2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 530
С., 21.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 17 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 69-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П., рехабилитация и отдих”ЕАД-г.С. срещу въззивното решение от 29.10.2010г. по т.д.№281/10г. на АС-г.С.,т.отд.,5-ти с-в с което е отменено първоинстанционното решение от 18.10.2010г. по т.д.№142/08г. на СГС,VІ-4с-в, в частта му с която е отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 21211.88лв., представляваща законна лихва върху главницата от 59 939 лв. за периода 21.04.05г. до 28.12.07г. и вместо него е постановено друго с което касаторът “П., рехабилитация и отдих [фирма] В.”О.-г.С. сумата 21 211.88лв., представляваща законна лихва върху главницата от 59 939 лв. за периода 21.04.05г. до 28.12.07г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия материалноправен въпрос за недопустимо кумулиране на уговорената между страните по договора неустойка и мораторни лихви.
В тази връзка касаторът развива съображения, че въззивният съд неправилно е допуснал такова кумулиране, което се явява в противоречие с посочените в касационната жалба решения на ВКС.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 и сл.ГПК/отм./ в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1т.1ГПК приема следното:
Между страните по делото е сключен договор за изработка от 20.04.04г., по силата на който ищецът [фирма]-г.С. е поел задължение да изпълни СМР на стойност около 240х.лв. без ДДС. На 11.04.05г. е съставен акт обр.19 и сметка обр.22, двустранно подписани от представители на страните по договора. Били са извършени частични разплащания от страна на поръчващия “П., рехабилитация и отдих”ЕАД-г.С., като са останали неразплатени 60 х.лв. с ДДС, предмет на исковата претенция по настоящето дело.
Обуславящия изхода на делото въпрос е дали изпълнителят по договора има право на мораторна лихва върху неизплатения остатък от задължението на инвеститора при положение, че страните са уговорили неустойка в т.4 от р.VІ на договора за закъснение на плащанията от възложителя “П., рехабилитация и отдих”ЕАД-г.С..
ВКС-ТК намира, че следва да бъде даден положителен отговор на така поставения въпрос.
Съгласно чл.294 ал.1 ТЗ между търговци се дължи лихва, освен ако е уговорено друго. Несъмнено задължението на възложителя по договора “П., рехабилитация и отдих”ЕАД-г.С. за неразплатения остатък е лихвоносно, обстоятелство което прави претенцията за мораторна лихва, която черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД основателна.
В конкретния случай не е налице кумулиране на неустойка с мораторна/закъснителна/ лихва, както неправилно поддържа касаторът тъй като изпълнителя по договора претендира заплащане единствено на мораторна лихва, а не и на неустойка. На изпълнителят по договора принадлежи правото да оптира между възможността да иска заплащане на лихва или неустойка за забавено плащане от възложителят, но той не може да иска заплащане и на двете едновременно. Като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, която предвижда недопустимост на кумулиране на неустойка за забавено парично задължение с мораторна/закъснителна/ лихва, каквото кумулиране в разглеждания случай не е налице.
Изложеното обуславя липсата на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280ал.1т.1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 29.10.2010г. по т.д.№281/10г. на АС-г.С.,т.отд.,5-ти с-в.
На ответника по касационната жалба [фирма]-г.С. не следва да се присъждат съдебни разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.10.2010г. по т.д.№281/10г. на АС-г.С.,т.отд.,5-ти с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: