делото е висящо, относно правосубектните ответници, които следва да бъдат конституирани като страна в процеса на мястото на починал в хода на делото ответник, с които въззивният съд необосновано не се е съобразил.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК, приложното поле на касационния контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год. на инстанционен контрол пред ВКС не подлежат определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
По силата на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/2010 год./ от обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол са изключени въззивните решения по търговски дела, каквото е и разглежданото, с цена на иска до 10 000 лв..
Следователно обстоятелството, че в случая производството по делото е образувано по предявен от частния касатор установителен иск по чл.422 ГПК за сумата общо от 2 552.14 лв., формирана от заплатено от последния застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на тотална щета от 2 397.62 лв. , причинена виновно от застрахован в ищцовото АД по застраховка „Гражданска отговорност” водач на м.п.с. и дължима мораторна лихва от 154.52 лв., предмет на издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 674/2010 год. на БРС, обосновава правен извод, че въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
От обстоятелството, че цената на иска е под определения от законодателя минимум от 10 000 лв. и делото, предвид произхода на претендираното вземане, е търговско по см. на чл.280, ал.2 ГПК следва, че частният жалбоподател, по арг. от § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК, не е разполагал с потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба, към датата на подаването и – 05.05.2011 год., абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът е длъжен да следи служебно.
Мотивиран от горното и на осн. чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от [фирма], със седалище [населено място] частна касационна жалба с вх.№ 2676/ 05.05.2011 год. срещу определението на Добричкия окръжен съд № 220 от 11. 04. 2011 год., по ч.гр.д. №261/2011 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 412/2011 год. на ВКС,ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: